7 книги от Салман Рушди, освен „Сатанински строфи“, които да прочетете това лято

Всички бяхме потресени в края на миналата седмица, когато научихме, че писателят Салман Рушди е бил намушкан. Вероятно много хора в момента издирват книгата „Сатанински строфи“, заради която писателят беше осъден на смърт в Иран и в продължение на години получаваше заплахи за живота си.

Ако вече сте чели книгата или просто искате да се запознаете по-добре с творчеството на 75-годишния писател, роден в Бомбай, ще ви препоръчаме още 7 от книгите му, публикувани на български.

„Усмивката на ягуара“

В „Усмивката на ягуара“ Салман Рушди описва по брилянтен начин ситуацията в раздираната от политически проблеми Никарагуа, срещите с хората, историята и морала на страна, в която древните сили на сътворението и разрушението са в апокалиптичен сблъсък.

„Кишот“

Вдъхновен от класическото произведение на Сервантес, посредственият автор на шпионски романи Сам Дюшан създава образа на Кишот: възрастен търговски пътник, умопомрачен от прекомерното седене пред синия екран, който се влюбва отчаяно в телевизионната звезда Салма Р. В компанията на своя въображаем син Санчо, Кишот прекосява цяла Америка и с рицарска храброст преодолява трагикомичните опасности, пред които го изправя епохата на безграничните възможности. Паралелно на неговата история, писателят, създал Кишот, се изправя пред предизвикателствата на собствения си живот.

„Ярост“

Седмият роман на Салман Рушди е мащабна и безмилостна трагикомедия за ужасните и абсурдни сътресения в съвременния глобализиран свят с епицентър Ню Йорк. Погнат от своята демонична кипяща ярост, милионерът Малик Соланка – индиец от Бомбай, образован в Кеймбридж, университетски преподавател, майстор на кукли – се опитва да предпази своите близки от самия себе си и търси път за бягство. От Лондон в Америка. От семейството към безопасната самота. От необозримо огромния свят към обозримата миниатюра. В епоха на безпрецедентно изобилие обаче, в кулминацията на американското богатство и могъщество, той попада сред взривната енергия на още по-унищожителна и повсеместна ярост и е принуден да опознае болезнено себе си и другите.

„Две години, осем месеца и двайсет и осем нощи“

Джиновете – загадъчни създания от бездимен огън, които понякога се прокрадват в човешкия свят – превземат Манхатън. Философи спорят от отвъдното. Обикновени земни хора блуждаят над земята, изгубили досег с нея. В присъствието на изоставено бебе подкупността и порокът избиват в издайнически обрив по кожата на виновниците. Красива прелъстителка се превръща в могъща сила и се сражава с най-жестоките митични злодеи на всички времена.

Никой от тях не подозира, че е част от невъобразимо многобройното потомство на Дуния, принцесата на джиновете, и един смъртен – философа Ибн Рушд. Ала сега всички са призвани да участват в грандиозната война между световете, между мрака и светлината, защото разумът е мъртъв, думите са отрова, а тишината е болест.

„Последният дъх на Мавъра“

Мореш Зогойби – Мавъра е „пропаднал мелез с висок произход“, последният потомък на виден род търговци на подправки и престъпни босове от Кочин, Индия. Освен това той е страстен разказвач на истории и изгнаник. По време на пътешествието си от Индия до Испания Мавъра чертае подире си лабиринта на една история за безумни страсти и вулканична семейна ненавист, за титанични матриарси и тяхното омагьосано потомство, за преждевременна смърт и проклятия, които застигат и отвъд гроба. „Последният дъх на Мавъра“ е поразително амбициозен, забавен, сатиричен и състрадателен роман. Любовна песен за един чезнещ свят, но и неговия сетен победен възглас.

„Земята под нейните нозе“

Земята определено ще се разклати под краката на четящите шестия по хронология роман на Рушди, с който големият писател откровено намига на Орфей и Евридика. Тук обаче митът е разположен комфортно във високооктановия свят на световния рокендрол, а читателите скоро ще усетят, че този свят е паралелен на познатия ни. Защото Рушди прилага безпогрешно и с присъщата на стила му ерудирана изисканост споменатия вече магически реализъм, при това с едно интересно отклонение в градусите. Романът е забележителен със своята многопластовост, със сложната плетеница от хиндуистка и древногръцка митология, като задълбава в темата, която така вълнува автора: вината на човека пред земята, с която той си позволява престъпни волности. Тук ще срещнем също така познатата от други романи бомбайска тема, темата за двойниците и другото „аз“, размишления за бремето на славата, за съвременната музика, за живота, смъртта и контактите с отвъдния свят. Героите, двама влюбени, влюбени и в музиката, заминават от Индия първоначално за Англия, а оттам за Съединените щати, където постигат световна известност. Но в един момент земята буквално поглъща девойката, а младият мъж, превърнал се в Орфей, се отправя да търси своята Евридика.

„Харун и морето от приказки“

„Харун и морето от приказки” въплътява най-характерното в творчеството на големия съвременен разказвач. Тук ще откриете тъй характерните за него езикови еквилибристики и закачки, класически фантасмагории и иносказания, еднакво завладяващи въображението на деца и възрастни.

Още за Салман Рушди

Снимка: Getty Images

Салман Рушди (р. 1947 г. в Бомбай) е британски писател от индийски произход. Стилът му, смесващ митология и фантазия с реалния живот, често се определя като магически реализъм, примесен с исторически измислици, а темата за взаимните прониквания, противоречия и недоразумения при преплитането на двата тъй различни свята – света на Изтока и света на Запада – минава като основна нишка през произведенията му. Той си спечелва признание още с публикуването на втория си роман „Среднощни деца” (1981), за който е удостоен с наградата „Букър Ман” през същата година. През 1988 г. неговият четвърти роман „Сатанински строфи“ предизвиква силна реакция в ислямския свят, книгата е забранена в много страни, иранският аятолах обявява автора за вероотстъпник и за убийството му е определена голяма парична награда.

Във Великобритания той получава от кралицата рицарско звание за заслугите си към литературата (2007), във Франция също е отличен с най-голямата литературна награда, избран е и за член на Американската академия за изкуство и литература. Сред основните му произведения, освен споменатите вече, са „Срам” (1983), „Последната въздишка на мавъра” (1995), „Земята под нейните крака” (1999), „Ярост” (2001), „Шалимар клоунът” (2005), „Чародейката от Флоренция” (2008).