Миналата година тя изненада всички с една много оригинална идея - стенен календар със снимки на нейните авторски кукли за стена от глина и хартия. И преди да си кажете "Е, и?" бързам да ви споделя закачката, която Деница измисли - всеки, закупил календара, може да качи снимка на мястото, което той заема в дома му в сайта на проекта. Така да се проследи какъв живот живеят всички 200 календара.
За 2012 година Деница има нов арт календар, хванал здраво за ръка нова изненада. Той е с формат 34X30, с 13 колажа и текстове, публикувани в блога й през 2011, а за десерт (да не се бърка с основно) - една сърма. Повече за авторката и проекта й четете в интервюто.
Деничка, Денодада, Деница Бояджиева – коя си ти всъщност?
Не се определям с псевдоним или умалително. Обичам името си такова, каквото е - Деница, планетата Венера всъщност, вечерницата, зорницата. Нося кармата му с удоволствие. Поетично и светло е.
Как се роди идеята ти за собствен календар?
Мисля, че една стара приятелка ми даде идея да направя илюстриран календар. Издадох малка бройка за приятели през 2006-а още, но той не е публикуван в блога. И понеже вариантът винаги беше да го финансирам сама, а и нямах знанията за справяне с предпечатната подготовка, не успявах да издам последващ до момента, в който Красимир Ставрев и Георги Лазаров от студиото за графичен дизайн PUNKT (punkt.bg) не ми подадоха ръка миналата година. Талантът им да вместят в красиви рамки нещата ми е незаменим. Красимир е професионален илюстратор. Усетът му към рисунката и уменията му в областта на предпечата са наистина много добри.
Разкажи ни повече за календара за 2012 г.
Когато издадохме календар за 2011, знаехме, че отваряме първата страница на дългогодишно сътрудничество. Просто се познаваме и харесваме отдавна. Живеем в един град и се движим в близки компании. Беше съвсем естествено да заработим заедно в един момент.
Към края на лятото реших да направя специални рисунки за календар за задаващата 2012-а, но според Краси от PUNKT от такива нямаше нужда. Реши просто да използва колажите, които публикувах в блога през цялата 2011. Подбра тринадесет и предложи графичния дизайн.
Колажите специално ли са направени за календара?
Не, не съм ги мислила специално за календара. Те бяха просто плод на необходимостта ми да творя, да се себеизразявам и да споделям себе си.
Подготвила си някаква изненада около сайта за поръчки – ще ни издадеш ли каква е?
Искахме да изненадаме с нещо тази година, хората да видят развитие в проектите ни. Още лятото Краси ми предложи да направя релефни глинени фигурки, тип брошки, каквито съм правила - толкова бройки, колкото са и календарите, 212. Трябваше всички заедно да съставят някаква обща картина, един цял свят. Беше трудоемка и нелека задача. Всяко парченце от тази мозайка вече е снимано и съвсем скоро ще можете да видите пъстрия сайт за поръчки – allisfulloflove.com. Всеки желаещ да закупи календар първо избира своята фигурка на сайта и я получава, заедно с календара. В крайна сметка, на керамичните парченца залепихме магнит, а не игла за закачане, понеже е по-универсалният вариант.
Какво те провокира да започнеш да правиш изрезки?
Няколко години правих релефни фигурки от синтетична глина. Омръзнаха ми тези материали и някак се поизчерпах.
Към рисунката с молив винаги съм имала слабост, а за да запазя релефността, играта с обема и хвърлената сянка, просто изрязвах и търсех подходящ фон.
Развиваш сюжети около тях, играеш със сенки – кой или какво те вдъхнови за това?
Нуждата да виждам някакъв свой паралелен свят. Да го материализирам. И така да опознавам себе си.
Разкажи ни за предишния си календар (за отминаващата 2011 г.)
В Пловдив една щастлива група от приятелки ентусиастки поставиха началото на хендмейд дей през пролетта на 2006-а. Сърцето на случката е Елица Сърбинова (Еличката). Случва се два пъти в годината, а когато се смогне със сроковете, се организира и коледен такъв. За миналогодишния коледен ден на ръчно правените неща ми се искаше да подготвя календар с куклите ми за стена. Много малък самофинансиран тираж, колкото да зарадвам близките, но наистина имах нужда от помощ с предпечата. Тогава студио PUNKT отклинаха толкова сърцато, че бях смаяна и безкрайно зарадвана от ентусиазма и подкрепата им. Подготвиха дизайна, после решиха да финансират издаването на цели двеста броя. Идеите им растяха лавинообразно – в крайна сметка изработиха и сайт за поръчки, календарите бяха номерирани и на сайта имаше възможност всеки притежател да качи снимка на календра в новия му дом, както и да остави послание, ако желае.
Работиш с глина. Какво най-често излиза изпод ръцете ти?
Лица, изражения. Най-често с уши и муцунки. Някаква смесица между животни и хора. Меланхолични романтици.
Имаш интересни персонажи – Срамежливото пиле, Вълчо бригадира... Как измисляш техните лични истории?
Знам ли. От детски спомени понякога. От това, което съм въобще.
Вълчо бригадира изскочи с метла от една песничка, която пеехме в детската градина за малка бригада от горски животни, почистващи гората.
Какви са основните принципи на работа с глина?
Първият ми контакт с глината беше като дете – записах се на кръжок. Оттогава се влюбих в моделирането, релефа, в свойствата на глината. През годините обаче нямах възможност (или по-скоро не създадох такава) да се развивам в това отношение. Много време работех със синтетична глина, която не се пече или глазира. Тя е по-скоро за детска игра и е трошлива. Имам приятелка, която се занимава по-професионално с това. Ползвала съм нейната база и опит в редките случаи, когато съм работила с истинска глина. Тази есен се сдобих най-после с пещ, но все още не съм я тествала. Определено аз не съм човекът, който може да даде кой знае какви насоки и съвети. Тепърва ще се развивам. В най-общи линии след като моделираш, оставяш да изсъхне. Трябва да изсъхне наистина добре, за да не се спука при високата температура. Има много видове глина. Всяка изисква различна температура. Пече се веднъж на “бисквит”, после се оцветява по желание с глазури (най-често са прахообразни и се разтварят с вода). И отново се пече, за да се разтопи глазурата. Но този път на по-висока темпертура. Глазурите също са с най-различни свойства. Променят цвета си в зависимост от температурата на печене.
Ако някой реши сега да започне работа с глина, какво е първото, което трябва да знае, какво би го посъветвала?
Най-важното е да има добра база и добър учител. Определно не е от хобитата, които можеш да научиш по книга или набързо.
Представяш ли си предварително всяка фигура, правиш ли скица или действаш спонтанно?
Имам някава недоизбистрена идея обикнвено. Почти винаги нахвърлям скица. Това ми помага да видя нещата в детайл. В процеса на работа спонтанно изникват всякакви хрумки.
Любим илюстратор?
Като дете най-много харесвах книжките с илюстрации на Тоня Горанова. Много харесвам и Яна Левиева. Беатрис Алеманя и Ана Вентура са някои от чуждестранните съвременни илюстратори, които харесвам.
Обичаш ли да се ровиш в миналото? Имам предвид не само спомени, но и предмети, снимки. Коя е най-интересната ти находка?
Да, харесва ми да срещам стари предмети и снимки, но не бих се обграждала твърде много с тях. Вярвам, че носят енергията на отминали дни и притежатели. Обичам минимализъм и ухание на ново и чисто. Ужасявам се от прах.
Най-любимата ми находка е един стар дървен стол, който ползвам ежедневно.
Когато разглеждам блога ти, се пренасям в свят с много мечти, цветове и малко меланхолия. Къде и кога ти се иска да живееш?
Не съм се замисляла. Харесвам живота си тук и сега.
Използваш думи, които не се използват често (всинцата, съществувание, пременям), както и обърнат словоред – защо?
За да накарам познати неща да зазвучат по нов начин може би. Бягам от клишето. А и имам сантимент към архаизмите. Надявам се да не звуча претенциозно и неразбираемо все пак.
Вярваш ли, че all is full of love*?
Вярвам в това. Вярвам, че ако човек успява да я вижда навред, във всичко, в малките неща, ако вдигне телефона си, отвори вратата си и просто я приеме, той несъмнено ще се наслаждава на все по-големи количества от нея. Умеещите да я приемат, да я вдишват, са най-щастливите хора.
Ако трябва да направиш Дядо Коледа от изрезка или от глина, как би изглеждал?
По-слаб и без брада. И с най-добрите очи.
Какво очакваш да ти донесе 2012 г.?
Много ми се иска да стана майка.
---------------------------------------------------------------
* буквален превод - всичко е пълно с любов
Снимка: denodada.blogspot.com