.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Росен Петров: Жените са тъмната страна на силата

Диана Георгиева | преди 8 години
Росен Петров: Жените са тъмната страна на силата
Какъв е Росен Петров извън екрана, мисли ли вече за деца, какво все още успява да го ядоса...

Росен Петров е от онези хора, които няма как да не познаваш. Най-малкото, защото дълги години беше главен сценарист на "Шоуто на Слави", а сега го гледаме всяка неделя в - "Нека говорят с Росен Петров". На нас пък ни стана любопитно какъв е човекът зад професионалиста и... ето какво научихме:

Какъв е Росен Петров в личния си живот – извън екрана?

Не смятам, че екранът дели живота. Хората са еднакви и на екрана, и извън него. Де да знам какъв съм... най- нормален. Въобще у нас пазарът е много малък и това не позволява да има „звезди” в онзи „холивудски” смисъл на думата. Някой като ми каже за звездите на родния шоубизнес - и направо става ужасно смешно. Наскоро четох, че хобито на Брад Пит било да реновира стари къщи, по-точно имения, сам. Купил нещо за 5 милиона , реновирал го и го продал за 10. Обичал човекът да е дърводелец. Сигурно Анджелина Джоли му подава теслата и пироните. Ти представяш ли си какъв е животът на този човек, че да има такова хоби? А нашата звезда най-много да я снимат подставено как пазарува в супера. У нас няма звезди, всички сме си свои, у нас звезди могат да бъдат някои от политиците - скрити в многомилионните имения, почиващи в анонимните си вили в Испания и Гърция. Практически в момента имаме само една нормално международно популярна звезда – Димитър Бербатов.

Какво успява да те ядоса?
Глупостта най-вече. У нас тя е вездесъща. Дори е придобила една странна арогантна форма на себепоказване.

А какво все още те изненадва?
Аз се изненадвам всеки ден, достатъчно е да влезеш в нета и да научиш нещо, което до момента не си знаел.

От какво се страхуваш?
От това, че времето лети отчайващо бързо. Някой беше казал, че животът е достатъчно дълъг, но не е достатъчно широк.

Най-добрият съвет, който си получавал?
Е, той е много банален - да не се правиш на нещо, което не си.

Когато погледнеш назад – какво се е променило и какво все още не е различно, а ти се иска да е?
Бих искал да го има онзи дух на някаква национална общност, солидарност. Той изчезна. Всеки се оправя сам, на никой не му дреме за другия. След разгрома във Втората световна война, немците се стичали всеки ден в градовете си и просто събирали тухлите от разрушените сгради. Без заплащане, дори не и за храна. Ей така, почнали да си чистят къщата. Само 20 години са им били нужни от тоталната разруха –съборени градове, унижощени заводи, мостове, 6 милиона убити, за да станат икономическа сила номер 1 в Европа. Ние 20 години се занимаване с кирливите си ризи.

Смяташ ли, че си работохолик?
Не съм работохолик. Знам, че е полезно качество, но май често работохолиците пропускат някои важни неща от живота. Всеки си има свое измерение за щастието. Иван Рилски сигурно е бил щастлив в своята пещера в Рила. За друг щастието е да  живее на Малдивите, за трети – да работи.

Въпреки това си от онези хора, които изглежда, че работят постоянно и то вече много години – остава ли ти време за почивка?
Както е казано - време има за всичко. Има една поговорка „залудо работи, залудо не стой” –да ти кажа честно, не я разбирам много. Когато имам възможност обичам да пътувам, обичам да чета – за мен пълното щастие се изчерпва в израза „с книжка на плажа”. Също така ми допада да гледам научно-популярни канали. Представи си – свободен съботен следобед и ти си зяпаш „Дискавъри”, какво по хубаво от това?

А как се забавляваш?
Ми, като всички. По едно време ходех на лов и доста ми допадеше, особено това да си сред природата. В България има уникални кътчета. Това лято открих едно древно забавление - да си на море и вечер да играеш белот. Трябва да ти кажа, че е голям релакс.

Домашно сготвена храна или ресторант?
Зависи. Ресторантът, който ме е впечатлил най-много през живота ми е „Ла Пергула” в Рим. На покрива на един хотел, май че беше на хълма Адвентин или Квиринал, не съм сигурен. Беше страхотно изживяване, тогава разбрах какво е „три зведи Мишлен”.Има такава класация за ресторанти. Иначе много харесвам кюфтетата на майка ми и нейното пиле с картофи. Когато имам време, ходя да виждам моите родители и мога да ти кажа, че у дома си е най- вкусно.

Можеш ли да готвиш?
Не съм кулинар, но ценя храната. Мога да готвя сносно италианска паста.

Какво те мотивира?
Любопитството, желанието да се докажеш, да промениш нещо.

Къде е мястото на любовта в живота на човек – и трудно ли е да съчетаваш една толкова изискваща време и внимание професия с пълноценен личен живот?
Тежко е това съчетание. Общо взето най-накрая търсиш себеподобен , за да може да те разбира. Не случайно в телевизиите, в продуцентските къщи, има толкова много вътрешни бракове.

Има ли нещо, което винаги може да те очарова в една жена?
Не знам точно. Нещо в усмивката , в погледа, в общото излъчване. Който ти каже, че разбира жените, да знаеш, че е голям глупак. Те са, както биха казали джедаите - „тъмната страна на силата”. Ние мъжете сме далеч по-елементарни и предвидими.

Мислиш ли вече за деца?
Определено.

Изглежда, че постоянно имаш идеи за нови и нови неща, които на всичкото отгоре и се осъществяват – сега имаш ли стремеж за още предизвикателства?
Имам. Бих участвал в създавенето на нов исторически български сериал или филм. Просто ми е много на сърце, а и е много важно. Ние сме отрасли с филми като "Капитан Петко Войвода", "Хан Аспарух", "Време разделно"...

Какво е важно да има у нас в едно предаване, за да бъде гледано то?
Да гледаш през погледа на зрителя и да не си фалшив, дори когато може и да не си прав.

А има ли хора, на които се възхищаваш?
Мога да се възхищавам само на някои хора от нашата история, иначе към съвременици чак възхищение не изпитвам. Изпитвам респект към някои наши спортисти. Например една Ивет Лалова, това, което направи тя след онова ужасно счупване, е достойно за уважение.

Последният виц, който те разсмя?
Аз си имам един любим виц: Вървели си двама самураи в България и срещу тях някакви хора. Спрели се и хората попитали – а бе, кои сте вие? Ние сме седемте самураи! Е защо сте само двама? И отговорът бил – Нема хора.

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Как ви действа есента?