.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Художникът Антон Терзиев за изложбата си „Малки победи“

Васил Богданов | преди 1 седмица
Зададохме му библейския въпрос „Какво е искал да каже авторът?“ и добре че го направихме, защото на една от картините си мислехме, че има маслодайни рози, а се оказа, че това е кайма!

На 1 ноември в галерия Аросита (ул. Врабча 12Б, съвсем близо до Софийска опера) бе открита изложбата на Антон Терзиев „Малки победи“. Вместо да пишем глупости и общи изкуствоведски лафове, които на никого не са интересни, решихме направо да говорим с художника. Зададохме му библейския въпрос „Какво е искал да каже авторът?“ и добре че го направихме, защото на една от картините си мислехме, че има маслодайни рози, а се оказа, че това е кайма! Така стават големите грешки в изкуството. И в бахура!

Ето и думите на Антон Терзиев специално за LadyZone.

С изключение на един обект от 2010-а изложбата включва мои творби от последните две години. Още от витрината ще видите млада, красива жена, която с блясък в очите показва татуировка върху вътрешната страна на долната си устна. Надписът гласи „Набираме персонал“. Популярната от ръкописните обяви по ресторанти и кафенета „работническа“ фраза, е в дисонанс с лъскавия образ на дамата, видимо принадлежаща към по-горна класа. В случая от безобиден атрибут на забавлението татуировката добива заплашителен социален нюанс. Цветовете са преекспонирано ярки, в умишлен телевизионен колорит, препратка към повърхностната лесносмилаема джънк естетика на медийните образи.

Подобно чувство за черен хумор и социален коментар е отправна точка в прочита и на другите произведения. Картината с хора, облечени в отличителната за ку-клукс-клан униформа, свободно разговарящи на маса, без да крият лицата си, директно препраща към крайно притеснителния възход на националистическите движения из цял свят. Намиращата се в близост до галерията централа на партия Атака верифицира допълнително предупреждението в творбата.

В изложбата има и аналогична по формат фигурална композиция на хора, обединени в почти ритуално занимание – ръцете им мачкат безформена маса от кайма, разстлана върху черен найлон. Гледката съм взел едно към едно от споделен в интернет клип на родопски помаци, приготвящи суджук. Извадена от контекста, ситуацията тревожи с лесно заменяемите полюси в оста материал-хора. Асоциациите с жертвоприношение са неизбежни.

Да смущава е качество и на друга творба от селекцията. Голо, прегънато на две тяло, зад което горят огньове, повдига въпроси, свързани с личните демони. Червената „температура“ подчертава уязвимостта на фигурата и психологическата тяга.

Челно място в галерията заема „левитиращ“ в инвалидна количка културист. Заглавието на картината е „Да пребъде слава“. Тя също е с фотографски първоизточник. Използвал съм (с негово разрешение) снимка на реална личност от Instagram. В диаметрално противоположното послание на двете половини на атлета припознах красноречив символ на превратностите, с които ни изненадва животът, както и как реагираме и се справяме с тях.

Трансферирана реалност от същата социална мрежа има и в картината на лице, скрито зад подобна на палитра маска, от която ни изучават чифт любопитни очи. Погледът принадлежи на художничката Магдалена Гешева, автентично запечатала личния си момент със селфито, на което попаднах.

Курираната от журналиста Светослав Тодоров изложба можете да видите до 15 ноември, петък.

Интервю на половини с Антон Терзиев по повод новия му сборник с разкази„Живот на половини” е неговата пета книга

 

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите