Анна Мари Робъртсън Моузес, която по-късно става известна просто като баба Моузес, е американска самоука художничка, която служи за вдъхновение на много хора, които се отказват прекалено рано от това да постигнат нещо в живота. Родена през 1860 г., Анна Мари избягала от дома си, когато била само на 13. Борела се за оцеляване като работела из стопанствата и фермите. В свободното време бродирала гоблени. Когато била на 78 години пръстите й вече не можели да бродират, но тя не се отказала. Започнала да рисува красиви и пъстри картини за живота на село, които се откроявали с прекрасни детайли и цветове.
Размисли от Фрида Кало>>
Първите две години ги продавала на безценица, докато не се появил частен колекционер, който изкупил много нейни картини и направил изложба в Ню Йорк, където произведенията се радвали на небивал успех. Първата й самостоятелна изложба се случва през 1940 г. През целия си живот на художник успява да сътвори повече от 1600 картини. Някои от картините й днес се продават за милиони долари. По случай нейната 100-годишнина през 1960 година списание LIFE я слага на корицата на септемврийския си брой. Баба Моузес получава и множество награди и отличия като жена на годината, талант, откритие и т.н. И до днес си остава една от десетте най-добри американски художнички.
„Животът е такъв, какъвто си го направим, такъв е бил, такъв и ще бъде.”
„Ако си спомняш нещо добре, можеш винаги да го нарисуваш, но хората ще предпочитат да си купуват пилета.”
Размисли от Хелън Келър>>
„Ако не бях започнала да рисувам, сигурно щях да отглеждам кокошки.”
„Паметта е история, записана в мозъка ни, паметта е художник, който рисува картини на миналото и на днес.”
„Примитивният художник е аматьор, чиято работа се продава.”
„Рисуването не е важно. Важното е да се занимаваш с нещо.”
„Започвам да рисувам отгоре надолу. Започвам с небето, след това планините, хълмовете, после къщите, говедата, и чак тогава хората.”
Размисли от Били Холидей>>
„Гледам през прозореца навън понякога, за да забележа цветовете на сенките и различното зелено в дърветата, но когато започна да рисувам, просто си затварям очите и си представям картината.”
