Чувствате ли се, сякаш личният ви път се върти в омагьосан кръг? Случва ли ви се проблем, който смятате, че сте разрешили, да се появи отново в живота ви? Ако откривате себе си в тези въпроси, "Петте рани, които пречат да бъдеш какъвто си" е точно за вас, защото това са само част от въпросите, на които Бурбо ще отговори тук.
Като всяка книга на Лиз Бурбо и тази предлага практически решения, за да превърнете всекидневните си проблеми в трамплин към осъзнаването и израстването. Тя ще ви покаже правилния път към изцелението на раните на душата ви и ще ви помогне да преоткриете истинската си същност и най-сетне да бъдете себе си.
Също като предишните книги на авторката и тази подкрепя тезата, че всички физически, емоционални или психологически проблеми произхождат от петте рани на душата: отхвърлянето, изоставянето, унижението, предателството и несправедливостта. Подробното описание на тези рани и на маските, които сме развили, за да ги прикрием, ще ни помогне да установим реалната причина за конкретни проблеми в живота ни, включително що се отнася и до физиката на тялото.
Според Лиз Бурбо всички имаме една и съща мисия на тази планета: да преминаваме през различни опитности, докато се научим да ги приемем и да се заобичаме чрез тях. Когато едно преживяване е съпроводено с неприемане или, с други думи – с осъждане, вина, страх, съжаление или всякаква друга форма на отричане, човекът привлича непрестанно обстоятелства и хора, които го карат да преминава отново и отново през същите преживявания. На някои хора не просто им се случват едни и същи събития в рамките на техния живот, но и се въплъщават още веднъж или дори по няколко пъти, докато успеят да приемат въпросните преживявания.
Като всяка книга на Лиз Бурбо и "Петте рани, които пречат да бъдеш какъвто си" предлага практически решения, за да превърнем всекидневните си проблеми в трамплин към осъзнаването и израстването. Тя ще ни посочи правилния път към изцелението на раните на душата и ще ни помогне да преоткрием истинската си същност и най-сетне да бъдем себе си.
Световноизвестната писателка Лиз Бурбо е автор на 24 книги, които са продадени в близо 5 милиона екземпляра. От откриването на нейната школа през 1982 година учението ѝ е помогнало на огромен брой хора да направят конкретни промени във всекидневието си и да подобрят живота си. СЛУШАЙ СВОЕТО ТЯЛО – най-голямото училище по личностно развитие в Канада – вече има свои работни ателиета в повече от 20 страни.
Прочетете откъс от "Петте рани, които пречат да бъдеш какъвто си" от Лиз Бурбо, която излиза от издателство "Ентусиаст". >>>
ГЛАВА 1
Появата на раните и маските
Когато се ражда едно дете, дълбоко в сърцето си то знае, че причината да се въплъти на Земята е да бъде себе си, като преминава през различни опитности. Впрочем неговата душа е избрала напълно целенасочено семейството и средата, в които да се появи на този свят. Всички имаме една и съща мисия на тази планета: да преминаваме през различни опитности, докато се научим да ги приемем и да се заобичаме чрез тях.
Когато едно преживяване е съпроводено с неприемане или, с други думи – с осъждане, вина, страх, съжаление или всякаква друга форма на отричане, човекът привлича непрестанно обстоятелства и хора, които го карат да преминава отново и отново през същите преживявания. На някои хора не просто им се случват едни и същи събития в рамките на техния живот, но и се въплъщават още веднъж или дори по няколко пъти, докато успеят да приемат въпросните преживявания.
Да приемем една опитност не означава, че тя ни харесва или че сме съгласни с нея. Става въпрос по-скоро за това да си дадем правото да експериментираме и да учим чрез преживяваното. Основното, на което се учим, е да разпознаваме кое е добро за нас и кое не. Единственият начин да успеем да го направим е да осъзнаем последствията от преживяното. Всичко, което ние избираме или не, което правим или не, което казваме или не, и дори това, което мислим и чувстваме, има свои последствия.
Днешният човек се стреми да живее по-осъзнато. Когато си даде сметка, че някои преживявания имат вредни последствия, вместо да се упреква или да се сърди на някой друг, трябва просто да се научи да приема, че той сам е направил този избор (дори изборът да е бил неосъзнат) и да разбере, че това не е интелигентното решение за него. Ще поговорим по темата по-нататък, но, общо взето, това означава да преминаваш през една опитност с разбиране. Напомням ти обаче, че ако си кажеш: „Не искам да преживявам това повече“, по всяка вероятност урокът не е научен. Необходимо е да си дадеш правото да повториш или потретиш една грешка или да преминеш неколкократно през неприятно преживяване, преди да придобиеш волята и смелостта, необходими за преобразяването ти. Защо не схващаме от първия път? Заради нашето его, подхранвано от нашите убеждения.
Всички ние имаме много убеждения, които ни пречат да бъдем такива, каквито искаме да сме. С колкото по- вече наранявания са свързани тези убеждения, толкова повече се опитваме да ги скрием. Успяваме дори да повярваме, че те не ни принадлежат повече. Справянето с тях изисква да се превъплътим няколко пъти. Едва когато нашите тела – ментално, емоционално и физическо – се вслушат в нашия вътрешен БОГ, душата ни ще бъде на- пълно щастлива.
Всичко, което е преживяно в неприемане, се натрупва в паметта на душата. И тъй като душата е безсмъртна, тя се завръща непрестанно в различни физически форми, но винаги с товара, натрупан в паметта ù. Преди да се родим, ние решаваме с какво искаме да се справим по вре- ме на предстоящото въплъщение. Това решение и всичко, което сме натрупали като опит в миналото, не е записано в нашата съзнателна памет, тоест в паметта на интелекта, а в подсъзнанието ни. И така, в течение на живота си ние постепенно осъзнаваме какъв е нашият план за конкретното прераждане и с какво трябва да се справим.
Когато говоря за нещо „нерешено“, винаги имам предвид нещо, преживяно в неприемане на самия себе си. Има разлика между това да приемеш преживяното и да приемеш себе си. Да вземем за пример едно младо момиче, което е било отхвърлено от своя баща, тъй като той е искал момче. В този случай приемане на преживяното означава момичето да приеме, че баща му е имал право да иска момче и да отхвърли момичето. Приемането на себе си, от друга страна, означава момичето да си даде правото да се сърди на баща си и да си прости след това, че му се е сърдила. Целта е да се изчисти всякакво осъждане – и на бащата, и на себе си, и в крайна сметка да остане съчувствие и разбиране към онези части от двамата, които страдат.
Момичето ще разбере, че преживяването е напълно преодоляно, когато си позволи да направи или да каже нещо, което би могло да накара някой друг да се почувства отхвърлен (не че ще го направи умишлено, но резултатът би могъл да бъде такъв, ако другият човек страда от раната от отхвърляне). Съществува и друг начин да разбере дали миналата ситуация наистина е разрешена и преживяна с приемане: човекът, когото тя ще отхвърли, няма да ù се сърди, тъй като ще знае, че на всеки човек се случва да отхвърли друг в някакъв момент от живота си.
Не позволявай на егото си да играе номера, тъй като то по всякакъв начин се опитва да ни накара да повярваме, че ситуацията е разрешена. Често се случва да си казваме: „Да, разбирам, че другият е постъпил така“, за да не се налага да погледнем по-дълбоко в себе си и да си простим. Така нашето его се опитва да намери начин да заобиколи неприятните ситуации. Случва се да приемем дадена ситуация или човек, без обаче да сме си простили или без да сме приели, че сме имали правото да му се сър- дим или че още му се сърдим. Това означава „да приемеш само преживяното“. Повтарям, че е важно да направиш разлика между това да приемеш преживяното и да приемеш себе си. Да приемеш себе си е най-трудно, тъй като нашето его не иска да допусне, че всеки труден опит има за цел да ни покаже, че ние постъпваме с другите така, както са постъпвали с нас.
Установил/а ли си вече, че когато обвиняваш някого за нещо, същият този човек обвинява теб за същото?
Ето защо е толкова важно да се научим да познаваме себе си и да се приемаме във възможно най-голяма степен. Това гарантира, че ще преживяваме все по-малко ситуации, в които ще страдаме. Само от теб зависи да се вземеш в ръце, за да станеш по-скоро господар на живота си, а не да оставяш егото да го контролира. Да се изправиш срещу всичко това обаче изисква много смелост, тъй като неизбежно се засягат стари рани, които може да са много болезнени, особено ако ги влачим с нас от няколко предишни превъплъщения. Колкото повече страдаш в една ситуация или с определен човек, толкова по-далеч в миналото е проблемът.
За да си помогнеш, можеш да разчиташ на своя вътрешен БОГ, който е всезнаещ (ТОЙ знае всичко), вездесъщ (ТОЙ е навсякъде) и всемогъщ (ТОЙ може всичко). Тази мощ е винаги в теб и действа. Тя те насочва към хората и ситуациите, които са ти необходими, за да израснеш и да еволюираш според плана на живота, избран преди раждането ти.
Преди да се родиш, твоят вътрешен БОГ е избрал средата и семейството, от които имаш нужда в настоящия живот. Това магнетично привличане и съответните уроци са свързани, от една страна, с опитностите, които все още не си успял да преживееш с обич и приемане в предишни животи, и от друга страна, с това, с което твоите бъдещи родители имат да се справят чрез дете като теб. Ето защо децата и родителите по принцип имат да се справят с едни и същи рани.
След раждането обаче ти забравяш своето минало, тъй като трябва да се концентрираш най-вече върху нуждите на душата си, която иска от теб да приемеш всички свои опитности, недостатъци, силни страни, слабости, желания, характер и т.н. Всички ние изпитваме тази нужда. При все това обаче още от съвсем малки започваме да си даваме сметка, че когато се осмелим да сме естествени, това притеснява възрастните около нас. Откриваме, че не е безопасно и не е правилно да сме автентични. Това откритие е болезнено и предизвиква у детето изблици на гняв. Гневните изблици са толкова често срещани в детска възраст, че вече ги приемаме за нещо напълно нормално. Наричаме ги „кризи на детството“ или „кризи на юношеството“. Те обаче изобщо не са норма. Спонтанното дете, което е уравновесено и което има правото да реагира естествено, не изпада в подобни кризи. За жалост, такива деца почти не се срещат днес. По-скоро съм наблюдавала, че по-голямата част от де- цата преминават през следните четири етапа:
След като е познало радостта да бъде себе си, т.е. изминал е първият етап от неговото съществуване, детето познава болката от забраните да постъпва така, както иска. Това е вторият етап. След това идва периодът на криза и на бунт – третият етап. За да намали болката, детето се примирява и накрая се създава нова личност, чиято цел е приспособяване към изискванията на околния свят. Някои хора остават заседнали в третия етап от развитието си и не го преминават до края на живота си, тоест постоянно реагират, ядосват се или са в криза.
През третия и четвъртия етап ние си създаваме няколко маски (нови личности), с помощта на които се защитаваме от преживяното страдание по време на втория етап. Тези маски са пет на брой и съответстват на петте основни големи рани, преживени от човека. Благодарение на много години наблюдения съм стигнала до извода, че всички страдания на човека могат да бъдат сведени до въпросните пет рани. Представям ви ги в хронологичен ред, т.е. в реда, в който всяка една от тях се появява в живота ни.
