Той я попита - "Биляна, ще се омъжиш ли за мен", изписано с 400 свещи

Биляна и Петър Събеви са женени от 12 години и казват за себе си, че обичат да са семейство. Обичат също така пътешествията, езиците, кулинарията, рисуването и да играят заедно игри. Преди да се случи сватбата им на 20.09.2009 г. обаче, се случва едно изключително предложение за брак, в което има много огън. 

"Запознахме се през 2008-ма година, даже помним датата: 4-ти април. Попаднах съвсем случайно на един много интересен сайт за пътешественици – CouchSurfing. Зачудих се какви хора по света имат регистрации там и още по-интересното – има ли българи. Така първия българин, на когото попаднах, беше Петър. Хареса ми начинът, по който се бе описал, интересите му и с какво се занимава, местата, който е посетил, отношението му към света… Писах му съвсем приятелски да ми разкаже повече за платформата, а той ми отговори, че е видял, че съм от Пловдив и че след броени дни ще пътува натам и може да се видим на живо да ми разкаже. Така се запознахме. Останалото е история…"

Първоначално са само приятели. Започват да се виждат все по-често и скоро той я кани да отидат заедно в Париж. След това идава и предложението да живеят заедно в София.

Снимка: Биляна Събева, личен архив

"Около седем месеца след това се случи и предложението, за което ще ви разкажа. 

Беше в един дъждовен и прохладен юлски ден през 2009 година. Петър е подготвил всичко и е чакал точно него – на 11-ти юли навършихме 1 година, 1 месец, 1 седмица и 1 ден откакто сме заедно! Беше красиво и магично и най-хубавото – съвсем неочаквано за мен. Бяхме планирали този уикенд да го прекараме в Пловдив. 

Изненадите започнаха с красив букет от бели рози. Петър знае, че това са любимите ми цветя и искрено ще се зарадвам. Предложи да си направим нощна разходка из древния и вечен град. Прегърнати вървяхме, говорехме си и си припомняхме местенцата, на които сме били заедно. Окъпаните от дъжда алеи ни подканиха да оставим следите си по тях и скоро се озовахме на пейката, на която бяхме седнали и на първата ни среща.

Постояхме малко и си припомнихме някои от любимите ни моменти заедно в моя град, а и не само… Сетихме се за красотата на Париж и Айфеловата кула, страхотния ден в Дисниленд, дегустацията на бира в Брюксел, екскурзията ни до остров Тасос, парламента в Букурещ, аквариума в Лондон, фонтана „Ди Треви“ и древните сгради в Рим… и изведнъж се озовахме пред Античния театър, но в Пловдив. Докато траеше разходката ни, той на няколко пъти се чуваше по телефона със своя приятел Митко и правеха уговорка да се видим по-късно у тях.

Петър ме хвана за ръката, поведе ме към върха на Небет тепе и ми каза:

– Искаш ли да ти покажа нещо много красиво?

– Разбира се, любов.

– Добре, но хайде да играем на „Доверие“…

Как се играе, може би се питате?! Единият си затваря очите и обещава да не ги отваря, докато другият го държи за ръката и внимателно го напътства към избраното място. И двамата партньори си вярват напълно, че никой няма да предаде другия и да наруши доверието помежду им. И така, затворих очите си и започнахме да се изкачваме нагоре, отначало бавно, после се отпуснах и колкото по-нависоко се качвахме, толкова по-силно усещах простора, силния вятър, топлата нощ.

Беше тъмно, много тъмно. На няколко пъти се подхлъзвахме леко, заради мократа трева, но наклонът свърши, земята под мен стана равна и след няколко крачки усетих ярка светлина пред себе си, прозираща дори през затворените ми клепачи. Помислих си: “Колко ли е красив градът, облян от светлини през нощта…”

Тогава Петър ме спря и каза:

– Вече можеш да погледнеш.

Отворих очи…

Светлините на целия град бяха пред мен, но трудно се забелязваха… Пред нас на цялата полянка със стотици свещички (около 400) беше изписано “Биляна, ще се омъжиш ли за мен?”. А любимият ми мъж падна на колене.

– ДА!!!

Снимка: Биляна Събева, личен архив

В ръцете си държеше кутийка с диамантен пръстен, който постави на ръката ми. Толкова силно треперихме и двамата.

Тогава коленете ми не издържаха. Паднах на колене до него и започнахме да се смеем и да плачем от радост. А гледката пред нас на стотиците свещички, преливащи се със светлините на Пловдив, завинаги ще я запазим като най-приказния спомен.

След като дойдохме на себе си, Петър попита:

– И сега какво ще правим? Хайде да го отпразнуваме!

– Добре, ей сега ще се обадим на всички приятели…

Тогава той просто се провикна:

– Ееееей, хайде идвайте!

– „Спукано гърне!“ – чу се в далечината…

Нямах никаква представа кой и как е организирал всичко. Бях толкова щастлива и благодарна.

Отидохме да се почерпим в ресторанта, в който се запознахме… Дори сервитьорката беше същата!

Снимка: Биляна Събева, личен архив

Биляна и досега си спомня и преживява чисто емоционално това предложение. 

Беше като филм, но беше и толкова истинско. Още настръхвам като се сетя за това! Петър ме накара да се почувствам толкова специална и обичана… Умее го до съвършенство това!

Снимка: Биляна Събева, личен архив

Петър и Биляна вече имат и две деца. На въпроса разказвали ли са им тази романтична история, Биляна отговаря така:

"Имаше период, в който в продължение на няколко дни ни разпитваха за всяка подробност и бяха силно впечатлени. Хубаво е, че децата са обградени от обич. Всяко дете заслужава да живее в любов и хармония и да знае, че ги заслужава. Възпитаваме ги на това и вярвам, че е важно!"