Една от най-големите радости – и разочарования – в отглеждането на деца, е че можем да се наслaждаваме на процеса, в който виждаме как децата ни се превръщат в големи хора със собствен характер.
Това обаче не е толкова вълнуващо, когато кажете на малкия да направи нещо, а той отговори с „Не искам. Това е тъпо!”. Ако ви се случват подобни неща, значи виждате не толкова хубавата страна на факта, че детето ви става отделна личност. Ето няколко малки (и изпитани от истински майки) съвета как да се справим с подобни отговори:
Променете начина, по който реагирате, за да се променят и те
„Научих се как да се справям с децата си от училището им. Учителите винаги казват на децата си да внимават какво и как говорят. Изглежда, че те разбират по-добре тази фраза, отколкото, когато просто им забраним да ни отговарят. Вместо да им казвате „Престани да спориш!” или „Не ми отговаряй!”, по-добре кажете „Би ли използвал(а) по-хубави думи, когато говориш с мама?” или „Помисли добре какво казваш, преди да си го казал(а).". Понякога вдигам ръка като полицай, който спира движението на пътя. Когато започнат да бъдат груби или дръзки, този сигнал им показва, че е време да спрат. После им казвам, че трябва да помислят върху думите си, преди да продължат със словесните си излияния. Когато започвах практиката на регулировчика, се налагаше да добавям, че искам да спрат да говорят. Сега няма нужда от уточнения. Важно е да общувате с децата си спокойно. Изслушвам ги чак, когато и те самите започнат да говорят по-разумно. Тази практика дава резултати при 8-годишната, 6 годишната и дори при 3-годишната ми дъщеря", споделя майка пред ivillage.com.
Ако всичко е „Тъпо”
"Просто казах на тригодишния си син, че „тъпо” не е дума, която използваме в нашата къща и направих списък с „лоши думи”. Сега, на четири и половина, той никога не я използва. Тази техника проработи също така добре и с думата „дупе”. Не знам защо решихме, че и тази дума не е хубава и я добавихме към списъка. Сега татко и аз също се учим да не я използваме изобщо."
Крайните мерки
"Това може и да звучи ужасно, но при нас проработи, затова и вие можете да пробвате. Моят син беше станал царят на отговарянето. Беше го прихванало нещо и държеше той да е този, който да има последната дума, практика, придружена от поредица от „Защо”-та. Беше толкова вбесяващ и аз внезапно осъзнах, че ако продължаваме така, може и да не доживее до 5. Затова му обясних, че не ми харесва поведението му напоследък, че когато го помоля да направи нещо или искам друго, не желая да водя спорове и дебати. Кое е ужасната част на това ли? Казах му също и че всичко, което искам да чувам от него е „Да, мамо”. През следващите няколко дни всеки опит от негова страна да ми отговаря беше посрещнат с въпроса „Какво казах, че е единственото, което искам да чувам от теб?”. Преди да помислите, че това е твърде жестоко, ще ви кажа, че за нас това се превърна в игра. Синът ми казва „Да, мамо” със смешен глас, понякога дори отдава чест. Важното е обаче да сте постоянни. Не проявих никаква толерантност за 3 или 4 дни, след това поотпуснах леко „каишката”. Дотогава синът ми беше свикнал с този режим и доста понамалихме навика му да се сопва и да не слуша. Естествено, това не трябва да е дългосрочно, защото много прилича на абсолютен тоталитаризъм."
