Три дни празници – това не се случва често в българската обредна традиция. В някои райони на България 16 януари е известен като Петровите вериги (Южници верижници), на 17 януари се отбелязва Антоновден, а на 18 - Атанасовден. Това е времето, в което хората трябва да се ограничат от доста работни дейности, за да не се разболеят и да отдадат времето си на почитане на светците.

Според старите поверия на Антоновден се събират всички болести, а на Атанасовден тръгват по хората. Андон и Атанас са двама братя близнаци, и двамата ковачи. Веднъж, докато работели в ковачницата си, а желязото прегаряло в пещта, Атанас бръкнал в огъня и го хванал с голи ръце. Наблюдавайки кучето, което стояло на топло близо до пещта, той решил да направи клещи за вадене на горещото желязо, които да приличат на предните лапи на животното. Двамата братя са покровители на ковашкия занаят. Затова в миналото големите ковачи са правили курбан, като за колели животно и са канели на угощение всички близки и познати.

На Атанасовден земята се обръща към лятото и времето започва да се затопля. Затова и другото му име е Среди зима – след този ден зимата си тръгва. Свети Атанас управлява зимните снегове. На своя празник той се качва на бял кон и казва на зимата да си тръгва. След това докосва главата си до земята и така тя започва да се затопля. В много части на България хората излизат по изгрев, за да посрещнат новото слънце, а с него и пролетта. Това трябва да стане на висок хълм, за да са възможно най-близо до небесното светило. За да се стопли земята и времето, вечерта на Атанасовден се палят големи огньове. Най-смелите ги прескачат за здраве.

Трапезата на Атанасовден вкючва ястия със зеле. Освен тях на масата се слагат баница със сирене, орехи и мед.  

На Атанасовден празнуват Атанас, Атанаска, Наско, Наска, Живко, Живка и производни.