Д-р Неделя Щонова е сред любимите и обичани лица на bTV. Тя е автор и водещ на предаването „Светът на здравето”, специалист невролог и вече 24 години е отдадена на здравната журналистика. С лекарката, щастливо омъжена за арх. Валентин Маринов, родители на Лилия Сапфира, говорим какво я прави истински щастлива.
За любовта си към музиката, словото, мнението за пластичните корекции и хъса в работата - четете в това специално интервю.
Д-р Щонова, какво ви прави истински щастлива и как успявате да се откъснете от натовареното ви ежедневие?
Всяка моя сутрин започва с активна медитация. И благодарност. Благодарност за всичко, което имам, което нямам, за уроците, за онова, което ми е спестено. Важно ми е да уча мозъка си да възприема света с добрина и спокойствие. Да се уча не на ултимативност и крайност, а на баланс. Животът е като фотография, ние имаме нужда и от негативите, за да се развиваме и израстваме. Прави ме истински щастлива, когато помогна на някой човек, да намери силата в себе си, да повярва в героя, който е, да се мобилизира, да се събере и да използва потенциала си максимално. Влюбена съм в мозъка - най-сложната позната конструкция във Вселената. Влюбена съм в идеята да го използваме и разививаме. И се чувствам неизказано щастлива, ако мога да влюбя и някой друг човек в идеята за развитие. Като видя, че някой има здрав хъс за смислени неща, се пълня с щастие.
Мозъкът може да се изменя непрестанно в зависимост от начина, по който го употребяваме. Той изобщо не е статичен орган, той е постоянно променящо се множество от невронални взаимовръзки и системи, които биват силно повлиявани от нашия жизнен опит и действия! Човек може да бъде преобразен, като развива ума си, чрез точно познание. Това е другото нещо, което ме прави щастлива - когато съм в съзнателен контакт с точното познание. Когато съм абсолютно концентрирана. И още, и най-вече - споделеното време с дъщеря ми, с любимите хора, наслаждавам се и релаксирам винаги, когато спортувам, когато давам на тялото си чиста, разумна храна, когато свиря или се разхождам до някоя река.
Сега пиша нова книга и това ма кара да изпитвам силно усещане за щастие, мисия и отговорност. Самотата на писането ме изпълва с чародейство. Обожавам да творя! За да помагам на хората, да се чувстват те добре със себе си, в тялото и мечтите си!
Продължавате ли да свирите на пиано, както и да пеете?
Да, продължавам. Това ме изстрелва в други измерения и ме зарежда. Всичко започна в Мозамбик, когато бях на 6 години. Беше любов от първия клавиш, защото да извличаш мелодия от нищото, от тихото пространство, за мен е магия. И до днес свиря почти всеки ден. Особено след стрес или след като съм била по-дълго в замърсена социална среда, изпитвам желания да се изчистя. И ми се получава не толкова като се изкъпя, а като посвиря.
А и в мозъка често ми тече следния паралел – да бъдеш родител, лекар, писател, автор, шахматист, спортист, шампион... всичко това е като да свириш на някакъв музикален инструмент. Тоест винаги има музика, която ние „образуваме”, винаги продуцираме определена музикална линия, за която има „потърпевша” публика. И тази публика съвсем не са единствено хилядите хора пред екрана или в концертната зала или по трибуните. Тази публика е нашето семейство, децата ни, приятелите, кучето, папагалите у дома. Трябва да сме прецизни и внимателни към „качеството на музиката”, която сътворяваме, към посланията на соловите ни или „симфонични” изпълнения, които изграждаме, защото те винаги са масивен внос на някаква информация в умовете и сърцата на другите – и този процес е колкото съзнателен, толкова и подсъзнателен.
Когато даваме все повече от доброто в нас, когато изграждаме себе си, като все по-добри „изпълнители”, тогава развиваме и публиката. А колкото до самото свирене, да проследим процеса заедно. Започвам да ходя на пиано. Изпитвам истинска любов и страст да свиря. Този интензивен опит изисква множество сензорни, двигателни и когнитивни умения, които трябва да се развиват всеки ден, в продължение на дълги години. С абсолютно всичко е така. Когато за първи път седнем зад пианото пръстите не танцуват с лекота по черно-белите клавиши. Но след години посветеност и фокусирана практика ставаме добри, все по-добри. Невроналните мрежи стават все по-бързи, организират се все по-ясно, пистата се ускорява, невроните в ангажираните кръгови системи пролиферират свои дендрити, подавайки ръка на все по-далечни мозъчни зони. И след много години труд и практика ставаш виртуоз. Може дори да свириш Шопен – „Фантазия-импромптю в до диез минор” с лекота.
Тогава изследванията на твоя мозък ще разкрият разширена кортикална корова карта на пръстите, по-голям обем на сивата материя в слуховия регион на кората и ще докажат наличието на неврогенеза – раждането на нови неврони. Такъв един мозък ще бъде много по-дълго във форма, по-малко податлив на свързаната с възрастта дегенерация. Изобщо, да свирим добре или за да правим добре каквото и да било, означава да сме посветили много дълго време фокусирани усилия, на нещо и да сме дали най-доброто от себе си. Това е процесът, пред който благоговея – дългогодишното изграждане на виртуозност. Иначе, слушам музика навсякъде – в колата, във фитнеса, у дома, обичам около мен да звучи красива музика. Понякога композирам, създавам авторски произведения, които изпълнявам на моите мотивационни спектакли.
Какво искате да си казват зрителите сред всеки ефир на „Светът на здравето”?
Всеки от нас трябва да поеме възможно най-голяма отговорност пред понятието - моята лична биологична стойност, моето здраве, психика, емоционален интелект и вярата за силата която е в нас, за потенциала, с който се раждаме и за всичкото онова красиво и стойностно, което можем да направим, докато ни има на тая Земя. Защото без ред, принципи и осъзнаване, хаосът надделява и ни разболява. Животът далеч не е само привилегии, права, хедонизъм, забавления и импулсивни удоволствия. В живота трябват правила. Правилата са създадени, за да бъдат спазвани.
Но не императивно наложени, не отвън или издиктувани от госта в ефира. А лично осъзнати, изстрадани и почувствани. Ето защо вече над две декади създавам предаване, центрирано около правилата за това, как да съхраним здравето и хармонията в нас. Предаване, което да бъде разделителна линия между реда и хаоса, между добрите избори и лошите избори. Искам всеки човек, след всяко мое предаване да си казва -
Мога да се справя с всичко, мога да бъда достатъчно устойчив пред лицето на житейските бури, способен съм да сбъдна мечтите си, способен съм да се променям и да поправям онова, което се налага да бъде поправено - може да са излишни килограми, нагласа, себедеструктивен мисловен режим, вреден навик, непълноценно взаимоотношения. Мога, вярвам, няма какво да ме бутне!
Защо се отказахте от практиката, не ви ли липсва да работите в медицинско заведение, да общувате с пациенти?
Липсва ми система, която пази здравето. Липсва ми да виждам хора след 50-годишна възраст, без чанта пълна с лекарства и поне 2-3 хронични заболявания. Жадна съм за това, да изпреварваме, да предотвратяваме заболяванията и усложненията. Да вървим ПРЕДИ болестта. А не да вървим след нея и усложненията. Има празнина в здравната грамотност на хората. И мащабът на мисията - да разпространяваш качествено познание, е огромен. Никак не е лесно да останеш човек със съхранена вътрешна етика, жажда за обективност и безкористно желание да доставяш на хората качествена информация. Не политически оцветена или повлияна от фарма индустрията.
И през всичките изминали 24 години тази жажда е била в сърцето ми. За мен е благословия да служа на хората. И отговорност! Отстоявам чистота на идеята, с която преди 24 години започнах, защото имам огромен респект пред интелекта и достойнството на публиката. Както и пред съвършенството, с което се раждаме. Трябва да го развиваме, не да го губим. Публиката винаги заслужава най-доброто! А също и нашите мечти - и те заслужават да им даваме най-доброто от себе си! И когато сме здрави и във форма, по-лесно ги сбъдваме.
