"Кухнята на времето": 240 автентични рецепти от цяла България, допълнени с още 72 нови готварски идеи

Лилия Герасимова, автор на хитовото първо издание "Кухнята на времето", публикува ново допълнено издание на най-пълния наръчник за традиционна българска кулинария. 240-те автентични рецепти от всички краища на България са допълнени с още 72 нови готварски идеи и примерно меню за един от най-предизвикателните в кулинарно отношение периоди – постите.

"Кухнята на времето" не е просто готварска книга. Това е пътуване във времето, което Лилия Герасимова успява да осъществи благодарение на десетките си разговори с хора от цяла България. 

Поела на експедиция, за да събере съкровените български рецепти от традиционната кухня по нашите земи, тя съхранява знанието на хората, които все още знаят и помнят рецептите на своите баби и майки – всички до един над 60 години – за да предаде тяхното познание и занапред.

Какво се е случвало в кухните на бабите и прабабите ни? Помним бюдата от своето детство, но знаем ли как да ги направим? Какви са рецептите, записани в старите, омаслени страници на домашните готварски книги?

В тази книга откриваме как да правим истинска коледна погача и бял лук, чорба по селски, боб по манастирски, курбан, пълнени постни чушки за Бъдни вечер, шарена манджа и стотици други рецепти от кухните на българи от цялата страна.

Следвайки и традиционния православен календар, научаваме примерни постни менюта за четирите задължителни поста – Великия, Петровия, Богородичния и Рождественския пост.

В "Кухнята на времето" Лилия Герасимова създава прозорец към миналите кулинарни традиции на България и предава знанието, застрашено от забрава, към бъдещите поколения.

Прочетете избрани рецепти от „Кухнята на времето“ от Лилия Герасимова, която излиза от издателство "Сиела". >>>

Драги читатели,

На вашето внимание предлагаме една различна книга, обединила в себе си стари рецепти от всички краища на България. Нейната цел е да съхрани за поколенията ястията, приготвяни от нашите баби и прабаби. Да ни свърже с корените ни и да ни предаде онова усещане, което сме имали в нашето детство: копнежа по истинския, неподправен вкус, носещ заряда на традициите и обичаите ни.

За да можем да селектираме едни от най-традиционните български рецепти, ние извършихме допитване с помощта на специално разработена анкетна карта. Тя беше попълнена от различни хора на възраст над 60 години от всички краища на България, които знаят и пазят рецепти от своите майки и баби. 

Всяка една рецепта е характерна за конкретен български регион, носейки неговите кулинарни традиции и бит. 

Включените рецепти могат да бъдат част от развиването на регионален кулинарен туризъм. Те са запазени в автентичния им вид, почти без редакция.

Жоро Иванов, председател на Евро-Ток България

Книгата, представена пред вас, включва рецепти от различни селища, записани чрез интервюта с техните автори, както и публикувани рецепти от списание „Български курорти“, рубрика „Кулинарен атлас“, водена от радиожурналиста Емил Марков, от вестник „Кулинарен туризъм“ и списание „Тур.БГ“, с главен редактор и на трите издания Лилия Герасимова. Съдържанието е разделено на няколко раздела:

• Салати
• Постни супи, рибени супи, супи с месо
• Постни, рибни и месни ясния (яхнии, сарми, мусака, гювеч, каша, качамак и др.)
• Погачи, пити и тестени ястия, приготвени с различни видове плънки: пита, погача, милинки, баница, зелник, лучник, попарник, просеник, мекици, шупла, юфка и др.
• Ястия и напитки, получени в резултат на ферментация: туршии, вина от плодове и др.
• Сладка, сладкиши, халва и др. сладки плодови продукти.

Във всеки раздел има изключително оригинални и полезни ястия, които показват таланта на българката да използва много полезни продукти от градината и полето.

Бих посочила: варитба от девесил, чорба от тиква, от млад чесън, буренашка чорба, булгурена чорба, „кочан“ (супа от алабаш) супа с бакла, с лапад и зелени джанки и др. Особено стари са технологиите на готвене на чорбите с риба, месо и пиле, някои от тях – свързани с определени обреди и празници.

Доц. д-р Таня Бонева, етнография Катедра „История“, Софийски университет „Св. Климент Охридски“