„Подкрепям те” иска да чува софиянката Диана Маринова, която доказва, че наистина никога не е късно да осъществиш мечтата си.
„Каквото и да прави една жена, ако не е подкрепена от най-близкия си човек, няма да се получи”
Това споделя пред Ladyzone дамата, която отбеляза 60 години с концерт-спектакъла „Любовта е изкуство, изкуството е любов” в столичния клуб Jazz bar с приятели и съмишленици.
Преди 6 години Диана Маринова се връща към желанието си да е на сцена, и то на шега. Записва се в групата за възрастни на Студио „Театрална шапка”, изиграва 13 роли в 10 спекткъла. И продължава. От две години преподава актьорско майсторство на деца, за което й помага многогодишната й работа - завършила е „предучилищна педагогика”. А от три години ходи и на уроци по пеене в музикалната школа „Малките Големи Таланти”.
Диана Маринова разказва историята си как успява да превърне изкуството в част от живота си, макар в зряла възраст и въпреки диагнозите.
„Още от раждането ми съм на сцена... В предучилищна възраст пеех и исках да стана естрадна певица. Като ученичка бях в хор „Пионерско ято”, с който имахме концертни изяви и това продължи до гимназиална възраст. В 4-и клас започнах да посещавам уроци по пиано. Нямах пиано у нас и любимата ми учителка по музика Мария Димова ми даваше ключа от кабинета, където отивах в 6 часа сутринта, за да се упражнявам. След година родителите ми ме изненадаха и ми купиха пиано. Но здравословен проблем на едната ми ръка наложи да прекратя да свиря. Мъдростта на родителите ми, особено на мама, която видя в мен творчески потенциал, ме насочи в правилната посока. Заради любовта ми към децата и желанието да съм на сцена, мама предложи да кандидатствам в Института за начални и детски учители и завърших специалността „Предучилищна педагогика”. Участвах в певческа група, ходих на фестивал, а акордеонът ми беше задължителен предмет за изучаване. Дори имам награда за „млад акордеонист”. Когато започнах работа като учител, много използвах музиката като средство, за да давам знания на децата в различни области. Но дойде момент, в който обърнах гръб на преподаването. Сама взимам решенията си, не го правя под натиска на живота или на някой друг” – категорична е Диана Маринова.
В разцвета на силите си тя рязко сменя професията и уж за кратко, но 16 години, както сама се определя, е „продавач на надежда” в Спортния тотализатор. По това време разбира, че очаква племенница и е твърдо решена да поеме грижите за нея. Елица е само на 3 месеца, когато започва да я води и на детски консултации, защото сестра й Симона по това време е на отговорен пост. С усмивка си спомня думите на педиатърката - д-р Иванова: „Вие сте родена за майка!”. Всъщност Диана вече е майка тогава, има син Николай. Но помага с желание за племенничката си.
„Поех своята отговорност още на 7 години, когато се роди сестра ми, което беше 3 дни преди да започна първи клас. Мама и татко строяха къща и трябваше да се грижа за нея – разказва Диана Маринова. - Ангажиментите ми се увеличиха след смъртта на майка, която си отиде на 55 години. Междувременно вече имах семейство и в живота ми се появи синът ми. Но трябваше да бъда подкрепа и за татко, така че съм жена воин! Но да се върна на отглеждането на Елица, която вече е на 12 години. Благодарение на любовта си към децата, умението да разказвам приказки от рано й предадох отношението си към изкуството. Преди дни чух от нея признанието: „Лельо, ти си единствена на света – няма такъв човек!” А децата винаги са ме вдъхновявали и карали да направя следващата си стъпка в живота.”
Когато Елица е на 5 години, Диана среща режисьорката Гергана Костова, която й споделя, че е направила школа за деца – „Театрална шапка”. „Заведох племенницата си и на шега попитах: „А за лели имате ли група?” Бях на 54 години. Оказа се, че има и група за възрастни, където започнах репетиции и така вече 6 години. Еличка, както й казвам, се отказа след първия театрален сезон, но леля ѝ – не! Останах вярна на страстта си към изкуството и някак се върнах към себе си или отново се намерих. Питали са ме коя е най-голямата ми любов? Всякаква любов съм почувствала, но любовта ми към изкуството е най-голяма в живота ми!” – разказва осъществената актриса.
Срещата й отново с музиката не е случайна, защото човек не се среща случайно с някого, смята тя. На един от спектаклите присъства и настоящата й вокална педагожка Десислава Василева, която преди 3 години открива школата „Малките Големи Таланти”, където Диана решава да посети урок по пеене.
„Отново беше уж за малко, но продължавам да ходя на уроци и сега – с усмивка казва тя. - Изключително ме вдъхновяват заниманията ми и в музикалната, и в театралната школи, защото там се срещам с много млади хора. Чувствам се много щастлива, не защото виждам обратната страна на монетата, а защото виждам истинската стойност на монетата. И още повече се вкопчих в живота, когато преди 3 години отключих автоимунно заболяване. А аз обичам да се предизвиквам и винаги си казвам: „Щом някой го е направил и аз мога да го направя или щом нещо е направено от човек, значи то може да бъде поправено от човек! Бях стресирана от диагнозата, но мина време и едва когато ми дадоха 80% инвалидност, се шокирах и си казах: „Добре, аз винаги съм мечтала да бъда на сцена и сега какво, никой не ми дава гаранция, че утре ще се събудя!
И си направих равносметка колко мечти съм осъществила в живота си: да - имам дете, имам семейство, обаче исках да постигна най-голямата си мечта – да съм на сцена и да покажа на хората, които са ме подкрепяли, колко много ги обичам!
И направих този концерт-спектакъл, благодарение на много хора, които ми повярваха, а и не всеки днес има привилегията да доживее тази прекрасна възраст – 60 години.
Заблуда е да чакаме някой друг да ни направи щастливи! Срещаме любови, разочарования, измами, децата си отиват по своя път, не трябва да чакаме някой да ни достави щастие, защото истинското щастие е в нас, в това, което сме натрупали вътре в себе си – това е нашето богатство, с което трябва да сме горди и щастливи.
Винаги съм била много всеотдайна към хората, което ми е коствало много, но изведнъж голяма част от тези хора се обединиха около моята мечта и се чувствам много богата, и това ми дава сили да продължа напред и да забравя за всички болежки, диагнози и т.н. В една от ролите ми – играех Лора, съпругата на Яворов, моята героиня казва накрая: „Живот, никоя смърт не може да те обича така!”.
Диана Маринова изгражда образите на своите герои, благодарение и на житейския опит, който е натрупала. Била е учител, касиер, счетоводител, занимавала се с мрежов маркетинг, със застрахователна дейност, от четири години е професионален гримьор, модел и асистент фотограф – така че се е срещала и среща с много и различни хора. Не крие, че минава време, докато приеме и осмисли даден текст и се постави на мястото на героинята или на героя, защото е играла и мъжки роли. Но признава, че ролите преминават през сърцето й: „Когато работя върху дадена пиеса, това ми дава друга гледна точка и виждам, че аз не съм центъра на вселената, а хората са едни безкрайни вселени. Ролята ми в „Земетресение от страх” с режисьор Гергана Костова, по текст на Деян Дуковски („Буре барут”), беше много тежка и драматична. Влязох в образа на Бай Димитър. Трябваше да пресъздам заболяванията му и го направих. Но месеци наред не бях на себе си. Дали е така с професионалния актьор? Какво означава професионален актьор? Това, че сме завършили нещо, прави ли ни професионалисти? Има учители и учители, родители и родители... Не знам, знам само, че когато играя и пея, аз давам сърцето си!”.
Диана Маринова става и асистент-преподавател по актьорско майсторство на деца от 5 до 8 години, след като режисьорка Гергана Костова преценява, че тя може да предаде уменията и знанията си. Все пак е и професионален педагог. От две години води група по актьорско майсторство, като миналата година е имала клас с по-големи деца - от 8 до 12-годишни. За тази възможност Диана е благодарна на Гергана за доверието й към нея. И е щастлива, че децата идват с желание и любов на театрална школа. Процесът на общуване по между им е взаимен - заедно се забавляват и учат.
„Обичам децата! Те изключително ме стимулират, много са талантливи и това ми дава огромна надежда – споделя тя. - За щастие съм заобиколена с хора, които държат на реалното общуване и именно тези хора, които са запазили отношението си към другия, водят децата си и в театралната школа. Не отричам новите технологии, без тях не може, но това не запълва душата на децата и на младите. Щастието е в това да погледнеш някого в очите и да му се усмихнеш, и да му чуеш гласа. При използването на технологии от ранна детска възраст се притъпява умението за развиване на мисълта, за взимане на лични решения. Да, по-лесно е с технологиите, но те в голяма степен са и начин за манипулиране. Докато в заниманията с различни видове изкуства, се изисква огромна енергия, мислене, което развива паматта, въображение, провокират се собствените възможности. Чрез изкуството човек наистина разбира колко неограничени са човешките възможности. От момента, в който аз отново се качих на сцената, започнах да живея. Чрез изкуството отдаваш, споделяш с хората, а това е истинският живот.”
Житейски мъдра, Диана Маринова си прави самооценка, за да бъде добър човек за себе си и да не наранява хората, които обича. С усмивка признава, че е зодия Овен с асцендент Лъв и е родена в годината на Тигъра, което я зарежда с огромна енергия.
„Имам агресивен характер, който бушува в мен – с усмивка казва тя. – Но това е по-скоро напориста черта, защото разбрах, че съм добър човек, макар изключително експанзивен, емоционален и чувствителен. Всеки идва на Земята със своите качества, но и възпитанието, което получава от родителите си, го формира в годините. Няма – не, няма – не мога и не искам, а само трябва – на това съм научена! На театралната сцена или в концертната зала изразходвам цялата си енергия. И когато отдавам повече любов, спирам да съм толкова агресивна, ставам по-омиротворена, по-одухотворена. Всичко, което имам като изискване към хората – „тук и сега”, „веднага”, „на всяка цена”, е, защото аз съм човек, който реагира така – бързо, точно, ясно, конкретно, без поставяне на условия, за да е перфектно всичко. Но с времето разбрах, че не всички са като мен и съм склонна на повече компромиси. Оставям другите да бъдат щастливи и да правят това, което им харесва. И по този начин аз съм си в моя свят, където се чувствам щастлива – в света на изкуството, което е усилие, грижи, постоянство. Любовта – също, а изкуството е любов!”.
-
Важните думи за дерматолога д-р Албина Каджая: НЕ СЕ СТРАХУВАЙ, на правилния път си! -
Здравка Евтимова: Другата дума за ДЕТЕ това е ОБИЧ -
ГОТОВ СЪМ ДА СЕ ГРИЖА ЗА ТЕБ - думите, които Теди Кацарова предпочита дори пред комплиментите -
Всички жени обичат ОБУВКИ – Мартина и Цвети от „Фермата“ също -
ВКЪЩИ е там, където си кралица, а не Пепеляшка -
РОЗА – цветето, което всяка жена заслужава -
Истинска, дори с пластични операции и грим – Доли Партън за това, което те прави ИСТИНСКА -
НЕ МОГА БЕЗ ТЕБ - думите, които иска да чуе Ирина Флорин -
„САМА“ не е присъда, „САМА“ е изборът да живееш без мъж или деца -
ОТДАДЕНОСТ и БОЛКА - думите, които обичат Неделя Щонова и Алекс Сърчаджиева
