Два часа на летището, три часа полет, един час на опашка и… разочарование. Случвало ви се е, нали? В това няма нищо изненадващо, защото когато в продължение на години сме мечтали да посетим някоя забележителност, тя увеличава размерите и очарованието си във фантазиите ни и реалността рядко успява да надмине очакванията.

С тази статия не целим да ви разубедим да посещавате посочените дестинации, а само да ви подготвим за реалността, с която ще се сблъскате и която оставя много туристи разочаровани.

Испанските стълби в Рим

Снимка: Getty Images


Всеки турист, който си е правил списък за местата, които да посети в италианската столица, задължително в включил Испанските стълби. И със сигурност почти всеки, които е стигнал до тях и е успял да ги види сред стотиците накацали туристи, се е зачудил с какво всъщност са толкова забележителни.

Причината за международната им известност е американският филм „Римска ваканция“, в който една от най-известните сцени между Одри Хепбърн и Грегъри Пек е на Испанските стълби. Успехът на филма привлича към Рим стотици хиляди туристи и стълбите не са единствената забележителност, която получава незаслужено много внимание заради него (друг пример е Устата на истината), но определено е най-скучната.

Картината „Мона Лиза“ в Лувъра

Снимка: Getty Images


Ако помолите някой да назове известно произведение на изкуството, има 50% шанс да каже именно „Мона Лиза“. Джокондата може да бъде видяна в Лувъра в Париж и всяка година картината привлича милиони туристи. Много от тях остават разочаровани.

Причината е, че всички сме виждали многократно репродукции на картината, но оригиналното произведение е изненадващо малко - 50/75 см. Това, което не е малко, е тълпата пред картината. И за да влошат нещата дори още повече, почти всички са вдигнали телефоните си, за да снимат загадъчната усмивка. Единственият начин да се насладите на картината, без да трябва да се взирате през гора от ръце, е да си проправите път (буквално с лакти и ритници), за да минете по-напред. Вие решете заслужава ли си да разгневите толкова хора.

Наклонената кула в Пиза

Снимка: Getty Images


Още една забележителност с умопомрачителна световна слава, която по никакъв начин не оправдава интереса към себе си. Кулата е обикновена камбанария, построена на нестабилна основа, която в течение на времето се е наклонила на една страна.

Сега е станало традиция за всички, които посещават Италия, да си правят снимка, на която „крепят“ кулата. Проблемът е, че трудно ще успеете да си направите хубава снимка, без десетина непознати на нея.

Айфеловата кула

Снимка: Getty Images


Металната конструкция в центъра на Париж се е превърнала в символ на града и най-посещаваната забележителност във Франция. Първоначално кулата е била построена като входна арка на Световното изложение в Париж през 1889 година и планът е бил да остане 20 години, но предизвиква неочакван интерес.

Изкачването на до върха определено си заслужава, защото пред вас ще се открие уникална гледка към Париж. Кулата обаче толкова често е представяна в киното, че е придобила един свръхестествен романтичен ореол и хиляди хора остават разочаровани, когато осъзнават, че е просто купчина метал, която дори не се вижда от всяка точка на града (както се опитва да ни убеди Холивуд).

Катедралата „Света Богородица“ в Париж

Снимка: Getty Images


Парижката „Света богородица“ не е най-голямата, нито най-красивата католическа катедрала в света, но е най-известната. Причината за това е великият роман на Виктор Юго за гърбушкото Квазимодо. Любопитно е, че Виктор Юго е бил един от авторите, забранени от Ватикана до 1966 година, а всъщност е допринесъл много за приходите от туризъм към катедралата.

Подобно на Айфеловата кула, Нотердам е обгърната от романтична аура, която самата сграда не успява да оправдае. А днес ще ви впечатли дори по-малко, след като през април пожар изпепели покрива на катедралата.

Продължава>>

 

„Емпайър Стейт Билдинг“

Снимка: Getty Images


Гледали ли сте епизода на „Как се запознах с майка ви“, в който героите прекарват часове на опашка, за да се качат на покрива на емблематичната за Ню Йорк сграда? За съжаление това не е пресилено. Гледката от покрива на „Емпайър Стейт Билдинг“ може наистина да е зашеметяваща, но за много хора не е достатъчна компенсация, след часовете, прекарани в чакане.

Забраненият град в Пекин

Снимка: Getty Images


В продължение на пет века градът е бил напълно забранен за външни лица, така че ние сме привилегировани, че можем да го посетим. Императорският дворец може да побере сто хиляди души и това е добре, защото се пълни с туристи всеки ден. Проблемът обаче е, че огромният комплекс е донякъде еднотипен и след известно време обиколката може да омръзне.

„Тадж Махал“ в Индия

Снимка: Getty Images


Дворецът „Тадж Махал“ е считан за едно от най-романтичните места на земята. Построен е от моголския владетел Шах Джахан в памет на любимата му съпруга Мумтаз Махал и всяка година се посещава от между 40 и 70 хиляди души всеки ден.

Това, което кара много туристи да се чувстват разочаровани, когато се връщат от екскурзията си до „Тадж Махал“ е самото му разположение. Град Агра има население от милион и половина души, а наблизо е Делхи – един от градовете с най-голямо население и с най-мръсен въздух. Близо до двореца има огромно сметище, миризмата от което се усеща в горещите дни, а мръсният въздух е започнал да затъмнява белите стени, с които е известен „Тадж Махал“ и да ги прави жълтеникави.

Стоунхендж

Снимка: Getty Images


Има една единствена причина Стоунхендж да е толкова привлекателна дестинация за туристите – мистерията. Кой е построил огромното съоръжение, каква е била целта му и кога го е направил? Ако махнем мистерията, получаваме няколко камъка насред поле. И, което е по-лошо, тези камъни са наобиколени от няколко хиляди души. Достъпът до каменния кръг е ограничен, така че много от туристите остават разочаровани от преживяването.

Пирамидите в Гиза

Снимка: Getty Images


Пирамидите са забележителни, няма съмнение. Древни конструкции, оцелели повече от 40 века. А напоследък, заради бурните събития в Египет, дори няма толкова много туристи.
Проблемът с пирамидите в Гиза е, че са разположени твърде близо до модерен град и това ярко контрастира с тяхната древност. Шумът и миризмата на цивилизацията, придружени от състоянията на пирамидите (вековете не са ги пощадили), създава една реалност, различна от представите и очакванията на туристите.