Разхождам се из тихите калдъръмени алеи на Стария Созопол...

Омагьосана от чара на типичните къщи с надвиснали над уличките чардаци, неусетно се озовавам пред малката плетена масичка, която леля Агапия е подредила на тесния тротоар. Между кокетните бурканчета със сладко от зелени и зрели смокини, една нежна дантелена, явно сладка, съблазън привлича вниманието ми. Върху плитка чинийка греят като бели коралови слънца, подредени, созополските "дамги".

Питам какво е непознатото украшение, посипано с пудра захар, и оставам удивена от разказа за него. Леля Агапия и нейната приятелка, без да се прекъсват една друга, ме посвещават в историята на това наистина необикновено произведение на местното кулинарно изкуството.

Научавам, че е уникално, а произходът му се губи далеч назад във вековете...

Още от времето на византийските императори, сетне през турското владичество и по-късно, в годините на Възраждането, "дамгата" е била акцент и кулминация на всеки голям празник, сватба, кръщене и семейни тържества. И най-интересното – тази изящна вкусотия може да срещнете само и единствено в Стария Созопол!?

Начинът й на приготвяне обаче не успявам да узная. Тайна е...

Явно всяка от созополските дами ревностно пази тънкостите и нюансите на измайсторяването. Специфичните детайли се завещават и предават само от майка на дъщеря или от свекърва на снаха. Загадка си остава и още нещо – как дамгата не е напуснала границите на стария Созопол и до ден днешен?

Може би голямата мистерия се крие в прословутите и от никого невиждани специални формички. Всяко едно семейство, което ги притежава, се гордее с тях и ги пази като реликви, като скъп спомен и материална следа от отишлите си вече поколения. Навярно оттам идва и многозначителното име на сладкиша – "дамга" – печат, белег, следа.

Като оставим настрана вековния му произход...

созополският старинен десерт е несравнимо елегантен, с ненатрапчива сладост и с вкус на хрупкава нежност. Но... тъй като думите са бедни, за да се опише гурманското преживяване на небцето от досега със сладкото чудо на Созопол, най-добре е да го опитате и сами да се уверите в неговото неподражаемо обаяние. Ако имате път към този град – един от най-старите в Европа, попитайте която и да е созополска възрастна дама откъде да си купите "дамга". И ако лично тя не ви предложи, със сигурност ще ви упъти как да стигнете до сладкото великолепие, пренесло през вековете финеса и вкуса от византийския императорски двор.

А сега... вижте как созополските баби благоволяват да разкрият пред екип на bTV тайната на приготвянето на това удивително чудато лакомство: