Кали направи завой в музикалната си кариера и смени поп фолк стила с „Болкан Латин Джаз”. И то след повече от 20 години кариера в жанра, който почти толкова години и повече формира поколения. В откровен разговор пред Ladyzone изпълнителката признава какви са причините да се раздели с чалга клубовете и какво я е накарало да да се обърне към новите си начинания в изкуството. „Калиграф” е името на проекта, който тя и музикантите от „БМХ Бенд” са подготвили. Първата среща на публиката с „Новата” Кали е на 1 април в софийския клуб „Мюзик Джем”, като преди това концерта ще подгреят Атешхан Теофиков, Скилър, басистът Ривърмен (Радослав Славчев) и барабанистът на групата й Евелин Методиев. След представянето си в нова светлина, певицата подсказва за следващия си проек с бенда, който носи интригуващото име „Джаз Манго Джаз”.
Освен известна изпълнителка, Кали е и майка на три момчета, които със сигурност се вълнуват около промяната в имиджа й, за което разказва тя, както и за съзряването й във времето, помъдряването, докъде би стигнала относно съхраняване на визията си, какво се стреми да развива и доусъвършенства в ума и душата си.
Кали, защо реши да промениш музикалния си стил?
Това е отдавна замислено решение от мен, а и много мразя да се слагат рамки на музиката, която може да бъде поставена само в една - добра или лоша. Аранжиментите на настоящите ми песни са в стил „латин джаз”, което не сме измислили, но „болкан” е добавка от нас, защото присъстват балкански елементи в звученето. Или музиката, която правим с колегите ми е „Болкан Латин Джаз”. Аранжиментите на песните са направени от интелигентни, образовани музиканти, които от години се изявяват в алтернативната музика – джаз, фънк..., всичко, което е различно от поп фолка.
Хора, които вече са чули новия ми проект „Калиграф”, казват, че пеенето ми все още има привкус на поп фолк. Разбира се, че ще има, защото аз преработвам 12 парчета от моя репертоар досега, който е авторски, но аранжиментът им е сменен. И това е моята заявка за прехода ми в стилово отношение. Тези песни, подбрани от мен текстово, подплатени с нови аранжименти, дават възможност да ги представя на концертната сцена. Защото не е тайна, че поп фолк се слуша предимно в клубове, в късен час, когато публиката е доста развеселена. Така че в „Калиграф” мелодичната линия напомня за поп фолк стила, но аз и не съм искала да я променям тотално в този проект. Това ще стане в следващия ми проект, където ще бъде сменено и моето пеене, не само аранжиментите на песните. Далече стоя от това да се наредя до имена като Хилда Казасян, Белослава, Васил Петров, които са утвърдени в джаз музиката – не ми е мястото сред тях! Но претендирам музиката от „Калиграф” да стои красиво на концертна сцена, да може да забавлява хората в различен часови пояс от този, в който съм се изявявала до момента.
Може ли да си по-конкретна, относно смяната на жанра?
Смятам, че всяко нещо си има време. В поп фолка аз съм дала каквото съм имала, вложила съм максимума от себе си. Адмирации към колегите, които продължават да работят в този стил, макар в по-зряла възраст! Но аз вече не се усещам комфортно на поп фолк сцената в клубовете, където публиката е на възрастта на големия ми син, както и да съм в облекло – подходящо за този жанр.
Ти наистина се промени с годините...
Много се радвам, че се променям, надявам се в добра посока (усмихва се, б. а.), защото това показва, че продължавам да дерзая и усещам себе си адекватна към времето и към възрастта си. Обичам да слушам добра музика от всякакви стилове! Бих се осмелила да дам заявка за колаборация от етно звучене, както на българското така и на ромското ни общество, което не е малобройно у нас и се откроява с брилятна музика, но така да е аранжирана, че да може да забавлява и да е конкуретноспособна извън пределите на България. Смели са ми амбициите, но човек е толкова голям, колкото са големи и мечтите му (усмихва се, б. а.)! Мисля, че публиката навън, би се впечатлила от това, което бих донесла от своята страна чрез музиката си. И тъй като българският фолклор вече е доста използван, се осмелявам в следващия си проект, който ще се казва „Джаз Манго Джаз”, да взаимствам от ромския, като се съдържа и джаз. Включително и в „Калиграф” ще представя една песен от него. В превод „Джаз Манго Джаз” означава „Отиваме, Манго, отиваме”, а къде ще отидем, ще видим (шегува се, б. а.). Но смело заявявам, че аранжиментите се правят от джазмени и всичко даваме с моите музиканти!
Как събра музикантите от „БМХ Бенд”, с които се изявяваш?
Станаха много промени в състава на „БМХ Бенд”, както и в желанията ни как да се изявяваме. Групата е формирана още, когато се изявявах в поп фолк стила, защото исках да пея на живо. Но явно имам такава аура, че някак привличам хората... И музикантите, които сега са в „БМХ Бенд”, не са водени от комерсиални цели, а от самата музика и различното в нея, с което да се откроим и да се харесаме на публиката. Ники Антов, който е брилянтен китарист, е в бенда. Той свири в оркестъра на БНР, участвал е в много индивидуални концерти, например с покойната Ваня Костова, както и в други джаз проекти. Голямата ми изненада беше, че не можеш да намериш билет за техен концерт, което много ме радва. Сандо Сандов се казва тромпетистът, който има много изяви с група „Уикеда”, дори голяма част от музиката им е негово дело, което не е известен факт. И съм доволна, че давам възможност на тези момчета да се докоснат по-близо до почитателите си и да се заявят. Аз дори се слагам под тях, защото те наистина дават сърце и душа за това, което правим заедно. Сандо Сандов, който не е преставал да работи с „Уикеда”, се хвърли с такъв хъс в този мой, нов проект и съм му изключително благодарна, защото голяма част от идеите са негови.
Барабанистът е Евелин Методиев, участвал в десетки концерти с музиканти като Теодосий Спасов, Ибряма, Атешхан Теофиков, Васил Пармаков и други. Той е най-добрият и може да свири в различни стилове. Виктор Николов е млад пианист, завършил е „поп и джаз”, има много изяви в областта на джаза и класическата музика, предимно в чужбина. Свирил е на кораби и не му е много позната българската музика, но я носи в себе си, разбира се. Ние се събираме в репетиционната, която е в дома ми, слушаме моя песен, започваме да я преработваме и да правим чисто нова музика.
Бягаме от познатата комерсиалност и се опитваме по друг начин да направим изкуството си, за да се слуша и продава, естествено, все пак с това си изкарваме хляба.
Знам, че ще ми е изключително трудно, защото българската публика е изтъкана от предразсъдъци. Ако се освободи от тях и се наслаждават на онова, което правим, и са обективен коректив, не само ще се развием, но ще привлечем и нова публика.
Искрено се надявам да е така! Ако проектът „Калиграф” ми покаже, че това не е правилната посока, в която вървя, ще направя завой, но не обратно към поп фолка, а към нещо ново, което ще докосне публиката. Засега ме радва мнението на хората около мен, от които съм отнесла много критика през годините. Но и не крия, че съм уплашена за предстоящото...
То всяко начало крие неизвестни!
Нашето крие много (усмихва се, б. а.)... Единственото известно е, че сме дали всичко от себе си. Моето верую и желание е, че искам да правя музика, на която да можеш да пиеш и кафе, не само ракия!
Винаги си била много откровена, което може би те е и откроявало от повечето ти колеги в поп фолка.
Откровеността е моето хапче за сън... Много хора трудно заспиват, аз нямам проблем нито със съня си, нито със съвестта си, защото предпочитам да кажа онова, което мисля и чувствам в себе си. И не знам дали сред онези, които ме хулят, има някой, който е по-критичен от мен самата. Може би и затова негативните коментари не ме докосват. Обиждат ме само онези, които ме определят като нестойностен човек според личните ми качества, а тези хора не ме познават. Мъчно ми е, че на базата на тази омраза, хората са готови да скочат на бой срещу някого, когото не познават, независимо дали вербален или физически. А днес има войни...
Често се замислям за това, което се случва в Русия и Украйна, защото на фронта отиват и толкова млади хора, и си казвам, ако те не бяха водени от чисто комерсиалните цели на войната, защото в основата на една война е това, ако не бяха водени от омразата, в която се възпитава света и то отдавна, откакто има електронни устройства, интернет, игри, което е непрекъсната прокламация на насилие, а бяха израснали в мир и любов, щеше да е различно. Защото, ако срещу теб стои човек, който има потенциал утре да измисли лек срещу рак или да открие нов ресурс – полезен за човечеството, ти ще оставиш оръжието и няма да го убиеш. Същото е и в изкуството. Затова нека хората са груби към мен, ако сметнат за необходимо, но само за музиката, която правя. Обещавам, че бих си взела бележка от всеки аргументиран довод на негодувание срещу музиката ми, защото това е градивна критика. Относно всички останали обиди срещу мен, ще кажа, че ме боли повече за тези, които ги отправят, защото не знаят какъв човек съм. Основното, което развивам в себе си, е да бъда добра.
Какво мислят синовете й и подлагала ли се е Кали на козметични процедури - вижте на следвата страница >>
Синовете ти как приемат промените в музиката ти?
Големият ми син, който ще стане на 22 години, е противник на фолк течението въобще. Той много се кефи на това, което сега правя и много се гордее с мене.
Това е добър коректив, защото децата са безпощадни в преценката си?
Той е идвал на мои поп фолк концерти преди, макар да мрази да ходи в тези клубове. Приятелите му се забавляват, след първата част го питам дали му е харесало, а той ми казва: „Мамо, много си забавна, но не мога да понасям повече тази музика, остави ме да си отида, моля ти се!”. Георги, обича да гледа стендъп комеди, слуша черна музика и джаз и не ми спестява това, което не му допада. Другите ми две момчета тепърва ще усетят плюсовете от моя избор – да променя начина си на работа. Факт е, че съм отсъствала нощите, когато те са спели и не съм им липсвала. Но неспането води до разрушаване на нервните клетки в организма, което се е отразило на взаимоотношенията ни, защото не съм била достатъчно търпелива, за да редя пъзели, ядосвала съм се за малки неща...
А ти как се чувстваш сега?
Това, че правя различна музика, не ме е срам, да си я сложа и като рингтон на телефона, да я слушам силно в колата си, дори и някой отстрани да я чуе. Заявявам се и заставам гордо зад всичко това, което сме направили с бенда досега. През годините съм срещала хора, които не съм припознавала като поп фолк фенове, и са казвали, че са ми големи почитатели. Впоследствие съм разбирала, че те са фенове на интервютата и изказванията ми, на мисленето ми. Изненадвала съм се, защото не съм публичен говорител, а певица. И си дадох сметка, че докато се срамувам и пея с неудобство, няма да имам тази публика, която харесва изказа ми, а и тя няма да дойде в поп фолк клуба, а ще отиде на концерт.
Вярвам, че ако направя адекватна музика към начина си на мислене, пъзелът ще се нареди. Тази първа заявка с „Калиграф” мисля, че се получи, защото не изпитвам неудоство от звученето на парчетата ми и се опитвам да ги изпея по малко по-различен начин, колкото позволява мелодията им. Но оттук насетне нещата ще имат съвсем друг облик и това е закана към добро за мен и хората около мен. А всички останали, които почувстват, че това е и тяхната музика, ще е удоволствие да я споделя с тях. Ако не, ще правя така нещата, че да стават по-добри и по-добри. Никой не се е родил научен! Лили Иванова е започнала кариерата си на 30, аз – на 40 и нещо и ако ми е отредено да живея дълго, мога да направя 30-годишна кариера. На концертната сцена можеш да бъдеш човек на възраст и добре да изглеждаш. На клубната сцена обаче, говоря само за България, се изисква по-лежерно облекло и поведение и не мисля, че мястото ми вече е там.
Признавам, че от 4-5 години се чувствам нелепо на клубната сцена. Приключих, не съм конкуретноспособна на това, което изисква публиката!
Докъде би стигнала с разкрасителните корекции, които често преобразяват?
Аз харесвам всичко, което Господ ми е дал, но харесвам и всичко, което естетичната медицина предлага. Когато клепачите ми увиснат, ще си направя блефаропластика, но няма да променя формата на очите си. Когато кожата ми се отпусне дотам, че да не мога да я поддържам с мезотерапия, ще си направя фейслифт. Веднъж или два пъти съм си слагала хиалурон в устните, което е било отдавна, но е заблуда, ако младите хора мислят, че това не променя формата на устните им. Факт е, че след като хиалуронът се резорбира, устната ти спира да стърчи като на патица, но формата й вече не е тази, която си имал по рождение. А носът ми е красив, не ми се налагат корекции (смее се, б. а.).
Но никога не бих променила физиономията си – аз съм си аз! Е, не ми харесва да остарявам физически, иначе ми харесва (усмихва се, б. а.). Човек винаги може да стане такъв, какъвто иска, стига да отдели от времето си, за да чете, да се развива и да се учи.
Лошо е, когато няма амбиции и мечти! Лошо е, че вече второ поколение расте без мечти, отдадено на електронните устройства, ровейки се в чужди животи.
Музикалните клубове се превърнаха в място, където се усмихваш, само за да си направиш селфи и момчето, или момичето да привлекът нечий поглед, резултатът, от което да е секс. А изпълнителят е само фон, което е още една причина, за да се махна от този начин на изява.
