На 30.01.2019 г. поетът Добромир Банев навърши 50 години. На 13 февруари пък ще се състои премиерата на новата му книга „Любов до синьо“ – в централното фоайе на Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, от 18:30 часа. Поканих го да си поговорим, защото (работната част) исках да разкаже малко повече за книгата, но и (личната част) ми беше интересно да се запозная с източника на толкова красиви думи.
#сиписи малко любов. В синьо и в аванс.
Как ти действа това време – студено, дъждовно, рано се стъмва?
Аз съм роден в един от най-българските месеци, както Радичков нарича януари. По това време на годината в София има меланхолия и носталгия, които на мен лично ми действат градивно. Когато човек твори, обикновено е инспириран от тъга. Когато е радостен, предпочита да изживее момента.
„Любов до синьо“ – какво ни очаква на страниците на новата ти книга?
Този път е нещо доста различно. „Любов до синьо“ е книга, която съдържа над 60 лирични стихотворения, а аз от 4 години не съм издавал стихосбирка. От първото до последното имат обща сюжетна нишка. Любовта е поставена в 4-те годишни времена. Аз ставам на 50 и това по някакъв начин е моята равносметка за кръговрата на живота.
Защо до „синьо“ – не звучи ли малко болезнено?
А кой е казал, че любовта носи само радост, щастие и удовлетворение? Тя има много лица. Според мен в повечето случаи влюбените хора изпитват тъга и болка. Любовта често е несподелена, което обаче не значи, че я няма. Защото е важно човек да изпитва, без значение дали ще бъде споделено, или не. Любовта е и въпрос на късмет. Късмет този, другият, да ти откликне със същото. До синьо е, защото небето е синьо, морето е синьо, очите ми и те са в тази гама. Болката от едно ощипване на следващия ден е синка на ръката. Която няма да изчезне дълго време.
„Да си отдаден някому е изпитание, което си струва да бъде преживяно“, пише в анотацията към книгата. Ти на кого се отдаде?
Отдадох много на голяма любов, която съм преживял. Като се обърна назад се радвам, че съм намерил и приятелски рамене, на които спокойно мога да полегна. С годините разбрах, че най-важният човек на света е майката. Моята, слава Богу, засега е жива. И съм си поставил за цел да й обръщам повече внимание, да я чувам по-често, докато още я има. Мисля, че това е най-важният човек на света за всеки от нас.
А какво беше изпитанието?
Смъртта на баща ми. Загубих го в много ранна възраст. Бях студент в Юридическия факултет, в смутните времена на прехода. Бях на 21, той на 47, когато почина. Сега ставам на 50, което значи, че го надживях с 3 години. Смъртта му остави трайна следа в душата и съзнанието ми. От цялото ми семейство, той най-много се гордееше с моите артистични заложби. Той беше музикант и често ходех с него на изявите му. Много обичах да пея на микрофона песни на Васил Найденов. Баща ми е човекът, който насочи вниманието ми към писането, защото ми подари една много стара пишеща машина Мюлер, произведена '29 година. До ден-днешен съм му благодарен за това.
Къде е тази пишеща машина сега?
Затворена е в един шкаф, вкъщи, защото вече пиша основно на компютър.
За да виждаш любовта в клоните и в морето, ти трябва катализатор... Не е задължително да е човекът до теб дори. Може да е нещо. Кой е твоят вдъхновител?
Всеки творец го има това и то го отличава от останалите хора. Аз обичам да казвам, че не е достатъчно да гледаш, важно е да виждаш. Когато ходя по улиците, се стремя да не си гледам в краката, а да гледам напред и нагоре. В София специално, ако погледнеш напред и нагоре, виждаш толкова невероятни красоти – старите сгради от сецесион и барок, малко олюпени, но красиви, знаеш, че са там, но обичайно не ги забелязваш. Не е толкова важно дали ще разбереш една картина, когато я гледаш, по-важно е да чуваш птиците в клоните на дърветата.
Вдъхновяваш ли се от лични истории, или хващаш актуалното за мига?
Всяко нещо, което съм написал, е инспирирано от нещо конкретно. Човек се научава с опита. Когато си се опарил 2-3 пъти, да речем, от бивш приятел, ти вече с друг поглед можеш да пишеш за това.
Как излизаш от конкретното и личното, за да докоснеш с думи повече хора и те да открият себе си в написаното?
Най-големият комплимент, който получавам, е, когато някой ми каже „Сякаш за мен си го писал!“. Под всяко едно стихотворение, което споделя във Facebook, има коментари, че читателите се разпознават в него. Това всъщност ми дава и най-голямото удовлетворение, защото ме кара да се чувствам полезен. Много пъти ми се е случвало хора да ми благодарят, защото съм ги извадил от трудна ситуация или съм им помогнал да решат свой любовен проблем. Момче и момиче се ожениха, благодарение на моя поезия. Обяснявали се в любов чрез мои стихотворения. Вместо съобщения, вечер си разменяли по един стих от книгата ми "В понеделник ще е късно". Дойдоха на едно мое четене вече женени и с обща книга за автограф.
Значи хората сме по-скоро еднакви, отколкото различни?
Да и точно по тази причина първата ми книга се казва „Еднакво различни“. По същество ние сме човешки същества и се вълнуваме от еднакви неща. Любовта е любов и за мен, и за теб. Смъртта, предателството, радостта – ние сме обречени да имаме едни и същи поводи за чувства.
Жадни ли са хората за такъв тип писане, или е тренд - да споделят нещо мъдро в социалните мрежи?
Смятам, че хората, които споделят мои текстове, наистина се вълнуват от тях. Не бих казал, че го правят, за да изглеждат интелигентни в очите на някого. Не бих сравнил това да споделиш едно стихотворение с това да споделиш мисъл. В мрежата се завъртяха много мъдри мисли на Мерилин Монро. Ако тази жена е казала всичко това, тя е на първо място гениална, и на второ - някой трябва да си направи труда и да ги събере в книга. Стихове и мъдри мисли не са съпоставими. Споделяйки стихотворение, го правиш преди всичко заради себе си. Защото ти е харесало и, споделяйки го на стената си, казваш – това съм аз!
Кое е най-милото обяснение в любов с думи, което си чувал?
На едни мои приятели. Той е бивш известен боксьор, тя също работи в тази сфера. Инспириран от мои текстове, той започва да й се обяснява в любов с наивни стихчета, които обаче не бяха никак лоши. Наричаше я "слънчице мое", "калинчице сладка". Това ми се стори много мило, защото той е човек, който се занимава със силов спорт, а същевременно носи толкова мила и ранима душа.
А обяснение в любов без думи?
С годините ставам все по-голям поддръжник на екологията - не карам колата си, а ползвам градски транспорт. Всяка сутрин на спирката срещам двойка обикновени млади хора. Тя всяка сутрин го гали по лицето, той й оправя кичур от косата. Пушат от една цигара – той и дава да си дръпне, тя му дава... И това е много мило. Аз обръщам внимание на такива неща. Те са от малките неща, които придават големия смисъл.
Имаш ли си любима или специална дума?
Имам една такава дума, която се оказа типична за Ловеч, където съм роден. Когато дойдох в София и я използвах, хората ме гледаха много учудено. Думата е "увиждам". Когато кажа "Този път много ми се увидя", имам предвид "Този път ми се стори много дълъг".
Навърши 50 години – за какво ти стигнаха и за какво не?
Нямам отговор. И съм доволен, и не съм доволен. И, слава на Бога, че не съм доволен. Защото човек не трябва да престава да иска от живота. Всички, които ме познават, знаят колко социален човек съм. Излизах по клубове, в големи шумни компании, рождените ми дни бяха с гости половин София. Последните 3-4 години обаче наблюдавам някакво отдалечаване от тази суета, избягвам светските събития и шумните компании. И не е само заради възрастта. Аз мойто съм си го взел и сега предпочитам да оставам повече със себе си. Ние, Водолеите, сме такива- имаме нужда от собственото си пространство. Никога не ми е скучно, никога не ми е самотно. Мога да гледам в тавана и това да ми носи пълно удовлетворение. Много видях, много получих и смятам, че има още какво да видя и да получа.
Гледайки написаното от теб през годините, как смяташ, че си се променил?
Израстването е неминуемо. Винаги съм твърдял, че нямам нищо против младите автори, но не можеш да пишеш качествена проза, без да си натрупал житейски опит. Може да си брилянтен като изказ, може да владееш езика перфектно, но липсата на опит винаги личи в едно произведение. Все пак негово величество читателят е този, който избира и казва това да, това не.
БЛИЦ ДО СИНЬО
На нощното ми шкафче има...
Книга, очила за телевизия и крем за ръце.
Моята сродна душа е...
Катето Евро. Много ми е на сърце.
Никога не съм...
Лицемерен и злопаметен.
Най-странният човек, когото срещнах...
Един възрастен мъж, който ми предложи 20 стотинки, за да му дам цигара.
Влюбен съм в...
Живота.
Добромир Банев в автор на книгите:
"Eднакво различни"
"Абсурдни времена"
"Абсурдни времена 2"
"В понеделник ще е късно"
"Зад огледалото"
"Аз съм в другото такси"
