Деян Неделчев, известен с псевдонима Икебаната, празнува рожден ден на 16.01. Нестандартен, различен, ексцентричен, едва ли са точни определения за вече 59-годишния музикант. Изпълненията му обхващат почти всички стилове, но има някои които той открито недолюбва.

Деян Неделчев е живял на различни места по света, сега е в България... Известен е с чувството си за хумор, с автоиронията си, освен с творчеството си, в което се открояват доста негови „палави” изпълнения, които си припяват малки и големи.

  • Джулиана Гани: Кай е желано бебе. Всичко за него е купувано като за крал!
  • Годината на Черния воден заек - какво ни очаква и как се празнува
  • Кога трябва да приберем елхата?
  • Новогодишни обещания, които си дадоха спортистите. Стигна ли им дисциплината?
  • Как да привлечем успеха през 2023 г. - късмет и пари според китайските вярвания
  • Тино от "Гласът на България": Здраве, пълноценност и културен ренесанс за 2023!
  • Ния Петрова: Бъдете заобиколени от най-любимите си хора и нека ви е топло! (ВИДЕО)
  • Топ 7 ухания за жената, които да (си) подарите през 2023 г.
  • Атанас Кателиев: Пожелавам ви две топли ръце през тези студени месеци (ВИДЕО)
  • 20 филма, които очакваме с нетърпение през 2023 г.

Какво е отношението Ви към рождените дни?

Не обичам рождените си дни и гледам да не ги чествам. Не обичам нови години и Коледа, не съм възпитан да празнувам Коледа – аз съм чедо на социализма. Просто не обичам празниците, за мен всеки ден си е празник, ако си го направя!

Защо?

Защото с годините животът стана по-лицемерен и фалшив!

А подаръци обичате ли?

Не обичам и подаръци и винаги казвам на близките и приятелите си: „Не ми купувайте подаръци! Защо трябва да си харчите парите за нещо, за което не е необходимо?” Ще получиш подарък и после ще го затриеш някъде...

А Вас като Ви поканят на празник, ходите ли, купувате ли подарък?

Ходя, стига да съм в добра физическа форма и на съответното място. Купувам нещо мъничко и символично – не може да отидеш с празни ръце! Или питам какво искат, ако ми кажат – нищо, им давам пари.

Все пак ще празнувате ли рождения си ден?

Ще празнувам в Русе с майка ми и брат ми, и с Марина, която е испанка и е най-вярната и добра моя приятелка през последните 10 години.

Как започна тази година за вас?

Като всяка друга година започна и тази. За мен това е просто смяна на числа, нищо особено!

А давате ли си обещания в началото на годината?

Не, не давам никакви обещания, защото никой не ти обещава нищо, нито аз мога да обещая на себе си нещо!

Много сте откровен...

Да, истински съм и съм много голям реалист. И не ме обичат в гилдията, защото правя всички на пух и прах, казвам им това, което мисля, няма значение кой какво име има в публичното пространство. Аз съм реалист и голяма доза оптимист – много съм позитивен! Но съм песимист за България и изобщо за хората по Земята, заради материалния начин, по който живеят.

 

Харесвате ли младото поколение изпълнители?

Не понасям никой от младите... Днес се показал по телевизията и вече е звезда, а след месец всички са го забравили вече. Особено тези от измислените телевизионни формати, които не одобрявам.

Какво ви предстои в професионален план?

Много неща ми предстоят, стига да има пари! Има ли пари, всичко мога да направя, няма ли – седиш на едно място и се чудиш какво да правиш! Издадох песента „Торта” от поредицата ми хитове, която много се харесва, както и видеото към нея. Валери Станев е автор на текста, сценарист и режисьор. Музиката е моя. Аранжиментът е на Пламен Велинов. Парчето е леко скандално, веселяшко... Направих го с помощта на Министерството на културата, като кандидатсквах по програма и ми отпуснаха пари. Всеки месец пускам по една песен в канала в You Tube, където имам два канала и който е абониран, гледа и слуша. Единственото радио, в което давам песните си, е „Хоризонт” в БНР при Здравко Петров. Два албума ми излязоха в Япония – един самостоятелен и един с музиканта Константин Джамбазов, който е страхотен китарист и певец. Преди три години също с фирмата „Орфиктон”, с издател Коджи Фукита направихме два албума – отново с Косьо, както и един самостоятелен. Така че имам четири албума, издадени в Япония, с което стават общо 16 в кариерата ми. Като съм единственият певец, издал албум с Polygram в Южна Африка през 1998 г. - „Grande Amore”. Преди това – през1993 направих албума „La Mia Musica. Моята музика” с Джани Нери и Масимо Маркони. 

Защо в Япония издавате последните си албуми?

Защото се познаваме с Коджи, който обича българската музика, живял е тук, а и защото една стотинка не ми взима. А у нас всичко става с много пари.

Как се раждат хрумките за песните Ви?

О, не мога да ви кажа... Свише е... „отгоре идва”. Това е талант – или го имаш, или – не...

Връщайки се назад във времето, които са най-запомнящите се години в кариерата Ви?

Всяка година я помня... Аз съм като слон и всичко помня – и лошите неща, и хубавите.

С какви хора се обграждате?

Само с положителни хора... Много малко са истинските ми приятели, но ги имам. „Изчистил” съм много хора с годините, предавали са ме и продължават да го правят.

Как се чувствате сега?

Като един премъдрял, преузрял младеж, който е изпреварил времето и живее на неподходящото място. Със сигурност ще „избягам” отново  да живея другаде. Ние, българите, сме с много просташко мислене... От 34 години гледам как всичко върви на зле. Не обичам да живея в свят, пълен с липосукции, мускули, татуировки... Духовната красота я няма никъде и това не е моят свят! Затова отново ще направя всичко възможно, за да се махна и да си намеря мястото – да живея на топло, където да ми е по-спокойно и да няма стрес! Но се чувствам много млад, никой не ми дава годините, а догодина ставам на 60. Давали са ми 38 години, най-много 42.

Какво си пожелавате?

Пожелавам си здраве и да се махна оттук! Ставам сутрин и се чудя къде съм, защо съм тук и защо душата ми не може да намери покой? Всеки трябва да намери смисъла на живота и да се обгради с подходящите хора, иначе ще полудее в тази реалност, в която живеем. Единственото, което ме прави щастлив е, че съм роден - творец и ще оставя нещо след себе си. Дали ще се запомни, не мога да кажа! Знам, че това, което правя, го правя с любов и с открито сърце. Знам, че няма да бъда признат и овековечен, но важното е, че правя това, което искам и оцелявам, макар и с малко пари, в този свят, пълен с чалга и рап. Музиката въобще се промени - и в световен мащаб не се ражда нищо запомнящо се.

Кариерата на Деян Неделчев започва през декември 1984 г. с първата му вокална група, дори получава хонорар. А първата си песен „Мило момиче” , която е по текст на Тодор Анастасов и музика на Валентин Пензов, записва 3 години по-късно. От 1988 г. започва работа в Ансамбъла на строителните войски на мястото на Орлин Горанов. Първият голям хит на Деян Неделчев е „Думи” на Петър Караангов и Тончо Русев, година по-късно излиза и песента му „Обич за обич” на поета Евтим Евтимов и също на композитора Тончо Русев. Пет са участията му на „Златният Орфей”. През 1993 г. става носител на големия приз за „Посвещение” и получава първа награда за неговата песен „Обич- блян”. Следващата година също печели най-престижното отличие за „Къде си ти?” (Хайгашод Агасян и Милош Зяпков). Има още много песни и признания у нас и по света. Последните си два албума, от общо 16 в кариерата му, издава в Япония.