„Змията и Дъгата“, документална история за зомбита и вуду магии, е новото заглавие на издателство „Ерове”.
През 1982 г. харвардският учен Уейд Дейвис пристига в Хаити, за да проучи темата за зомбитата и вуду религията. Постепенно той осъзнава, че историята на вуду всъщност е историята на цяло Хаити – от африканския произход на народа през успешното движение за независимост, чак до днешно време, когато културата на вуду на практика управлява селските райони на карибската държава.
„Змията и Дъгата“ съчетава антропологичното изследване със забележително лично приключение на място, където една известна поговорка предупреждава човек никога да не посяга към отворена бутилка в непознат храм. Неслучайно книгата вдъхновява хорър легендата Уес Крейвън да я екранизира през 1988 г.
Първият български превод на мистичната история е на Диляна Георгиева, а автор на художественото оформление е Албена Лимони.
Тук ви представяме пет погрешни мита за вуду.
1. Вуду произхожда от Ню Орлиънс
Родното място на вуду не е Ню Орлиънс, а Западна Африка. През 16-ти век започва търговията с роби и милиони африканци са транспортирани срещу волята им до острови в Карибския басейн като Хаити, където са принудени да работят като роби. Африканските роби носят своите местни традиции със себе си в Новия свят, където обаче им бива забранено да практикуват религията си. За да заобиколят тези ограничения, те с течение на времето комбинират римокатолическата вяра на робовладелците със собствените си религиозни традиции, за да формират това, което сега познаваме като вуду, водун или вудун.
2. Практикуващите вуду използват кукли
Причиняването на вреда на човек чрез бодене на игли в кукла, която го наподобява, се свързва с вуду. Всъщност куклите са били използвани и по-рано в други култури и религиозни системи. Водунистите наистина използват кукли, но по съвсем различен начин. Те посвещават кукли на определени духове и ги използват, за да привлекат вниманието им.
3. Вуду включва жертвоприношение на хора
Истината е, че човешкото жертвоприношение напълно противоречи на моралния кодекс на вуду, който изключва вреденето на другите. Този мит е чиста измислица и се е разпространил заради донякъде потайното практикуване на вуду, което предизвиква недоверие и страх.
4. Вуду е преклонение пред Сатаната
Мнозина вярват, че вуду е зъл култ, подобен на сатанизма. Начинът, по който Холивуд представя вуду, е основната причина за това погрешно схващане. Всъщност вуду прилича на всяка друга организирана религия като християнството. Монотеистична религия, вуду подкрепя идеята за един бог и има създадена митология въз основа на група от духове, които управляват естествения свят, подобна на тази в индуизма. Вуду е силно духовна религия – практикуващите целят да постигнат по-висше състояние на съзнанието, което е допирна точка с будизма. Поклонението към предците е друг ключов елемент от религията, което я прави сравнима с японския шинтоизъм. В сърцевината си вуду е комбинация от племенни религии от Западна Африка и римокатолицизъм.
5. Вудуистите могат да връщат мъртвите обратно към живота като зомбита
Този мит се заражда през 30-те години на миналия век, когато вуду културата става популярна тема за Холивуд. Филмът за Джеймс Бонд „Живей, а другите да умрат” (1973) засилва това погрешно схващане.
Този мит се основава на практиката на „зомбификация”, което всъщност е вид социален контрол, използван като форма на екстремно наказание. Зомбификацията съществува и е резултат както от ефекта на определени химични вещества, така и от социални фактори. Трябва да се отбележи, че хаитското разбиране за зомби е много различно от това на западната култура. В Хаити страхът не е предизвикан от самите зомбита, а от това да се превърнеш в такова.
Емилия Кирчева
