На 23 юли 1942 г. големият български поет Никола Йонков Вапцаров е разстрелян на Гарнизонното стрелбище в София.
Вапцаров е роден на 7 декември 1909 г. в Банско, тогава все още в Османската империя. През живота си е активен антифашист и сътрудничи на нелегалната тогава Българска комунистическа партия, повлиян е и от идеите на македонизма.
През 1942 г. е арестуван и осъден на смърт по силата на Закона за защита на държавата за организиране на подривна дейност срещу установения държавен ред по време на война.
"Моторни песни" е единствената стихосбирка, която издава приживе през 1940 г., а сред най-известните му стихотворения са "Вяра", "Двубой", "Пролет", "История", "Селска хроника", "Писмо", "Романтика", "Кино", "Доклад", "Ботев", "Хроника".
Днес се навършват 81 години от смъртта на Никола Вапцаров. Отдаваме почит към живота и творчеството на българския поет с двете му предсмъртни стихотворения - "Прощално" и "Борбата е безмилостно жестока".
ПРОЩАЛНО
На жена ми
Понякога ще идвам във съня ти
като нечакан и неискан гостенин.
Не ме оставяй ти отвън на пътя –
вратите не залоствай.
Ще влезна тихо. Кротко ще приседна,
ще вперя поглед в мрака да те видя.
Когато се наситя да те гледам –
ще те целуна и ще си отида.
БОРБАТА Е БЕЗМИЛОСТНО ЖЕСТОКА
Борбата е безмилостно жестока.
Борбата както казват, е епична.
Аз паднах. Друг ще ме смени и...
толкоз.
Какво тук значи някаква си личност?!
Разстрел, и след разстрела – червеи.
Това е толкоз просто и логично.
Но в бурята ще бъдем пак със тебе,
народе мой, защото те обичахме!
14 ч. – 23.07.1942 г.
