Великден е един от най-обичаните празници в България - пролетта идва и всичко разцъфтява, в религиозен план е повод за всеопрощение и надежда.
Днес често свързваме празника с шарени яйца, много козунаци и, разбира се, дълги почивни дни. Не така са отбелязвали Възкресение Христово обаче в миналото.
Какви са били ритуалите и обичаите в приготвянето на българската традиционна великденска трапеза и символика на ритуалните хлябове ни разказва гл. ас. д-р Иглика Мишкова – етнолог и в Националния етнографски музей – БАН.
В България хлябът има дълга и важна история не само като ключова храна, но и като символ на домашния уют, здравето и добрата година.
Това ще е и темата на събитието „Ловци на истории – Истории за насъщния“, в което гл. ас. д-р Мишкова ще дискутира какво е присъствието и ролята на хляба в различните обичаи на българина, със Свилен Класанов и Мария Жекова, водеща на „Вкусът на България“ по bTV, което може да гледате всяка събота от 11:00 ч.
РОЛЯТА НА ПРАЗНИЧНАТА ТРАПЕЗАТА В БИТИЕТО НА БЪЛГАРИНА
В миналото българите са почитали всеки празник изключително всеодайно, като са спирали да работят и да извършват всякакъв вид работа.
„Жените не бивало да тъкат, перат и предат. Разбира се, това не означава, че в този ден домашните животни са „оставени да се справят сами“, както и че жените не разтребват домовете и не готвят. То това трудно се е приемало за работа някога”, разказва гл. ас. д-р Иглика Мишкова
Но, освободени от останалата работа, хората са се занимавали с по-приятните и празнични събития, а едно от измеренията на всеки празник е специалната храна. На трапезата се събира цялата фамилия. Но за подредбата на масата и ястията на нея има ред правила и изисквания.
РИТУАЛИ И ОБИЧАИ В ПРИГОТВЯНЕТО НА ВЕЛИКДЕНСКАТА ТРАПЕЗА
Най-разпространеният обичай на Великден е боядисването на яйцата - прави се на Велики четвъртък или Велика събота.
„Някогашните баби са познавали добре цветовете и са притежавали познания за това от кои листа, цветя и корени могат да се получат съответните шарки за яйцата. Знаели са, че тези бои са по-слаби от фабричните и са оставяли по-дълго време яйцата в тях. Това, което не се е променило, е ритуалното действие с първото боядисано червено яйце (някога и първото снесено от кокошката за деня), наричано перашка. С него бабата чертаела кръстен знак по челцата на дечицата, за да са здрави и румени“, обяснява гл. ас. д-р Иглика Мишкова.
Тази традиция се е запазила и до днес, предавана от нашите майки и баби. И до ден-днешен първото червено яйце се пази в домашния иконостас до следващия Великден, като се смята, че има голяма магическа сила.
„Вярва се, че то се запазва и може да се консумира. Но ако се страхувате от счупването му и евентуално лошо пророчество, можете да го заровите в градината или да го хвърлите в течаща река”, разказва гл. ас. д-р Мишкова.
На Велики четвъртък някога се е подновявал квасът и на следващия ден се месели обредните хлябове. А това не са добре познатите ни козунаци. На трапезата на Великден обикновено се поднасяло свинско месо, а не както днес агнешко.
n„Агнето се пазело за Гергьовден. А на печеното прасенце в устата слагали по едно червено яйце, та да „усети“ празникът. И останала приказката: „Кипри се като печено прасе на Великден“, споделя гл. ас. д-р Мишкова
ОБРЕДНИТЕ ХЛЯБОВЕ ЗА ВЕЛИКДЕН И ТЯХНАТА СИМВОЛИКА
Хлябовете за Великден са наричат „великденски кравай“, „кошара“, „харман“, „богова пита“, „яйченик“,„плетеница“, „кукла“, „кукулник“ и др. Особеното при тях е украсата. Обикновено са се ползвали нечетен брой червени или бели яйца с усукани около тях тестени сукарчета (фитили), ни обясни гл. ас. д-р Мишкова.
