"Пиша сутрин. Ако не съм го направил до обяд, наям ли се – не може нито една креативна мисъл да влезе в главата ми, няма как!"

Константин Трендафилов, познат на всички като Папи Ханс отново обръща креативността с хастара навън и показва нещо различно. С две премиери в два последователни дни творецът "отърква" един в друг два различни жанра - поезия и музика. Защо го прави и как може да се чувства едновременно смазан и щастлив - четете по-надолу. 

Как се чувстваш преди двете премиери?
Top art, както се казва (смее се)... От една страна съм много щастлив, много обнадежден и много горд, честно казано, че са разпродадени билетите за две събития – едното литературно, а другото – музикално. Това са два съвсем различни бранша, но успях! От друга страна съм, откровено казано, смазан... Толкова съм изморен!

Издаваш втора стихосбирка.
Точно така, „Имам нещо да ти кажа” е трета книга за мен и съдържа над 60 стихотворения, които не съм публикувал, но съм писал през последните 6-7 години. Нищо книжно не съм правил през тези години, направо изчезнах от това поприще. Прецених, че като съм решил да се отдам на музиката, трябва наистина да оставя хората през това време да ме свързват повече с нея. Извоювах името си да е на музикалната сцена, но сега реших да отдам внимание и на първата си любов – писането.

Клуб „PM” в столичния хотел „Рила” отваря врати в два поредни дни – 9 и 10 ноември, за премиерите на Константин Трендафилов.

Какво казваш в стихосбирката, както и с песните си и защо подреди поезия и музика едно до друго?
Точно такава ми е и идеята – не да ги разграничавам, а да ги събера по-близко. Защото в истинската музика, в тази музика, която аз обичам, има и поезия. А поезията е жанр, който бих искал да е разглеждан и популярен колкото музиката. Искам да отъркам двата жанра един в друг, искам да смеся публиката и да покажа на музикалната публика красотата и смисъла на поезията и обратното също. Затова и представянето на албума „12” ще е една различна премиера. Нито ще се опитам да направя концерт, нито танцово шоу. Няма целофан в премиерата на албума. Целта е хората да са по-близо отвсякога до мен и до моите песни и да чуят историята зад всяка една от тях.

Кога пишеш стихове и музика, нощем ли?
Обратно – сутрин! Ако не съм го направил до обяд, наям ли се – не може нито една креативна мисъл да влезе в главата ми, няма как!

Какво улавяш от случващото се в живота, за да го изразиш? Какво те вълнува силно, освен че искаш да „отъркаш” поезията и музиката?
Много силно ме вълнува бездушевността в България. Ние се намираме и във време, което е между вируси и войни, и човек не се интересува толкова от изкуство. Но истината е, че колкото и да звучи като клише – културата и възвишеното са това, което ще ни спаси и издигне в такова време! Това, което е основна тема за мен през последните години, е тотална липса на култура в нас, българите. И се опитвам всячески да се боря против това. Това е и една от причините да започна с този мой проект с „12” песни и клипове. Исках да накарам хората да се вълнуват от нещо, от което не се вълнуват толкова в такъв момент.

Не си ли се замислял, че за тези 30 и повече години, които минаха, това се целеше?
Много пъти... И затова виждаме качествената разлика между филмите сега и филмите на социализма. Най-малкият пример е, че когато от НАТФИЗ са се дипломирали преди време, са спирали движението по цялата улица „Раковски”, за да си направят похода завършващите студенти. В този смисъл, уважението, което са изпитвали преди към творците, го няма. И една от големите ми каузи е да го върна. И ти, и читателите ви добре знаят, че в България единствената ценност, която е на почит, са парите, защото сме бедна държава и това винаги е било дефицит. И хората подражават на богатите, независимо дали те са измамници, престъпници или простаци, дали са чели книга през живота си. Хората искат да са като тях, искат да са богати! Въпросът е какво губиш, когато спечелиш пари по този начин? Губиш себе си, разбира се...

И голямата ми кауза е да покажа, че има правилен начин човек да пробие, да мине през този живот! И този начин изисква култура, интелект, внимателност. Можеш да бъдеш добър и културен човек и пак да успееш, и тогава ти е по-сладко. Защото, когато си прост и имаш пари, нищо не можеш да направиш, освен да си смениш колата с по-нова, но и това не ти носи наслада.

Разкажи и за албума си.
Албумът се казва „12” и съдържа 12 песни... Всъщност са 13, защото има и една бонус песен.

Но 13 е много фатално число и реши името на албума да е „12”, така ли?
Не, не (смее се)... Тотално не робувам на суеверия! През цялото време, докато подготвях албума, обявих, че ще е с 12 песни, за 12 месеца, с 12 клипа и реших да запазя това число, а бонус тракът да си е бонус трак.

Може ли да се каже, че албумът започна с фал старт заради клипа на песента „Мойто дупе”, който беше свален от Интернет и се наложи да направиш цензурирана версия?
„Мойто дупе” е осмото или десето парче, което пуснах, не знам точно... И албумът не започна с фал старт, но започна с по-слаб старт, отколкото очаквах. Мислех, че по-голям интерес ще има към него и бях много тъжен от интереса в началото към него. Но с напредъка на времето албумът започна да разцепва и в един момент май се оказа, че е един от най-слушаните. Нещата тръгнаха много нагоре и всички песни са с милиони гледания и слушания. Така че съм много щастлив от това как се развиха нещата, но в началото много се изплаших!

Кога беше началото?
Май месец миналата година.

То и времето беше доста смутно!
Да, ковид имаше, също така тенденциите, модите са много голяма част от музикалния живот. Когато народът казва „Искаме да слушаме поп фолк!”, и ти не му даваш поп фолк, нормално е да не те слушат толкова (смее се)! Така че и това беше фактор, защото поп фолкът беше доста на върха тогава.

Щастлив ли си в личен план?
Много, много щастлив човек съм! Имам невероятна приятелка до себе си, страхотно семейство. 

Стеснил съм кръга на приятелите до абсолютния санитарен минимум. Така че имам много малко хора до себе си, но са такива, които не биха ме разочаровали.