Темата за тревожността придобива особена актуалност във времената на глобална несигурност, в които живеем, и се превръща в една от главните причини да чувстваме, че губим контрол над нашето ежедневие и мисли. Как да се справяме с болката и страховете си? Къде да търсим стабилност в един свят, изпълнен със съмнения, пандемии, лични несгоди и загуби?

10 песни за сваляне на тревожността и стреса

Вече може да откриете книгата „Тревожността – причини, смисъл, разрешаване“ от д-р Огнян Димов („Агресията в семейството“), в която специализиралият във Франция психоаналитик установява, че отключените в настоящето тревожни състояния често могат да бъдат резултат от всички видими и невидими травматични преживявания, през които човек е минал.

Kaк да преодолеем

С помощта на дългогодишната си практика и редица примери от реалния живот д-р Димов разкрива, че макар и породени от конкретен страх или притеснение, безпокойството и тревожността във всеки един от нас често се дължат на причини, които водят началото си още от нашето детство.

В тази книга читателите ще открият безценни примери, свързани с различните измерения на тревожността – тази, които родителите изпитват преди и след раждането на детето им, тревожността по време на пубертета и как се изменя тя, когато навлезем в по-осъзнатия период на нашия живот.

Защо да не се тревожим за тревожността

На достъпен и разбираем език „Тревожността“ успява да покаже на читателите, че в това да си тревожен и уплашен няма нищо страшно, а напротив – това са нормални човешки емоции, които можем да се научим да контролираме. 

Медитацията стопява страха и тревожността у онкоболни пациенти

Тази 1-минутна дихателна практика намалява стреса, тревожността и подобрява съня

Този кратък пътеводител има за цел да ни даде нужните умения и инструменти, с които да излезем от омагьосаната спирала на безпомощност, депресия и страх от бъдещи събития и да предприемем стъпка напред към по-щастлив живот и осъзнатост в действията и емоциите си. Защото здравето е „непрекъснат процес на развитие“ и от нас зависи да предизвикаме своята личностна промяна.

Кейти Пери лекува тревожността си с медитация, вместо с предписани лекарства

Официалното представяне на „Тревожността – причини, смисъл, разрешаване“ ще се състои на 23 май 2022 г. от 19:00 ч. в Литературен клуб „Перото“. В разговор със специалния гост на събитието доц. д-р Румяна Маринова-Христиди д-р Огнян Димов ще обсъди наболялата тема за тревожните състояния и ще предложи работещи практики за справяне с безпокойството.  

Д-р Огнян Димов завършва с отличие СУ „Св. Климент Охридски“, след което през 1999 г. защитава докторска степен по философия и психология. В началото на века се отправя към Франция, за да учи и практикува професията, която счита за свое призвание – психоанализата. До 2010 г. прави втори докторат по психология, философия и теология в един от най-големите изследователски центрове по хуманитаристика в света, след което завършва и специална докторска степен по психоанализа в Париж. Работил е в една от централните парижки клиники като клиничен психолог и психоаналитик. Член е на Европейската асоциация по психоанализа. От 12 години прилага своите богати познания в България, а през 2020 г. излезе и първата му книга: „Агресията в семейството: Пътища за преодоляване“.

Кендъл Дженър бори тревожността с трансцедентална медитация
 

Прочетете предговор от д-р Неделя Щонова на книгата „Тревожността“ от психолога Огнян Димов, която излиза от издателство "Сиела". >>>

 

ПРЕДГОВОР

Ние, хората, не сме наясно с всичко, което трябва да знаем за живота.

Четем приказки за опитомяване на дракони, в учи­лище учим как се намира корен квадратен с точност до стотни, защо мигрират птиците и каква е ролята на ху­муса за почвеното плодородие.

Но не изследваме произхода и динамиката на емоциите. Никой не ни учи на емоционална грамотност и как да намираме покой за ума. Как да се справяме с бол­ките и страховете си? Къде да търсим стабилност в тези условия на глобална несигурност?

И все някога… идва миг, когато подложена на пове­че или по-малко резки контрасти между идеали и реал­ност, нашата лутаща се, безпокойна психика сама тръгва на разузнаване.

В резултат често се случва автоматично да ни приемат в „университета по афективни състояния, напреже­ние и страхове“, където старателно започваме да изуча­ваме едни мъчителни дисциплини като депресия, висша тревожност, неудовлетвореност от живота, търсим бягство в деструктивните реалности, а понякога даже записваме „аспирантура по генерализирано тревожно разстройство“. Кой ни учи как да се разделяме с модели на поведе­ние, категорично неблагоприятни за оцеляването ни?

Грешките, инстинктите, опитът, примерът на окол­ните? Кой? Престоят в болница, таблетките, лекарства­та, диагнозите, творчеството, логиката, любовта?

Как да останем стабилни, когато нажежените до чер­вено обувки на тревогата и разочарованието започнат да се разхождат по бялата и ранима повърхност на нашата деликатна чувствителност?

Всичко това е много, много лично познание. Твърде лично.

Според мен всяко нещо трябва да бъде започвано с любов и завършвано с благост и чувство на благодарност.

Огнян Димов прави нещата точно така.

Започва ги с любов и ги завършва с необходимата доза терапевтична строгост и благина.

И затова, когато той ми каза, че е написал книга, пос­ветена на тревожността, аз се развълнувах.

Помислих си как той ще ни потопи в един необя­тен и тайнствен микрокосмос – този от света на нашите чувства.

И емоции.

Познавам Огнян от много години. Още от 2009-а. Тогава той все още прелиташе между България и Фран­ция. Строг и великодушен е, търсещ, дълбок и внимате­лен. Правили сме чудесни и смислени ефири заедно, а освен това е помагал на много мои пациенти, зрители и приятели.

Докато четем тази книга, ще имаме възможност да преобразим себе си. Ще се приближаваме все повече до откритието как съзнанието може да побеждава страховете си, да се из­правя в своето величие и да остава стабилно, защото през каквато и тревожност да преминаваме, всъщност великолепието винаги, винаги си остава вътре в нас. И само очаква да бъде открито, пробудено и повикано.

Живеем в тревожни времена. Сблъскваме се с гло­бални проблеми, пандемии, икономическа криза, ин­флация, военни конфликти, лични несгоди, изолация, несигурност, трудни взаимоотношения. Чувстваме ог­ромна тревога в ежедневието си и сякаш губим контрол, защото самият тон на живота в наши дни се задава от тревожността. Тя е глаголът, вибрацията, текстурата, pH-то на тази епоха. В която няма съвсем нищо сигурно.

И ако искаме да бъдем пълноценни, първо трябва да осъзнаем, че вътре в себе си притежаваме всичко необ­ходимо, за да бъдем щастливи. Ние сами можем да гене­рираме щастие. Но все очакваме някой друг да направи това. Защото сме позабравили, че го можем.

И тази книга е едно прекрасно напомняне по въпроса.

Ние, хората, често се тревожим за неща, които са малко вероятни.

Но… да бъдеш зает от притеснения... си е сериозен ангажимент. 

Психиката гледа на тревогата като на вид амулет за отблъскване на невидимо зло.

И въпреки че притесненията се зараждат когнитив­но, под формата на тревожни мисли, тези невидими мисли имат своите подлежащи и съвсем видими физиологични корелати във вид на симптоми – потене, сърце­биене, напрежение в мускулите, ускорен пулс, трепере­щи крайници.

Един тревожен ум постоянно насочва вниманието си към непосредствената „актуална“ заплаха и тогава тре­вожността се явява генерална репетиция за възможния катастрофичен сценарий. Вътрешният диалог рисува непоправими трагедии и ако има едно нещо, което хо­рата в плена на хронична тревожност да не могат да направят, то това е именно да изпълнят съвета: „Не се при­теснявай, не се самоизмъчвай, живей си живота и хич да не ти пука!“.

 

Книгата на Огнян е полезна и по отношение на това как да намерим работещи решения и нагласи към сърце­вината на всяко притеснение.

Ако човек успее да се сдобие с кураж за разходка по всичките 88 клавиша от чувства, ако смело ходи и по бе­лите, и по черните полета, ако си позволи да жонглира без страх с риска и да допуска в главата си всякакви сце­нарни възможности – и минорни, и мажорни – то тогава той би се справил с тревожността много по-лесно. Ние трябва да изграждаме в себе си стабилност пред лицето на парадоксите.

И после би се усмихнал с ново разбиране – че в това да си тревожен, изплашен или дори разплакан, няма нищо чак толкова страшно.

Това е само една емоция. А не цялата твоя личност.

Това е само едно чувство. А не цялата твоя идентич­ност.

Книгата (затова е и ценна) дава точно този кураж – помага да разберем себе си, да познаем природата си, да отговорим на въпроса кой съм аз, коя е моята най-автен­тична същност, защо съм тук, от какво съм направен, как да бъда себе си, кое ми пречи да бъда себе си.

Иначе... Ние умеем да бъдем толкова изобретателни в своите притеснения, че сами си издаваме доживотни присъди, като например: „Аз никога няма да бъда щаст­лив“, „Аз никога повече няма да се влюбя“.

И да. Тревогата може да се утвърди като навик. Оста­вена да се самовъзпроизвежда безпрепятствено, тя расте като мастилено петно.

Как да се справим тогава?

Един от начините е да чуем истинското послание на безпокойството, а именно: всяка тревожност е сигнал – нуждаем се от нов модел на мислене.

Нуждаем се от преосмисляне и концептуално превключване.

Защото, колкото и парадоксално да звучи, погледна­то чисто еволюционно, тревожността не е задължително лошо нещо или чак пък толкова страшно.

Тя може да се разглежда като постъпателен процес на саморегулация и здрава себеактуализация, в която нашата „зашеметена“ психика полага усилия да се върне към фабричните си настройки и в крайна сметка да въз­станови своя изгубен баланс.

Ето защо е важно да се научим да седим тихо и да слу­шаме себе си.

В тази книга Огнян предлага работещи начини за пре­ки и косвени пътища към това. Кани нас, читателите, да се задълбочим и да открием своята вътрешна сила. Защото безпокойството е толкова мощно, колкото ние го правим. Но дори и най-отчаяният невротик може да се научи да упражнява контрол върху лошия си мисловен навик.

Как?

С особено съсредоточие Огнян изследва връзка­та между тревожност – интелигентност и креативност. Води читателя встрани от деструктивните подходи, на­сочва ни към позитивните начини за справяне и убеди­телно поставя на разискване тезата, че правилно „ме­таболизирана“, тревожността предизвиква личностна промяна, тъй като самоосъзнаването се случва един­ствено чрез сблъсъка и справянето с нея.

Да работиш за своята здрава себеактуализация, оз­начава да даваш израз на любовта си. Винаги е странно с колко хъс и страст ние, хората, браним „кривото“ в себе си, как имаме причастност към една жизненост с алко­хол, цигари, преяждане, дрога, обездвижване, виктими­зация, омраза, отричане на очевидното, разрушителни емоции и изобщо понякога функционираме така, сякаш в нас се разлива някаква „умствена сяра“.

Но не са това правилните помощни средства и не са това верните начини за справяне с тревожността.

И не е безгрижието, което носи най-чистото синьо и най-кристално зеленото.

Не са и дните, разпукани с лекота и единствено със смях.

А това да заставаш всяка сутрин пред планината от тревоги, трудности и проблеми и да ги гледаш право в лицето, при това безстрашно.

С благодарност и вяра, че Тя, победата, е там, на вър­ха на твоето копие! На върха на твоето осъзнаване за цялата холограф­ска природа на нашата Вселена.

Защото Ти носиш шлема на своята вяра! Невроплас­тичността на своя мозък.

Носиш разбирането, че тревожността е естественият начин, по който телата ни реагират на стреса. И жадно копнеят за равновесие.

Да обичаш… това е щастие. Да обичаш теглилките и мъката на този живот, не е перверзия, не е мазохизъм или щуротия… то също е щастие.

Както казва любимата на д-р Огнян Димов Ориана Фалачи: „Заблуда е да мислим, че животът е мек килим, по който може да се ходи бос. Не, не е мек килим. Живо­тът е каменист път. Камъни, в които човек се спъва, пада и се наранява – камъни, от които трябва да се предпаз­ваме с железни обуща. Но дори и това не стига, защото докато мислим как да съхраним нозете си, все се намира някой, който да те замери с камък по главата…“.

Въпреки че терапията има огромна стойност, поня­кога се нуждаем от малко допълнителна подкрепа, кога­то става въпрос за психично здраве. Тук се появяват кни­гите. И особено тази, която държите в ръцете си.

Героите в нея споделят за травматичните си лични преживявания, които са били полезни в процеса на тях­ното личностно израстване. След смислената и задъл­бочена терапевтична работа с д-р Димов те откриват куража да изоставят априорното знание, свързват се с най-светлото в себе си, трансформират нагласите на ду­шата си и излизат вън от полюсното черно-бяло мисле­не: „спокойно – тревожно“, „грешно – правилно“, изли­зат вън от фаталистичната категория „или-или“.А това ни е нужно.

Този труд е едно съкровище.

Той дава стратегически заземена и разумна перспек­тива за дългосрочен личен растеж, баланс и осъзнатост.

Настолно четиво за всеки, който иска да излезе от омагьосаната спирала – безпомощност, тревожност, депресия, страх от бъдещи събития, умора, болести.

Мили читателю, приготви се.

Защото здравето е непрекъснат процес на развитие. Самовъзпитание.

И трайно усвоено познание „как да не ходим изтоще­ни и боси по каменистия път на този прекрасен живот“.

Успех на търсещите читатели!

д-р Неделя Щонова, дм

специалист невролог