„Пътуването на слона“ е повече приказка, отколкото роман или исторически разказ. Пренася ни в средата на XVI век., където португалският крал Жуау III решава да подари за сватбата на ерцхерцог Максимилиан Австрийски слон на име Соломон. Така започва едно митично пътешествие от Лисабон до Виена – изобилие от гротескни ситуации, чудни перипетии и изпитания както за слона, така и за свитата му. Романът е метафора, чрез която авторът се надсмива хитро над човешките слабости.

Ето откъс от книгата:

Колкото и неуместно да изглежда на този, за когото не такова е значението на спалните – били те утвърдени чрез светото тайнство, от действащите закони или съществуващи извън приетите порядки – за доброто функциониране на държавната администрация, първата крачка на изключителното пътуване на един слон до Австрия, което се каним да разкажем, е била направена в кралската спалня на португалския дворец горе-долу по времето, когато хората се прибират в леглото за нощна почивка. Нека веднага отбележим, че употребата на тези колебливи и уклончиви думи никак не е случайна. Чрез тях се освобождаваме по най-елегантен начин от навлизането в подробности от физически и физиологичен характер, малко неприлични и почти винаги комични, когато са написани върху белия лист, и които биха обидили католицизма, стриктно съблюдаван от Дон Жуау Трети, крал на Португалия и на Алгарве, и от Дона Катарина Австрийска, негова съпруга и бъдеща баба на онзи Дон Себащиау, който ще отиде да се сражава в Алкасер-Кибир и там ще загине при първата или при втората битка, въпреки твърденията на някои, че се е поминал от болест непосредствено преди да започнат сраженията.

Свъсил вежди, ето с какви думи започнал да говори кралят на кралицата, не преставам да си мисля аз, сеньора, че подаръкът, който направихме на братовчеда Максимилиан по случай сватбата му преди четири години, е недостоен за потеклото и заслугите му, затова сега, когато е така близо до нас, във Валядолид, като регент на Испания, така да се каже на един лакът разстояние, ми се иска да му подаря нещо по-ценно, нещо, което да бие на очи, вие какво ще кажете, сеньора, Добре ще бъде една дарохранителница, сеньор, забелязала съм, че с благочестивото си значение една дарохранителница винаги се приема добре от този, на когото е подарена, Светата ни църква сигурно няма да оцени този вид щедрост, от паметта ѝ още не е изтрит споменът за изразената симпатия на братовчеда максимилиан към реформата на лутеранските протестанти, лутерански ли, калвинистки ли, така и не разбрах съвсем добре какви са, Дано не чуе дяволът, не се сетих за това, възкликна кралицата, кръстейки се, утре ще трябва да се причестя рано-рано, Защо казвате утре, сеньора, та нима нямате навик да се причестявате всеки ден, попита кралят, Заради нечестивата идея, която врагът внуши на гласните ми струни, трябва да знаете, че още чувствам гърлото си като изгоряло, сякаш през него са минали пламъците на ада.

Свикнал на сетивните преувеличения на кралицата, кралят повдигна рамене и се зае отново с трудната и деликатна задача да измисли подарък, способен да задоволи ерцхерцога Максимилиан Австрийски. Кралицата бърбореше някаква молитва, вече беше започнала друга, когато изведнъж я прекъсна и почти извика, Как не се сетихме за Соломон, Какво, попита кралят, съвсем сащисан, непроумяващ защо така внезапно се произнася името на царя Юдейски, Да, сеньор, Соломон, слонът, Какво ми говориш сега за тоя слон, какво ме интересува, попита кралят вече малко поразсърден, За подарък, сеньор, за сватбен подарък, отговори кралицата, станала на крака, еуфорична, възбудена донемайкъде, Не е за сватбен подарък, Как да не е? Кралят поклати бавно три пъти глава, направи известна пауза, поклати я още три пъти, след което почти се съгласи, Струва ми се интересна идея, Повече от интересна, много хубава идея, прекрасна, отвърна кралицата, като не успя да потисне един жест на нетърпение, почти на неподчинение, има повече от две години откакто това животно дойде от Индия и оттогава досега не прави нищо друго, освен да яде и спи, бъчвата за вода винаги е пълна, има цели камàри фураж, допуснахме голяма грешка, като че ли гледаме някакво добиче за угояване, а не очакваме никаква полза от него, Нещастното животно няма вина, тук няма работа, която да може да върши, освен ако го пратим на корабостроителниците на Тежу да пренася дъски, но горкичкият много ще се измъчва, защото неговата специалност са стъблата на дърветата, които със заоблената си форма уйдисват по-добре на хобота му, Тогава нека да иде във Виена, И как ще иде, попита кралят, Ааа, това не е наша работа, щом братовчедът Максимилиан стане собственик, той ще се занимае с тоя въпрос, предполагам, че още е във Валядолид, Не съм получил сведения, които да доказват обратното, Естествено, че до Валядолид Соломон ще отиде на собствените си крака, много добре ги движи той, Но и до Виена няма друг начин, Дълъг и досаден път, каза кралицата, Дълъг и досаден път, съгласи се със сериозен глас кралят и добави, Утре ще пиша на братовчеда Максимилиан и ако той се съгласи, ще трябва да определи дата и да уточни някои неща, например, когато реши да замине за виена, да ни съобщи колко време ще е необходимо на соломон да стигне от лисабон до валядолид, оттам нататък вече не е наша грижа, Да, измиваме си ръцете, каза кралицата, но някъде дълбоко вътре в себе си, където противоречията на човека започват да воюват помежду си, почувства внезапна болка, че ще оставят соломон сам на път за такава далечна страна и с толкова чужди нему хора.

----------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Жозе Сарамаго е роден през 1922 година в семейството на бедни селяни в малко крайречно селце близо до Лисабон. Сам възпитава и развива вкуса си към четенето, работи като журналист, пише поезия, но талантът му се проявява ярко в романите му – оригинални алегории и антиутопии. През 1991 г. консервативното португалско правителство налага цензура върху „Евангелието по Исуса Христа“ и го изтегля от конкурса за Европейска литературна награда. През 1998 г. става нобелов лауреат за литература. Сарамаго почина миналата година, но ни завеща самобитното си слово, проникнато от човеколюбие, смела ирония и мъдрост.

От ИК Colibri - цена 14 лв.