Годината не само беше сложна, но и сякаш продължи по-дълго от обичайните 12 месеца. Пандемията разсече живота ни на преди и след нея, затова и списъкът с филми е разделен на две части. И втората е по-мрачна.
В годината, в която супергероите на Marvel изчезнаха от екраните, този, на пръв поглед тривиален, филм за края на света (предизвикан от падаща комета) спечели симпатиите на публиката, изтласквайки на преден план не супергерой, а обикновен герой. Джерард Бътлър играе ролята на мъж, който прави всичко по силите си, за да спаси семейството си от предстоящия армагедон.
"Гренландия: последно убежище" напомня едновременно "Война на световете" на Стивън Спилбърг с Том Круз и по-неудачни заглавия като "2012" на Роланд Емерих. Без да има техния размах, но и без да изостава от тях като драматизъм, филмът е една добра и нужна, в тези времена, приказка за човечеството, което е в състояние да победи всичко.
Може да се гледа на Amazon Prime.
Третият филм на Чарли Кауфман като режисьор (след "Синекдоха, Ню Йорк" и "Аномализа").
Сценаристът на "Да бъдеш Джон Малкович" и "Блясъкът на чистия ум" прави филм, в който ума е максимално замътнен. Героинята (чието име така и не научаваме) пътува заедно с приятеля си към дома на родителите му, за да се запознае с тях. По пътя обаче тя все повече се убеждава, че иска да се раздели с него. Снегът обаче ги затрупва и принуждава да останат във фермата на семейството му и местата на детството му и скоро ще се окаже, че това, което гледаме всъщност не е съвсем това, което си мислим, че гледаме.
"I'm thinking of ending things" не е най-новаторския филм на авангардиста Кауфман. Той изглежда сякаш режисьорът подражава на собствения си стил. В основата му лежи книга и самия Кауфман издаде дебют като писател (Antkind с нейните внушителни 720 страници). Въпреки леката вторичност на случващото се на екрана и сюжетните обрати, "I'm thinking of ending things" остава в паметта с разсъдителната си меланхолия.
Може да се гледа на Netflix.
Някога Дейвид Кроненбърг се смяташе за лидер в жанра "боди хорър" (филми на ужасите, в които основен акцент са трансформциите на човешкото тяло). Режисьорът на "Мухата" и "Видеодром" има достоен наследник в лицето на собствения си син Брандън.
"Possesor" разказва за Тася Вос, агент за корпорация, която я използва, за да се внедрява в умовете на други хора и да ги манипулира да извършват престъпления. Тася имат талант да се "вгражда" в чужди глави, но с времето почва да губи контрол и това довежда до проблеми със собственото ѝ аз.
Най-бруталното и кърваво предложение в двата списъка, "Possesor" е нещо като "Генезис" на Кристофър Нолан, но заснет от автора на екранизацията на "Голият обяд". Или по-точно, от сина му.
Може да се гледа на Amazon Prime.
Единственият филм от списъка, който може да откриете на стрийминг платформата Apple TV+.
"Wolfwalkers" e финалната част от трилогията за Ирландия на аниматора Том Мур. Действието се развива през 17 век в малко село, постоянен обект на набезите на глутници вълци. Бил Гудфелоу (озвучаван от актьора Шон Бин) е ловец, който се бори с напастта и има дъщеря Робин, която му помага с това. Скоро обаче тя случайно ще се запознае с Мейв, която е "wolfwalker" - момиче, което през деня е човек, а през нощта - вълк. Двете се сприятеляват, но скоро дружбата им ще бъде заплашена от все по-ожесточаващите се жители на селото.
Отново история за необичайно приятелство, но един век по-късно и от другата страна на океана - в Дивия запад.
Във времената на първи заселници, опитен готвач еврей и емигрант китаец се срещат в щата Орегон и започват общ бизнес по изпичането на домашни понички и клафути. За да готвят изделията си обаче, те се нуждаят от мляко и им се налага тайно да доят единствената крава в окръга, която принадлежи на заможен англичанин.
Тих и спокоен, "First Cow" е поредният нежен шедьовър на американската режисьорка Кели Рейхардт, чието послание много добре предава епиграфа му (цитат от стихотворение на Уилям Блейк): "На птицата - гнездо, на паяка - паяжина, на човека - приятелство".
Отново скок във времето, но не и в територията - 30-те години в САЩ, успешният сценарист Хенрик Манкевич има два месеца, за да напишe сценарий за младия гений Орсън Уелс. Резултатът от усилията му ще бъде нееднократно обявявания за най-добър филм в историята на киното "Гражданин Кейн".
Това е много личен проект за режисьора Дейвид Финчър, който работи по сценарий на баща си. В продължение на десетилетия той е търсил финансиране за подобен обемен, нелек материал и едва Netflix му дава нужните условия и свобода. Черно-белият филм в моно е озвучен отново от създателя на Найн Инч Нейлс Трент Резнър, този път използвайки само и единствено инструменти от епохата.
Може да се гледа на Netflix.
Още един румънски филм - този път съвремен и документален.
През 2015-а година пожар в клуб в Букурещ взима живота на 27 души и оставя 180 ранени. Скоро обаче много от настанени в болница също умират, макар раните им да не са били определяни като застрашаващи живота. Тогава един доктор се обединява заедно с журналистите, за да разкрие какво всъщност се случва в здравната система.
"Collective" е мощно изказване за важността на разследващата журналистика.
Може да се гледа на HBOGo.
Хон Сан-Су практически не е известен в България, но е сред най-важните съвременни корейски режисьори.
С 28 филма зад гърба си, всичките разговорни драми, той изгражда собствен, лесно познаваем подчерк. Краткият (малко под 80 минути) "Woman Who Ran" разказва за Хам Хи, която се възползва от отсъствието на съпруга си (заминал в командировка), за да се срещне с три стари приятелки.
Този филм донякъде си кореспондира с "Let Them All Talk" на Содърбърг - отново една жена се впуска в миналото си, за да разбере настоящето.
Може да се гледа на Mubi.
Главният европейски филм на годината. Мадс Микелсън работи с режисьора Томас Винтърбърг за втори път след "Ловът".
В "Another Round" четирима преподаватели - по история, психология, икономика и физкултура - решават да пият всеки ден, за да проверяват теорията, че човек от самото си раждане страда от недостатък на алкохол в кръвта. Изход ли е това от кризата на средната възраст и усещането, че живота ти е станал скучен? Да, но едва ли с положителен знак.
И накрая - филмът, който всички очакваме да спечели много Оскари през 2021 г. (много вероятно) и да гледаме по кината през февруари 2021 г. (не толкова вероятно).
Режисьорката Клои Жао снима Франсис Макдордманд във филм за една жена на път. Тя губи всичко по време на кризата през 2009 г. и решава да пътуват из родината си, живеейки в своя ван.
Интересно е, че докато е снимала този минималистичен, медитативен филм, Клои Жао е работила върху "Eternals" - наследника на "Отмъстителите" на Marvel с Анджелина Джоли.
