Дивна празнува 26 години на 19 май. Честита да бъде и да радва публиката с красива музика! Певицата отдавна не е онова малко и сладко момиченце, чиято звезда изгря в предаването „Пей с мен”, където си партнираше с един от най-талантливите ни изпълнители – Миро. И от 2009 г., когато записа с него авторската му песен „Един коледен момент”, Дивна не слиза от музикалната сцена. След парчето „И ти не можеш да ме спреш”, което изпя с Миро и Криско, и се превърна в тотален хит, младата изпълнителка издаде песните „Готов ли си за мен” и „Мойта музика”, както и още сингли. Днес тя е пред прага на нов проект, над който вече работи, а посоката на музиката й е свързана със звуците на природата.

С Дивна говорим за радоста от живота, за ценността от споделянето и  общуването, за това какво я кара да се смее и за късмета да е толкова близо до Миро, който винаги е насреща да й даде съвет.

Снимка: Фотограф - Цветан Игнатовски

Дивна, какво е усещането с наближаването на раждения ти ден?

С всяка следваща година трупам повече опит, изживявания и усещенето ми за света и за мен самата е малко по-различно от изминалата година. Но най-вече чувствам благодарност, че още една година съм обиколила слънцето, че съм имала възможност да раста, да се развивам, изобщо да живея пълноценно. Вечер, когато си легна и сутрин, като се събудя, винаги си изреждам нещата, за които съм благодарна и това ме движи напред.

По различен начин ли отбелязваш просто навъртането на годините и кръглите годишнини?

Не, не бих казала. Миналата година, когато станах на 25 години, не съм отбелязала празника си по по-голям и шумен начин. За мен е важно да съм благодарна във всеки един момент, защото много вярвам, че ние, хората, имаме рожден ден всеки нов ден, когато пак се раждаме заедно с изгрева на слънцето. Затова всеки нов ден е като подарък, като нов живот. И приемайки в тази посока живота, рожденият ден е едно напомняне и отклик от страна на близки хора и такива, с които си се срещнал, за да те поздравят и да получиш още подкрепа в усещането за себе си. Най-големият подарък е животът, няма по-голям!

Значи обичаш рождените си дни, но със сигурност не и заради подаръците – така ли е?

О-о-о със сигурност (усмихва се)! Важно е да сме здрави, да можем да общуваме – да се чуем и да се видим с хората, които обичаме. Да съумяваме да вървим по своя път с увереност и вдъхновение, защото всеки човек има своята отличителна и важна задача в света, това е и неговото призвание. Това за мен е смисълът в това да отпразнуваш живота си!

Как ще празнуваш настоящия си празник?

Вече не правя планове. Животът ми показа, че има един голям божествен план, с който ние не сме много наясно. И често това, което си мислим, че е най-доброто или се устремяваме към нещо, животът ни разминава с него и в последствие разбираме, че така е било най-добре за нас. Имам идея да прекарам рождения си ден със семейството си, ще видя къде, но със сигурност ще е сред природата.

Имаш ли човек до себе си?

В момента нямам, но съм готова за човека, който е готов за моята истина. Сърцето ми е отворено животът да ме срещне с него в най-добрия момент и за двама ни.

Работиш ли над нови проекти в музиката, която от малка те направи известна и е с теб и днес?

Изминалата година беше много превратна в някои отношения за мен. Имах прекрасни изживявания на сцената и не само на нея, които ми показаха много повече за песента на моето сърце. Някак по-ясно започнах да чувам музиката, отколкото преди това, защото откакто се помня тя е част от мен, както и аз съм част от нея. Като творец и аз имах своите търсения, лутания в определени моменти, защото човек израства и си задава въпроси. Честно казано не гледам на себе си и на професионалния си път като на две отделни неща. Уча се много, дори най-големите си уроци съм получила, благодарение на пътя си през музиката. В момента се чувствам много свързана с моето музикално призвание и то по начин, по който досега не съм и усещала и той е много осъзнат. Музиката е най-красивият език за общуване между хората, защото тя говори чрез сърцето. А това е една чистота, която всеки надарен с музика има не само благословията, но и отговорността да поддържа и да развива така, че чрез нея да докосне сърцата на хората. И разбрах, че това се случва единствено и само тогава, когато творецът излива творчеството си от истината на сърцето си. Моята истина е вярата ми в това, че музиката преди всичко е лек, каквото е и времето, което прекарваме сред природата. Затова и новите песни, които творя са с послания за връзката ни с природата, която е и връзката ни със самите себе си. Без тази връзка живеем като дърво без корен. Моят стремеж от тук на сетне е да сътворявам музикални послания, които да будят чувството на принадлежност на Човека към Рода, напомняйки му, че ПриРода значи именно това, нашето участие в цялото.

Сподели нещо по-конкретно за това, над което работиш сега!

Вече пет години музиката, която правя е авторска, но по аранжимента на песните работя с мои талантливи колеги. Последната песен, която издадох е „Витамин Д”. В момента съм в процес на създаване на нов творчески материал. „Отговор” е най-новата ми песен, която скоро представих в музикално шоу, но все още не е издадена. Тя е първата от песните, в които се чуват звуците на природата – на поточе, на птича песен, на вятъра... Още няколко песни написах в тази стилистика и работя по това да ги събера в първия си албум. Посланието на „Отговор” е много силно... Започнах да я пиша на една поляна в Родопите края на миналото лято, докато гледах залязващото слънце. Част от текста звучи така :

„Тайнство забравено,
мисия свята…
Приказка за самодива в гората.
Ти си коритото, аз съм водата.
И заЕдно правим Реката.”

В музиката винаги ме е водила истината, която продължава да е основна ценност в живота и осветява всеки един момент. Когато човек се докосне до своята истина, просто свети по друг начин и се чувства по-добре, защото получава същото и от отсрещната страна. И това е приложението на музиката – не толкова да акцентира върху блясъка, който дава сцената, а да успява да свързва изпълнителя и публиката. И при общуването си с различни хора, винаги им казвам често да пеят, защото чрез музиката се задвижва един механизъм в нашето тяло, който преминава през цялата палитра от емоции, насъбрани в нас, и така се освобождаваме от всичко натрупано. И е много важно всеки да пее, независимо как звучи. Колко е хубаво, когато се съберем на празник и всички пеем!

Продължава ли приятелството ти с Миро, търсиш ли го за съвет, за помощ, когато правиш нова песен?

Миро е специален човек в моя път. Безкрайно много го обичам! Скоро имах честта да присъствам на представянето на новия му албум „46”. За пореден път си дадох сметка какъв късмет имам, че толкова близо се докоснах до него като човек и изпълнител. Миро е не само творец с невероятен талант, но и с усет да го споделя с хората. Много ярко е общуването му с публиката!

И определено го търся за съвет. Преди да издам „Витамин Д”, звъннах на Миро, изпратих му песента и той ми помогна да я дооформя така, че наистна тя зазвуча някак по друг начин. Винаги мога да се обърна към него и той винаги ме посреща с много топлина и с подкрепа.

Станала си много мъдра, а си още толкова млада!

Благодаря, за хубавите думи! С времето съзрявам и се надявам да имам увереност и възможност да показвам все повече от себе си. Аз вярвам, че духът помага на човек да бъде в мир, да бъде радостен, благодарен и да се наслаждава на живота. Много е лесно да се пуснем по течението на отрицанието, защото всеки минава през мъчнотии, които са неизменна част от пътя. Но факта, че сме живи и не сме сами, защото вярвам, че именно духът ни свързва с другите, е коренчето на нашето битие. И музиката със сигурност ни е дадена като средство, за да можем да повдигаме този дух. Винаги съм я приемала като призвание, но чак през последните години започнах да осъзнавам силата и отговорността на това призвание. А това ми дава посока, смисъл и криле да продължавам напред – нещо, от което всеки има нужда. Благодарна съм на хората, че вече ме припознават по съвсем различен начин, защото дълго време бях онова малко момиченце. Смисълът са личните срещи, защото общуването е много ценно и тогава всички израстваме заедно.

А какво те усмихва?

Всичко... Наистина се стремя да намирам хубавото и радостното във всичко. Децата, с тяхното любопитство и откровеност, ме карат да се смея и си давам сметка колко малко ми трябва, за да съм щастлива. Забавляват ме много срещите с хора, в които проличават шарените багри на човешкия път. Обичам да се радвам на живота и вярвам, че това е начинът да живеем добре. През септември миналата година например имах своя първи самостоятелен концерт в София. Бях с голяма банда музиканти, които освен млади и много даровити, са и мои близки приятели. Подготовката беше с безкрайни репетиции, защото направихме специални аранжименти за събитието, а програмата беше дълга. Вечерта след една от последните репетиции, гладни и изморени, седнахме да хапнем наблизо до репетиционната, леко притеснени, че концертът е след два дни, а още нямахме аранжимент на една от авторските ми песни, която дотогава не бях издавала. Докато чакахме храната, Виктор Викторов, барабанист на Soulbmoll и момък с голямо сърце и музика във всяка клетка, започна да барабани по масата как си представя да звучи песента „Палачинки”. Всички останали се включихме и на прима виста с подръчни материали от вилици, чаши и чинии направихме основата на аранжимента за концерта. Пуснах камерата на телефона, за да заснема моментния поток на вдъхновение, защото всички запявахме мелодии, които чувахме на мига и ни беше ясно, че после няма да си го спомним. Вдигнахме заведението на крака, смяхме се от сърце и правихме музика по най-чистия и духовит начин. Ето това е нейната сила!