Любослав Стоичков е късметлия на един не толкова късметлийски Гергьовден. Инцидентът с Любо се случва късно вечерта през 2023 г. „Бяхме само аз и камиона на пътя“, обясни той. Камионът се движи бавно и мотористът предприема маневра за изпреварване. Точно тогава „камионът просто завъртя пред мен на бяла непрекъсната линия“.
Любо винаги е искал да се занимава с мотори и автомобили. Това е негово хоби, страст и професия. „С още две момчета отворихме голям сервиз RS MOTORS в София“, сподели той. През свободното си време още от дете, Любо обича да спортува.
Към днешна дата, метри след надлез „Надежда“, надежда все още няма и мерки за сигурност не са предприети. „Често ми се налага да минавам по бул. Рожен, където е мястото на инцидента и две коли направиха обратен завой на същото място“, разочарован сподели Любо.
Габриела Субашка вижда публикация за катастрофата с Любо в групата Sofia riders. „Първо имаше пост, набиращ кръводарители, а след това неговият баща публикуваше актуална информация за състоянието му“, сподели тя.
Първата крачка, за да се свърже с него прави самата Габриела. „Видях, че вече е в ортопедично отделение, но спирах вътрешното си желание, защото не знаех как ще бъде прието. Една вечер тя вижда видео на първите му крачки с проходилка. „Видях, че му е доста трудно, че не я използва правилно и се свързах с него“, обясни тя. „Съдбата на Любослав е късмет в трагедията“, каза рехебилитаторът.
Габриела се свързва с лекуващия ортопед и се сдобива с необходимата медицинска документация.
„Такива състояния са комплексни и изискват детайлно разглеждане и подход“, поясни тя.
„Нещото, което забавя процеса на рехабилитация е липсата на активна рехабилитация в болницата. Честа практика на специалистите е раздвижването да остане на заден план. Всяко дълго обездвижване води до отслабване и загуба на функция и на незасегнати части от тялото, което удължава рехабилитационния процес“, уточни Габи.
Случайно зад Любослав, автомобил кара друго момче. „Искрени благодарности, той беше човека и който повика бърза помощ“, призна мотористът. „Нямах много време за реакция. Спаси ме факта, че не бях с висока скорост“, добави мотористът. Секунди след забранената маневра на камиона „фактите са налице, целия съм потрошен“, констатира Любо.
Няколко месеца след катастрофата денят на Любо започва със сутрешни упражнения, които са му дадени от Габриела Субашка. Както преди, така и днес закусва, пие кафе и следва лека тренировка с ластици за горната част. Следобедите му са изпълнени с упражнения за раздвижване на цялото тяло. „След толкова тежки катастрофи пациентите често имат счупени ребра, които водят до колабиране на дроба“, обясни терапевтът. Това е опасно състояние, което ако не бъде правилно и своевременно рехабилитирано води до неправилно функциите на дробовете.
„Вече 12 г. се сблъсквам с подобни съдби“, сподели Габи. Очите ми са се нагледали на какво ли не, докато работих в столично болнично заведение“, уточни тя. „Всеобщото мислене е, че мотористите са безразсъдни и провокират ситуации. Такива има и е неоспорим факт, но статистиката познава и другата по-„скрита“ страна на нещата“, сочи Габриела.
„Най-важно за спасяването на човешкия живот е възстановяването на жизнените функции. След това своевременна рехабилитация и не на последно място - подкрепа“, каза терапевтът.
Голяма опора за Любо са семейството, приятелите и приятелката му. „Няма вариант да падна духом най-вече заради тях“, сподели момчето.
„Очите на всеки колега на мотор винаги трябва да са на четири, защото явно сме невидими за останалите участници на движението“, призова Любо.
„Смятам, че навременната ми срещата с Любо позволи процесът по възстановяване да се случва по-бързо“, сподели специалистът. „За всяко състояние има различни етапи на рехабилитацията“, сподели терапевтът. Пропускането им води до усложняване състоянието на пациентите.
