Наричат поета Христо Фотев "душата на Бургас". На Благовещение се навършват 87 години от рождението на един от творците, писал най-нежно за любовта и морето. Сам за себе си казва, че може да напише стих, вдъхновен дори само от стъпките в пясъка. 

 

Снимка: iStock

Колко си хубава! 

Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме
със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!

По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава... Най-хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене - а за себе си,
за дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти,
в нозете ти, в очите ти... Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно... Колко си
ти пясъчна... И, моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
за да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!

Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.

Колко си хубава!
Господи,
Колко си истинска.

Снимка: istockphoto.com

Най-важното е да се осмелиш.
Да превъзмогнеш своя страх - да скочиш
в студения и кристаличен въздух.
В обятията на самия Март - да стъпиш
на тънкия му слънчев лъч и кратък
под снежния му купол (ту дъждовен,
ту снежен купол), ти да балансираш...
Да знаеш, че те помнят - че те гледат.
Със непрекъснат и издигнат поглед.
Те гледат твоя силует на малък
и весел акробат... И се страхуват
да не залитнеш. Те зелен те помнят.
Да си зелен под мартенския купол.
(Под снежния или дъждовен блясък.)
На Сириус - в студения прожектор.
Мой малък акробат, ти цял трепериш.
По тънкия си слънчев лъч как стъпваш.
Как се огъваш в бесния оркестър
на снежния или дъждовен вятър...
Какъв прекрасен цирк. И аз те гледам.
Как искам да рискувам. Да те следвам.
Да съм зелен, безумен, сърцевиден.
Усмихнат - да издигам твоя поглед,
ах, твоя тежък поглед до самия
кристален блясък - там -
на тоя дъжд.

Снимка: iStock


Измислица ли е морето?
И щастието ли? Не вярвайте!
Не вярвайте на капитаните,
които го продадоха!
Не вярвайте и на проститутките
които го забравиха!
Не вярвайте и на поетите
които го изгубиха!
Не е измислица морето
и щастието съществува!
Достатъчно е да се вслушате
във тишината на сърцето си.
Достатъчно е да протегнете
ръката си, да се усмихнете
на някого и да му върнете
отнетото от капитаните
и проститутките -
о, мъничко
от вярата си във дърветата,
във най-щастливите предчувствия,
във поздравите на другарите,
във делниците и светкавично
вий ще намерите морето...
Най-синьото и най-лъчистото
ще се усмихне във очите ви.
И портокаловото слънце
ще ви замести капитанската
фуражка, капитане мой!
Здравейте, капитане мой!
Не е измислица морето
и щастието съществува!

И едно великолепно изпълнение на Бойко Кръстанов за Поетите Live - "Понякога по-много се обичахме"