През лятото коментирахме ужилванията от пчели, оси и стършели и как да си помагаме срещу тяхната отрова. Налага се отново да напомня за тях. Преди няколко дни майка ми я ухапа оса, когато най-малко очаквахме. На астмата висят необрани гроздове сред повехналите есенни листа. Оставили сме ги съзнателно, за да си откъсваме свежо грозде по-дълго време. И така обрах аз два грозда, покачена на стълбата ,подадох ги на майка ми, която подкрепяше стълбата, повече водена от майчиния инстинкт да ме пази от падане. Сред гроздовете имаше и такива с изсъхнали зърна с изпит от скворците и осите сок. Слязох от стълбата и след 10-15 минути, улисани в друга домашна работа, майка се обърна към мен да видя има ли нещо на врата й. Видях червенина много близо до границата с косата й. Тя обясни, че е усетила нещо сякаш рязко й подръпнало елека към врата. Бързо свалихме елека и на пода видяхме бавно подвижна оса.
Жило нямаше, но зачервеното петно обхващаше врата от едната страна с бяла подутинка в центъра
Разтривах енергично мястото с памук, напоен във вода и сода, като мокрех и изстисквах няколко пъти памучето със студена вода. От бърза помощ като чуха за локализацията на ухапването, че е много близо до главата и гърлото, където се развива най-неприятната реакция на задушаване – едем на квинке, бяха категорични, че трябва да се сложи урбазон. Тази инжекция се наложи да бъде придружена и с инжекция за сваляне на кръвното налягане, защото майка ми, както повечето възрастни хора у нас, поддържа нормално кръвно налягане чрез антихипертензивни лекарства. Благодарна съм за помощта на медиците от бърза помощ и на съдбата, че ни се размина този инцидент по най-лекия начин.
Затова, докато берете сочните узрели плодове, бъдете внимателни, защото и други харесват тяхната сладост, но жилят.
