Приготвянето на кисело зеле е един от най-познатите есенни ритуали в българските домакинства. Но след като подредим зелките в бидона, приготвим саламурата и ги затиснем с тежест, идва следващата важна стъпка – претакането. Думата идва от глагола „точа“ и е традиционен начин за раздвижване на соления разтвор, който помага за по-равномерното протичане на ферментацията.
Често обаче възникват въпроси - като кога трябва да започнем претакането, колко често да повтаряме процедурата и има ли значение как точно го правим? Оказва се, че съществуват различни както домашни подхода, а разлики има и между балканските държави.
Кога се прави първото претакане
Обикновено между третия и петия ден след като сме залели зелето със саламура. Това обаче не е строго правило. Температурата в помещението има голямо значение за скоростта на ферментацията. Ако бидонът е на по-топло място, процесът може да започне по-бързо. При по-ниски температури е възможно да се наложи да изчакаме още няколко дни.
По-добре е да се ориентираме и по признаците на ферментация, а не само по календара. Сред тях са:
- появата на малки мехурчета в саламурата
- леко замътване на течността
- характерен киселеещ аромат
- отделяне на газове
Това са признаци, че млечнокиселите бактерии започват да преобразуват естествените захари в зелето в органични киселини.
Как правилно се претака зелето
Най-разпространеният начин е чрез канелката в долната част на бидона. Под нея поставяме чист съд, в който източваме част от саламурата. След това я връщаме обратно отгоре, като я разпределяме внимателно върху зелките.
Ако бидонът няма канелка, можем да използваме чист маркуч. С него изтегляме течността от дъното и я прехвърляме в друг съд, след което я връщаме обратно.
Има няколко важни подробности:
- Не е необходимо да източваме цялата саламура наведнъж. Достатъчно е да раздвижим значителна част от течността, така че да се смеси саламурата от долните и горните слоеве.
- Не бива да бързаме. Връщаме течността бавно, без да я изливаме от голяма височина.
- Използваме само чисти съдове и принадлежности. Така ограничаваме риска от попадане на нежелани микроорганизми.
- Не местим самите зелки. Целта е да раздвижим саламурата, а не да пренареждаме съдържанието на бидона.
- Проверяваме дали зелето остава под течността. Ако някоя зелка изплува, трябва да я върнем под саламурата с помощта на чиста тежест.
Колко често трябва да претакаме
Тук няма единно правило. В много български домакинства саламурата се раздвижва всеки ден през първите две седмици. Други предпочитат да го правят през ден.
След като най-активната ферментация премине, честотата постепенно се намалява. Например, два пъти седмично, а след това и към още по-редки процедури. Важно е да не възприемаме даден график като задължителен. Скоростта на ферментацията зависи от температурата, количеството зеле, големината на зелките и концентрацията на саламурата.
Балкански тънкости: как претакват зелето в различните страни
Претакането не е характерно само за България. Цели ферментирали зелки се приготвят традиционно и в Сърбия, Северна Македония и Румъния. В тези страни също се използва голям съд, в който зелките престояват в солена вода, докато протича естествената ферментация.
В България една интересна семейна традиция е описана в ISAPP Science от Мария Петрова, специалист по човешка микробиота и пробиотици с докторска степен от два белгийски университета. Споделя как баща ѝ всяка година приготвя цели кисели зелки в големи бидони. Саламурата се източва отдолу и се връща отгоре всеки ден. Така течността се размесва и микроорганизмите се разпределят по-равномерно в съда.
В описания метод се използва саламура с около 2–4% сол, а зелките се подреждат плътно и се затискат с тежест. Към тях по желание се добавят ябълки, дюли, хрян или цвекло. Според авторката най-добри резултати се получават при температура между 12 и 18 градуса и ферментация около 30 дни.
В Сърбия също има интересни особености. Сръбския сайт Agro saveti описва метод, при който през първите 5-6 седмици саламурата се претака два пъти седмично. Някои домакинства обаче го правят всеки ден през първите 15 дни.
Интересна подробност е препоръката по време на едно претакане да се размеси поне половината от общото количество течност в бидона. След първоначалния период съдът се премества в по-студено помещение, обикновено изба, а претакането продължава по-рядко – първо веднъж седмично, а след това през две седмици.
В Северна Македония също се среща традицията за редовно претакане на саламурата, наричана „расолница“. Там се препоръчва през първите десетина дни течността да се преточва през ден, а след първите две седмици - веднъж седмично.
Тези примери показват, че няма само един правилен график. В различните семейства и райони той се предава като част от местната традиция и се съобразява с условията, в които се съхранява зелето.
Какви грешки да избягваме при претакането
Дори да следваме изпитана семейна рецепта, някои дребни пропуски могат да повлияят на качеството на зимнината.
- Да претакаме прекалено често или без причина. Няма нужда да раздвижваме саламурата многократно през деня. Това не ускорява непременно ферментацията.
- Да използваме мръсни съдове и маркучи. Всичко, което влиза в контакт със саламурата, трябва да бъде добре почистено. Не бива да изтегляме течността с уста през маркуча, защото така можем да внесем нежелани микроорганизми.
- Да оставяме зелките над саламурата. Това е една от най-важните предпоставки за проблеми. Зелето трябва да бъде постоянно потопено в течността, а отгоре да има подходяща тежест.
- Да доливаме само чиста вода, ако нивото спадне. Ако се налага да възстановим количеството течност, трябва да използваме саламура с подходяща концентрация на сол, а не обикновена вода, която ще разреди разтвора.
- Да държим бидона на прекалено топло. Високата температура може да ускори ферментацията, но същевременно да доведе до омекване на зелето. Затова е важно да поддържаме сравнително постоянна температура.
Кога спираме да претакаме
Когато зелето придобие характерния кисел вкус, ферментацията постепенно се забавя и образуването на мехурчета намалява. Тогава можем да прекратим редовното претакане.
След това най-важното е да съхраняваме бидона на хладно, да следим нивото на саламурата и да не позволяваме на зелките да остават изложени на въздух.
В България зелето е на особена почит и има дори свой празник. Ежегедно той се отбелязва всяка есен в село Петърч, община Костинброд - вижте още във видеото:














