.

 
ladyzone.bg
18+
Вие трябва да сте поне на 18 години!
Достъпът до тази статия за лица под 18 год. е строго забранен.

Въведете нова парола!

В случай, че имате проблеми с регистрацията или с достъпа до вашия профил може да се свържете с нас на имейл webdesign@btv.bg. Ще се раздваме да ви помогнем.

Невалиден имейл!

За по-добра защита на вашите данни е необходим валиден имейл адрес. На въведения имейл ще получите линк за потвърждение.

Певицата Вяра Панталеева: Новата ми песен „След зимата” е свежа, с много лекота и щастие

Надежда Йосифова | преди 1 седмица
Вяра Панталеева
Снимка: Вяра Панталеева, личен архив

„След зимата” е най-новото парче на Вяра Панталеева, което е лятното й избухване. На певицата й предстои проект с немско участие, който скоро също ще се завърти в пространството. Вяра, която днес вече е майка и работи със стотици деца във вокална група „Мики Маус”, разказва за пътя от Гулянци, през Южна Корея и съдбата на музиканта у нас. Певицата от „Нощни птици” не пести суперлативи за съпруга си Чавдар Цолов, който освен музикант, е и архитект. Както и за вещата в макиажа Елиза Попова, проправила пътя й към публичното пространство. 

Вяра, как едно момиче от Гулянци, откъдето са моделът и актриса Диляна Попова и сестра й Елиза, става популярно?
Трудно, разбира се! Но определено съм била дете с късмет. Имала съм няколко определящи житейски момента, през които благодаря на Господ, а вероятно и на съдбата, съм преминавала. Първото нещо, за което съм изключително благодарна, е възможността да отрасна в семейство и да имам нормална семейна среда. Родителите ми бяха добри хора и се погрижиха за мен по най-добрия начин, на който бяха способни. След това се появи възможността да замина за Южна Корея с „Dune Band” и това ми се случи на 19-годишна възраст. Там работих и живях една година и беше супер забавен и вълнуващ етап от живота ми. Всъщност заминах благодарение на Елиза Попова, която е един от топ гримьорите ни, а някой я познават и като сестрата на Диляна Попова. Именно Лиза е човекът, който промени целия ми живот. Отивайки в Южна Корея, видях един голям и различен свят, с много възможности. Бях в Бусан, който е вторият по големина град в Южна Корея. Не е лесно да тръгнеш от малкото градче без връзки и познанства и все пак да стигнеш някъде... Благодаря на всички, които ми подаваха ръка!

Слънце, море и любов радват сетивата в най-новото ти парче „След зимата”. Каква е историята му?
Моят съпруг Чавдар Цолов е автор на музиката, текста и аранжимента на „След зимата”. След песента „Знам”, която беше емоционална и драматична, исках да направя нещо весело за лятото. Разхождайки се по радиата да представям песента си „Знам”, в „Дарик”, през март, се запознах с Тихомир Георгиев. Представиха ми го като диджей, който прави много яки ремикси. Навремето имах и период, в който се занимавах с хаус музика и му казах, че много ми се иска отново да направя нещо подобно. Дойде ми на гости, съпругът ми имаше готова песен, а той се зае да й направи ремикс. Беше ми много приятно да работим с Тишо, защото той притежава онези добродетели и качества, които не се срещат напоследък. Тишо е много възпитан, интелигентен и внимателен, освен че е талантлив. Той направи ремикса на песента, както и миксинга и мастеринга. След това с Чавдар търсехме пуст плаж и Аркутино се оказа нашето място. Идеята за видеото беше негова, както и това да се самоснимам. Една част от клипа снимах аз, а другата – Чавдар. И се получи. Идеята на песента е да съдържа радост, свежест, лекота, щастие, които да предадем на хората. Първо я пуснах в моя You Tube канал, в който предстои да представям всичко, което правя.

Вярно ли е, че работиш върху проект с немското посолство?
Да, вярно е. Моя позната ме свърза с Йозеф Затлер, който работи в немското посолство у нас. Преди години се е занимавал с музика и сега хобито му е хаус музиката. Тъй като Пловдив е Европейска столица на културата - 2019, всяко посолство ще подари нещо на града. Решението на немското посолство е да подари хаус парче с етно звучене. То ще е съвместен българо-германски проект. Освен моят вокал, в песента участва и германец, който рапира. 

Вяра Панталеева
Снимка: Вяра Панталеева, личен архив

В какво състояние си обикновено, когато твориш музика?
В различни състояния съм... Сменям ги доста често и доста бързо. Затова и песните ми са различни – „Знам” е супер драматична, а „След зимата” е в другата крайност. Имам различни емоционални моменти, както вярвам всеки един от нас. В моя случай тези състояния се отразяват често и в песните, които правя. Като цяло доста темпераментна личност съм и  много бързо паля. Хубавото е, че пламвам бързо и бързо ми минава и така е за всичко, не само в музиката, а и в живота. Осъзнах, че прощавайки, си създавам лекота на душата. Когато държиш негативни чувства, те тровят и измъчват само и единствено теб. С времето и възрастта човек се научава все повече да се освобождава от ненужните емоции и да прощава, и да забравя. Доста песни направих през последните две, може би три години. Чувствам се добре, когато създавам и творя без значение за мен или за дечицата ми от вокалната група. Състоянието да създаваш носи една особено приятна удовлетвореност и щастие. Дълго време бях обърнала гръб на музиката и нямах желание изобщо да се занимавам. Не виждах смисъл, защото аз не искам да правя каквото е нужно, за да съм от въртяните изпълнители. Искам да чувствам свободата да правя това, което на мен ми харесва. Искам просто да съм себе си. 

Защо е така у нас на музикалната сцена?
Като цяло в цял свят се случва това, което и при нас се случва, но с години закъснение. Музиката не е това, което беше, за добро или лошо. Или правиш определена музика и всичко изглежда и звучи по определен начин, за да си „вървежен”, или те няма в играта. В един момент това да създаваш музиката си е нужда, която те учи да гледаш с други очи на ситуацията и да разбереш, че винаги има начин за всичко. Може така да е по-трудно или по-бавно, но не е и невъзможно. Да, може би, музиката ти няма да достигне до много хора, но с постоянство и ако бъдеш себе си, рано или късно ще стигнеш, където трябва. Мен ме интересува да си творя моята музика и да намирам съмишленици, които да се увеличават с времето. Вярвам, че ще срещам хора, които да припознават себе си в музиката ми или мен самата като личност. И това правя – различни песни. Настоящото парче „След зимата” е повече с хаус звучене, миналогодишното лятно беше в стил кънтри, предстои ми и балада да пусна през септември... Важно ми е, че вярвам в това, което правя и съм себе си. Визията, която поддържам и градя в клиповете на песните ми, е предимно естествената женска красота. Не харесвам този прекален сексапил, който е навсякъде в музиката и не само. Харесвам чистотата и нежността. Пример за такава красота ми е Моника Белучи. Изключително красива и много женствена е. За мен сексапилът не е нито в голотата, нито в показността, той е енергия и излъчване.

Печелиш ли от музика?
Като цяло не. Може би по-правилно е да се изразя, че не разчитам на това, за да се издържам. Разбира се, ходя по участия, но всъщност основното нещо ми е работата с децата от вокална група „Мики Маус”. Създаването на музика и песни е предимно за удоволствие. Към момента работя с около 140 деца. Много обичам работата си и ми е забавно това, което правим с тях. Обичам ги и много се привързвам към тях, и после страдам, когато се отписват и продължават по пътя си. Но през последните 7 години с тях се научих на толкова много неща. Знам че това е моето призвание, а и когато нещо трябва да се случи, то става с лекота. Както се случи всичко в самото начало със стартирането на вокалната група.

Вяра Панталеева

На какво те научиха децата?
Благодарение на работата с децата от „Мики Маус” осъзнах, че трябва да съм постоянна. Те ме научиха на много търпение и може би затова започнах и аз да правя музика. Дълго време ми беше трудно да приема реалността на българския изпълнител. Стартирайки работата с децата, видях, че когато си постоянен и не се интересуваш от това какво прави другия, а преследваш само твоята цел, нещата се случват. Когато наливаш енергия, много вяра и любов в това, което правиш, идва момент, в който да си кажеш след време, че си е струвало всичко и се радваш, че не си спрял заради всичките малки и големи камъчета по пътя. Устоял си! 

Какви изяви имате с вокалната група?
За 7 години имаме 17 авторски песни, зад които стоят имена и качество. Задължително правим коледен концерт. Това е традиция при нас, както и подготвянето на нова песен всяка година. Работили сме с Васил Петров, Яна Чакалска, Орлин Павлов, Весела Бонева, Владо Михайлов. От няколко години каня и моите колеги от бенда, с които работя в „Нощни птици” за коледните ни концерти. Старая се да създам отношение на децата към музиката, за да могат да се почувстват както истинските и големи певци. 

Децата от „Мики Маус” участват ли в конкурси?
Не, не вярвам в конкурсите! Не искам децата, с които работя, да бъдат наранявани. Във вокалната група създавам пространство, в което децата да са приятелски настроени и не позволявам да има никаква агресия. Старая се по-големите да се грижат за по-малките и им давам равенство, защото живота по-нататък и без това достатъчно ще ги натисне и постави в състезание. Работейки с деца и общувайки с родителите, се научих да правя това, което искам, без да мисля дали ще стане, или няма да стане. Когато създавах групата, ако все се питах какво ще се случи, нямаше нищо да постигна.

Добра майка ли си?
Не знам дали съм добра майка, но се старая и се надявам да е така. Професията, която съм избрала, често е лишавала моето дете от вниманието ми. Работата с деца е изключително ангажираща и за нея няма почивен ден. Единственият начин да си и с детето си, е то да е част от този процес. Като бебе Рая нямаше как да е постоянно с мен, но вече е на 5 години и идва на заниманията с децата. Така ми е по-лесно. По принцип винаги се старая да й обръщам внимание, да я гушкам, дори не я пускам на детска градина понякога, тъй като работното ми време позволява това. А и изцяло аз я гледах до 3-годишна възраст, не е имало кой да ми помага освен мъжа ми. Този момент беше много труден, защото трябваше да съм и с децата от вокалната група, и денонощно да съм до Рая. Дори не знам как съм издържала!

Вяра Панталеева
Снимка: Вяра Панталеева, личен архив

Какъв е животът сега за теб?
Изборите, които съм направила и изборите, които съм имала... Детето ми дава смисъл да ме има, да се чувствам пълноценна и смислена. Старая се да бъда добър пример за нея, защото много добре си давам сметка, че какъвто пример й дам за човек и жена, като нейна майка, това ще стане утре и тя. Аз искам Рая да расте красива, фина, нежна млада дама. Искам да бъде смела и уверена и да мечтае, и да вярва, че всичко е възможно. Талантлива е, но и доста своенравна, прави каквото  си реши. Много е емоционална, добричка и лъчезарна. Моля се Бог да ни я закриля и пази жива и здрава, както и нас, за да я отгледаме и да бъдем нейна упора. 

Коментар:
Изпрати
коментари: 0
  • Първо най-новите
  • Първо най-старите
Къде ще ходите на море тази година?