Световната здравна организация (СЗО) обяви самотата за сериозна глобална заплаха за здравето, заявявайки, че нейните последици за смъртността са еквивалентни на пушенето на 15 цигари на ден.
За да се справи с този проблем, СЗО е създала международна комисия по въпросите на самотата, ръководена от американския хирург д-р Вивек Мърти и младежкия пратеник на Африканския съюз Чидо Мпемба.
Комисията включва 11 застъпници и правителствени министри от различни страни и ще се съсредоточи върху справянето със самотата като глобален проблем за общественото здраве, засягащ здравето, благосъстоянието и развитието.
COVID-19 пандемията допринесе за повишени нива на самота поради смущения в икономическите и социални дейности. Комисията на СЗО за социалните връзки ще работи три години, като признава, че самотата надхвърля границите и засяга хора от всички възрасти по света.
Припомняме, че проучване, публикувано в списание "Aging and Mental Health" на Калифорнийския университет, установява, че причините хората да живеят в самота са както лични, така и предопределени от обществената среда. Загубите на близки хора, свързани с възрастта и времето, и неадекватните социални умения се считат за основни рискови фактори, предразполагащи към самота.
"Някои от участниците в изследването говореха за загубата на съпрузи, братя и сестри и приятели като причина за тяхната самота. Други изтъкваха, че създаването на нови приятели не може да замени починалите приятели, с които са израснали", споделя Алехандра Паредес, научен сътрудник в отдела по психиатрия в Калифорнийския университет в Сан Диего.
Чувството за самота често е свързано с липса на цел в живота.
Някои от участниците използват следните изрази, описвайки живота си "не съм привързан към никого", "животът ми няма смисъл", "няма надежда“ или „чувствам се изгубен и нямам контрол“.
Изследователският екип открива също, че мъдростта, включително състраданието, са фактори, които пречат на самотата. Други защитни фактори са приемането на възрастта и комфорта от това човек да бъде сам.
За да достигнат до тези заключения, изследователите провеждат индивидуални интервюта с 30 души на възраст 67-92 г., живеещи в независимия сектор на живот на старша жилищна общност в Сан Диего.
„Важно е да идентифицираме основните причини за самотата, за да можем да помогнем за разрешаването на този проблем и да подобрим цялостното здраве и благополучие на застаряващото население“, споделя Дилип В. Джест, професор по психиатрия и невронауки в Университета по медицина в Сан Сан Диего.
