Инж. Цветомир Цолов стана известен като човекът уловил с обектива си едно рядко явление, което може да се види веднъж в човешкия живот или може би веднъж на няколко човешки живота – белия сръндак в Родопите. Някои, като Цветомир, го наричат и златен. Когато не снима фотосесии с известни българи и събития, той се отдава на страстта си да е сред природата и да снима дивите животни. Занимава се професионално с фотография от повече от 12 години.
Наскоро часовете, прекарани в студ, жега и сурови метеорологични условия се увенчават с голям успех, за който всеки фотограф мечтае – заснемането на сръндак албинос на територията на Южноцентрално държавно предприятие (ЮЦДП) в Родопите. 8 часа и 25 минути в чакане, температури от -9 до +1 градуса, без специална екипировка и обувки в изграденото укритие – така Цветомир успява да се приближи максимално до сръндака и да го снима. Специално за Ladyzone той споделя колко ценно е това – за него като фотограф, за ловното стопанство и за всички служителите във всички горски стопанства в страната.
„Ценно е за обществото и държавата появяването на такова животно! То е на добра поличба, на нещо хубаво и чисто, на нещо свято!“, споделя още инж. Цолов. Загадка остава все още как се е появило животното, което е на видима възраст около 5 години и как никой до днес не го е забелязал, при положение, че се появява в район, в който ловните експерти са всеки ден в гората и които отлично познават терена, както и дивеча, който се намира в него.
„Изключително рядко може да се случи точно при сърната. Много рядко, на десетки години, 1 на милион други животни може да се роди точно такова. Това наистина е голяма рядкост. За мен е чудо! Феномен! Виждането на такова животно е надежда. Надежда за добро!“, казва още Цветомир.
Интересна част от неговата страст като фотограф е т.нар. „сватбуване“ при елените или еленските сватби
За тях казва, че са му слабост и обяснява кога се случват и колко интригуващо е поведението на животните именно в този период. При благородния елен те са през месец септември, а при елена лопатар - през месец октомври. Тогава в мъжките животни кипят хормони и те променят поведението си. Започват да издават силен рев. Мъжките екземпляри започват да се съревновават и бият за женските. Образуват си т.нар. „хареми“ заедно с няколко женски (кошути).
„Чувството да си там, вътре в гората и около теб да се извършва това тайнство е невероятно. Всичко ври и кипи наоколо. Мъжките се бият, реват, гонят… женските пък от своя страна се местят ту при един, ту при друг мъжкар. И накрая всичко завършва със съвкупление, което е много трудно човек да види и да заснеме. Мъжкарите (рогачите) по това време са толкова вглъбени в женските и мисълта за тях, че са много по-лесни за заснемане. Отделно и ревът ги издава къде са се позиционирали. С този рев привличат женските екземпляри и гонят противниците си. Женските тогава са много внимателни и боязливи. В повечето случаи те ни забелязват първи. Имал съм щастието и при двата вида – благороден елен и елен лопатар да присъствам десетки пъти на самото „сватбуване“. Чувството е невероятно и запомнящо се! Моят любим вид както за заснемане, така и за наблюдение и изучаване е именно благородният елен.“
Заснемането на диви животни е изключително трудна и тежка задача. Първото важно нещо е подходящата апаратура за такъв тип снимки. Това е от голямо значение, но не и най-важно. Колкото и клиширано да звучи - във фотографията най-важното тяло е задапаратното тяло. Това особено се проявява в този тип фотография. „Тук не може да композираш и създадеш дадена сцена. Светлина, декори, действие, обект – всичко е истинско, автентично и неповторимо. Всичко се случва мигновено и ние трябва да сме добре подготвени, за да успеем да „уловим мига“, както се казва.“
Освен добрата техника при снимки на диви животни е нужно да се познава поведението и начина на живот на дивеча, умението да се възползваш от метеорологичните условия и да ги обърнеш в твоя полза, за да се доближиш до заснемания обект – също.
„Вятърът най-често ни издава, допуснем ли веднъж полъхът да е от нас към животните и край – всичко свършва. Те те усещат, защото имат изключително развити сетива и не проявяват любопитство, а директно се оттеглят. Именно това ги пази и благодарение на тези сетива оцеляват. Хубаво е да съобразим и да снимаме рано сутрин по изгрев и привечер по залез. Тогава светлината е най-мека, лъчите на слънцето озаряват по много топъл и цветен начин цялата атмосфера. Тогава и животните са по-активни. Тогава е златната среда за заснемане. Златният час! Необходими са доста усилия, търпение и упоритост – за да получиш така желаното добро попадение. Да си кажеш – това определено е добър кадър.“
Според инж. Цолов всеки може да попадне на белия сръндак и всеки може да има удивителна ситуация сред дивата природа, да види и да отрази нещо неповторими и удивително.
„Във всяко нещо, дори и в стръкчето тревичка с капналата роса на него има много красота – стига да имаш очи, за да я видиш…“, казва още той.
Много важно при срещите с диви животни е да внимаваме да не ги уплашим или изненадаме. Да спазваме дистанцията която те определят за нас и да не я прекрачваме. Да не ги нападаме, както тях така и малките им.
„Дивото животно е много красиво, но и опасно. Ако спазваме благоразумие и не се окажем заплаха за него или поколението му то не би извършило нищо нередно. За това е важно да сме все пак на нужното разстояние и от там да им се любуваме. Нека пазим гората и нейния дивеч! Нека съхраним природата по нейния неповторим начин! Нека бъдем Добри!“
Инж. Цветомир Цолов изказва специални благодарности на колегите си и директора на ЮЦДП инж. Здравко Бакалов за поканата да заснеме белия сръндак! А ние благодарим, че го е заснел, за да го видим и ние!
Още снимки на Цветомир Цолов може да разгледате в галерията ни горе>>
