"Искам да видя какво има зад хълма, а после и зад следващия" - така започва одисеята за Ема Гейтуд, която един ден казва на семейството си в родното градче в Охайо, че отива на разходка…
И в това няма капчица лъжа. Просто разходка, която продължила доста повече от това, което си представяме, когато чуем думата. Разходка, която крие "милион райски гледки и милион забележителни начина да умреш".
"Беше късна пролет, цветята й бяха разцъфнали в цялата си прелест, а тя събра багажа си и напусна окръг Галия, Охайо – единственото място, което някога бе наричала свой дом" - така започва книгата "Разходката на баба Гейтуд" на номинираният за "Пулицър" журналист Бен Монтгомъри, който получава изключителен достъп до личните дневници на Гейтуд, пътните й записки и кореспонденцията й.
"В гората се преоблече, навлече гащеризона и гуменките и свали семплата рокля и чехлите, които носеше по пътя. От кутията извади една торба, подобна на чувал с връзки, която бе ушила у дома със съсухрените си пръсти от парче голям дънков плат, и я разтвори широко. Напълни я с провизиите от кутията: кренвирши, стафиди, фъстъци, кубчета бульон, мляко на прах. Пъхна и една метална кутия с лейкопласт, шишенце йод, няколко фиби за коса и бурканче с мехлем при настинка", пише Монтгомъри, който интервюира живите членове на семейството и хората, които е срещала по Пътеката.
Така на 3 май 1955 г. Ема застава пред най-южната точка от Пътеката на Апалачите. Една 67-годишна жена - майка на 11 пораснали и самостоятелни деца и баба на 23 внуци - се изправя пред суровия пейзаж на най-дългия непрекъснат пешеходен маршрут в света.
Когато семейството й за пръв път получава отново вести от Ема, тя вече е извървяла 1000 км по Пътеката, която е с дължина близо 3500 км. И до днес мнозина се изумяват от куража на тази жена, висока 157 см и тежаща 68 кг, и се питат: Защо го е направила?
След продължително битка с трудни терени - повече от 300 планински върха, които достигаха височина над 1500 м, природни стихии и горски зверове, през септември 1955 г. тя достига крайната точка на пътуването си. Ема се изправя на връх Катадин в щата Мейн, където заявява: "Казах, че ще го направя, и го направих".
Така, следвайки наставлението на баща й, който винаги й е повтарял "Смело напред!", Ема Гейтуд се разписва в историята като истински пионер, превръщайки се в първата жена, изминала сама цялата дължина на великолепната Пътека на Апалачите за един сезон.
Но за Гейтуд това е само началото - впоследствие тя става единствената жена, която е изминала Пътеката на Апалачите три пъти. Едва ли Ема щеше да повярва, ако някой й беше казал на 19 години - когато се омъжва за съпруга си, чието домашно насилие търпи 30 години, преди да се разведе, след като я пребива почти до смърт - че един ден ще постигне всичко това.
Но историята на баба Гейтуд (25 октомври 1887 - 4 юни 1973) е истинско доказателство за нещата, които може да постигне един човек, когато е изпълнен с кураж и самоувереност. Затова - смело напред!