Бабинден е един от големите български празници, в които на почит е жената. През 1951 година официално е обявен за Ден на родилната помощ и акушерството.
На Бабинден празнуват бабите, но не в смисъл стари жени, а тези, които в миналото са помагали при ражданията. Празнуват и всички жени, които са раждали. На Бабинден е отредено първостепенно значение на женското начало – животворно и жизнелюбиво.
В село Садина - от малкото капански села, запазили своя старинен облик, пазят традициите за празнуване на Бабинден от миналото. Всяка жена, която е родила през изминалата годината и нейната свекърва, отиват в дома на бабата, като носят дарове за всички жени - риза, пешкир и престилка.
В квадратна кърпа, която ползват като бохча (наричана още трипезник), капанките слагат баница, питка, кокошка и вино и връзват краищата. Всичко това носят в дома на бабата. Жените й целуват ръка и й поливат с вода, за да си измие ръцете.
Символиката на това измиване е да протичат следващите раждания леко - като по вода.
Донесената от всички храни се слага на трапезата и всички жени сядат около нея. Освен че се гощават и хапват, жените се отпускат и пълнят чашите си с вино. С повишаване на настроението се повишават и смехът, закачките, веселбите и песните.
В други краища на България и до днес е запазена древната традиция бабата да посещава домовете, в които е изродила бебе през годината. Тя завързва на мъничетата бял и червен конец и носи хурка с бяла вълна. От нея символично прави коси за момиченцата и мустаци за момченцата и им пожелава дълъг и щастлив живот.
На този ден мъжете не бива да ходят по улиците.
Ако ги срещне групата на празнуващите жени, те трябва да се откупят с пари. Ако не го направят, ще бъдат намазани със сажди, вакса или кал.
За празничния ден омесете погача, с която да почетете майката.
