Благодарим за поредния текст на Петър Донкин, който ни изпраща за рубриката Вашият блог! Ето как можеш и ти да станеш автор при нас.
"Кога ще умреш?!" Този въпрос ме преследваше като рекламен банер в почти всеки сайт, придружен с картинка на Смъртта, усмихваща се зловещо. Все избягвах да натисна върху банера, накрая любопитството ми надделя и го направих.
Психологически речник на тийнейджърските изрази>>
Цък! Започна дълъг тест със здравни въпроси: Има ли хипертоници в семейството ми? Пия ли кафе? Пуша ли цигари? Злоупотребявам ли с алкохол? Ям ли солено?... И така, докато накрая остана само един бутон "Узнай кога ще умреш!" Леле, майко! По всичко си личеше, че тестът е научно аргументиран и е много вероятно да познае кога ще умра - сърцето ми заби учестено!
Щях да взема да умра, преди да разбера кога ще умра! Така де, притесних се - ами ако ми излезеше резултат, че утре ще умра!? Пръстът ми се разтрепера над ентера. Да го натискам или да не го натискам!? Да разбера ли кога ще умра или да не разбера!? В първия момент се разколебах, но после си казах "Егати, половин час си играх да отговарям на всякакви малоумни въпроси, а накрая да не разбера кога ще умра!" Затворих очи, като че ще скачам в пропаст и натиснах ентера.
Ако Фройд беше разказал Пепеляшка>>
Цък! Леееееко, лееееко, едва-едва отворих очи, за да видя жестоката истина. Но Нета още зареждаше страницата - въртеше ли въртеше до болка бавно. Сърцето ми започна вече да бие до пръсване - от тоя бавен Нет човек да си умре от сърдечна недостатъчност! Е, не, не издържах, реших да затворя страницата - цък, цък, цък! Натисках като обезумял червеното кръстче, опитвайки се да изпреваря отварянето на страницата с отговора на теста. Обаче - не! Програмата блокира - не реагираше на команди!
Призля ми! Започнах да се задушавам. Кога ще умра ли!? Вече знаех, без да ми го казват - НА МОМЕНТА! Щях да умра от страх да разбера кога ще умра - там, пред компютъра, забивайки глава върху ентера. И започнах да умирам - все повече ми причерняваше пред очите, едва виждах как Уиндоус, без да му пука, че загивам, ми пише "Уиндоус кен нот оупън дис пейдж!" Проклет пейдж - уби ме, а той не можел да го отвори!
Длъжностна характеристика: Професия домакиня>>
Е, това ме съсипа - не солта, не захарта, не кафето, не алкохола, не хипертониците в семейството ми до девето коляно, а Уиндоус!... Е, накрая го отвори! Пишеше, че ще умра след дълги години живот. Шарлатани - те ще ми кажат кога ще умра! Какви дълги години бе, на мен ми се скъси половината живот с тоя тест! Айде, Уиндоус, шът даун от тука!"
