Как изглежда светът през очите на млад, дългокос бунтар, "подривен елемент", който преживява между тайни концерти, дисидентски срещи и спорадични посещения в районното?
Първата стихосбирка на автора Яхим Топол - "Обичам те до лудост", излиза на българския книжен пазар. Първоначално стихосбирката излиза през 1988 г. в самиздат и получава наградата за неофициална литература "Том Стопард", а първото ѝ "официално" издание е от 1990 г.
Буен, нелогичен, упадъчен – но никога празнословен – в тези ранни поетични творби Топол изгражда своя портрет, с неочаквана самоирония: единственото законно средство за съпротива срещу враждебното статукво. Сред лирическите образи преобладава безразличието, а интимните и еротичните мотиви са облечени в горчивина.
Именно особеният език подчертава визията на автора, че непримиримият дух е дъхът на ъндърграунд културата. Така още тази изначална стихосбирка чертае траекторията на по-късното творчество на Топол, превърнало се в знаме на чешкия постмодернизъм.
Яхим Топол, един от култовите автори на съвременната чешка литература, е роден през 1962 г. в Прага. Той е поет, прозаик и журналист, текстописец и музикант. Носител е на множество литературни награди, включително "Том Стопард" и "Виленица" за ярък принос към централноевропейската литература. Книгите му са публикувани на повече от десет езика.
Топол е сред най-ярките представители на чешкия ъндърграунд до 1989 г. и подписът му, логично, стои под "Харта 77". Като син на дисидент Топол не може да постъпи в университет и се прехранва като склададжия, хамалин, въглищар и др.
Творческия си път започва като текстописец за ъндърграунд групата Psi vojaci, чийто фронтмен е брат му Филип. Името на бандата, "Воините-кучета", е директна препратка към романа на Томас Бергер "Малък голям човек".
През 80-те заедно с други "подземници" Топол основава самиздатски литературни списания като Violit и Revolver Revue. Също така вкарва в Чехословакия забранени книги – през полската граница, с раница на гръб. Тези негови нежелателни занимания му печелят определена популярност сред органите на реда.
След промените Топол издава в две стихосбирки поезията си от 80-те – "Обичам те до лудост" (1991) и "Във вторник ще има война" (1992). Голяма известност му донася романът "Сестра" (1994), който се налага като една от знаковите книги на чешката проза от 90-те и на чешкия постмодернизъм като цяло. През 2008 г. по книгата е заснет и филм. Следват романите "Ангел" (1995), "Нощни работи" (2001), "Катран" (2005), "През студената земя" (2009).
В момента Яхим Топол е програмен директор на библиотека "Вацлав Хавел" в Прага.
Прочетете избран откъс от стихосбирката "Обичам те до лудост" от Яхим Топол, която излиза от издателство "Парадокс" в превод на Анжелина Пенчева. >>>
НЕ МЕ ИСКА!
Посред нощ ми звъни
че вече не издържа
всеки който има приятели
другарчета приятелки дружки
познава
тежката любовна мъка
дето те къса на парчета
хленчи
мътните я взели
тя да не би да си мисли
че имам цял зимник пълен с любов?
да ама за първи път
тя иска да се самоубие!
възпирам я както мога
дрънкам каквото ми падне
разправям ѝ измислени историйки
например за лудата любов на граф Мариус
тя не отиде да се обеси
висеше на телефона
„и през ум не ми минава
да си отида
о не ще остана тук
завинаги“
казал граф Мариус
и тикнал между зъбите си
цевта на пистолета
натиснал спусъка
да се самоубие
обаче пистолетът не бил зареден
графът взел да търси патрони по джобовете си
ала вместо тях намерил ръкавичката,
която тя пъхнала тайно в смокинга му
че да има повод да я потърси да разговаря с нея
въпреки всичките ония лели сестри
муцуни съпруг гадняри
дето я пазели ей такива ги дрънках по жицата
но нещо краят
хич не ми се получаваше
затова ѝ казах: абе я стига се косѝ махни го тоя
ела при мен
„не не става чакай… може би
днеска… намерих…“
какво намери?
тя нещо бърбореше под носа си
запали си цигара
отиде някъде навътре
а пък аз чаках и рисувах в тефтера с телефоните
голо момиче тъкмо изрисувах
панделка на главата ѝ
когато зъбите ѝ пак
затракаха
„в чантата ми е… беше
пред вратата… букет… ти мислиш ли, че…?“
о, да, със сигурност
от него е
за теб специално
за да е в ума ти
тя затвори
а аз какво – добрият, умният приятел
в студената си стая в ранно утро
взех да преравям всичките си джобове
вратите да отварям и затварям
чантите да изсипвам преобръщам
наопаки
и нищо
взех и да разпарям
смокингите си
и нищо
претърсих си палтото
там беше само личната ми карта
със снимка на противната ми мутра
втренчих се в нея и я изучавах
но нямам пистолет и не съм имал
още веднъж сам себе си пребърках
и нищо няма нежни писъмца бележки
от някой бог недостижим и тайнствен
от нахилена
свиня от куче даже
нито от мило прелестно момиче
просто от някой който би могъл да ме обича
само лъжите дето все ги ръся ми останаха
десетки хиляди измислени историйки
натъпках всичките си притежания в калъфката
на своята възглавница
отпуснах си главата върху нея
и се опитах да потъна в сън
обаче не успях
смущаваше ме онзи звук дето върви със мозъка
свистенето на падащия нож на гилотина
политнал отвисоко
разсичащ въздуха блестящ
и заслепяващ
лъжите не помагат
нито историйките
и все пак станах
и написах тази
умно я пъхнах в джоба на палтото си
ще бъде там когато се събудя
възглавницата ритнах към камината
изписаните листове се разлетяха
май трябваше да тръгна да ги сбирам
обаче беше късно
предпочетох да крещя:
НЕ МЕ ИСКА!
а после пак леглото си застлах
за себе си и за харпунката оная със косата
без вече да тъгувам трябва малко
практика и опит та нали на тази ѝ застилам
вече почти четвърт столетие виж тя ме иска
мисли го сериозно
смъртно сериозно
сериозно ви говоря най-добре е да заспиваш
приятно уморен
