Тя е Светла и е светла във всяко едно отношение. Най-вече в отношението си към децата, на които е учител. Дали е толкова светло обаче да си учител в България в днешни дни? Разговор със Светлана Дъбенска - учител, филолог, майка и прекрасен приятел, за любовта и трудностите в тази професия.
1. Какво образование имаш?
Висше. Завършила съм българска филология. Имам магистърска степен по старобългаристика.
2. Къде, какво и колко дълго си преподавала?
Работя вече 8 години като преподавател по български език и литература в различни училища в община Карлово.
3. Каква искаше да станеш като малка и защо реши да станеш учителка?
Хм, като малка исках да стана... инспектор към ФБР, художничка, певица... и учителка. Избрах професията си, защото аз самата имах невероятни преподаватели по литература. Те не бяха просто учители. Бяха магьосници, чародейци... Учиха ни не да следваме клишетата, а да мислим. Поощряваха различното светооусещане, мисъл и поглед върху литературата.
4. Какви са разликите/приликите между теб и твоята учителка по това, което преподаваш?
Надявам се да няма разлики. Старая се по същия начин никога да не забравям, че всяко дете е вселена, че е различно, уникално и неповторимо. И че понякога е нужно съвсем мъничко, за да бъдеш допуснат в тази Вселена. Опитвам се също като моите собствени учители да се отнасям към учениците си като към приятели, а не да гледам от позицията на по-висшестоящия. Защото само в атмосфера на доверие и приятелство образователният процес може да се случва такъв, какъвто бих искала да е. Звучи клиширано вероятно, но така усещам нещата.
5. Какво харесваш и какво не харесваш в професията си?
Харесвам контакта с децата. Те ме държат не просто жива, а вечно млада. Не можеш да остарееш, когато работиш с деца. Освен това в тази професия много често плодовете на труда ти са така осезаеми, както в никоя друга. Прекрасно е да виждаш как променяш нечий духовен свят. Харесвам динамиката. Никога не можеш да скучаеш, ако си учител. Винаги има емоция, трепети, вълнения. Харесвам учителските колективи. Дори в момента имам щастието да работя в изключителен колектив. Човек трудно би повярвал, че са възможни такива отношения между колеги. Просто трябва да се види. Искам да използвам вашата трибуна, за да честитя новата учебна година на колегите си от ОУ”Христо Г.Данов” – Розино. Да е спорна и много успешна! Да им пожелая все така всеотдайно и сърдечно да упражняват професията си. Да покоряват заедно с учениците си нови върхове в областта на знанието!/
Какво не харесвам? Когато започнах да работя като учител, в мен живееше една идилична представа за учителската професия. О%D
