През последните десетилетия Синдромът на дефицит на вниманието и хиперактивност (СДВХ) и аутизмът стават все по-често диагностицирани състояния.

Но какво наистина стои зад тези диагнози, какво ги причинява и защо броят на засегнатите нараства? Отговорите на тези въпроси са комплексни и често противоречиви, но разбирането на невроразнообразието може да предложи нова перспектива.

В средата на 90-те години на миналия век започна да се появява концепцията за невроразнообразието, която представлява движение за права на хората с различни неврологични състояния.

Подпомогнати от социалните мрежи и интернет, хората с аутизъм и други синдроми успяват да се свържат и да споделят своя опит, което води до по-задълбочено разбиране и приемане на техните различия.

 

Невроразнообразието защитава различията и валидността на индивидите. Мнозинството от населението е невротипично, със сходни функции на мозъка.

От друга страна, мозъкът на невродивергентните хора работи по различен начин и често се диагностицира със състояния като аутизъм, СДВХ или дислексия.

УВЕЛИЧЕНИЕТО НА ДИАГНОЗИТЕ

Нарастването на броя на диагнозите на СДВХ и аутизъм е забележително. Около 1% от хората са със заболявания от аутистичния спектър, а около 4% са със СДВХ.

Снимка: iStock

 

Дислексията е също много срещано състояние, засягайки около 10% от хората.
През последните години диагнозите на СДВХ са се увеличили значително.

Например, в Обединеното кралство броят на диагностицираните случаи при момчетата от средните училища се е удвоил за две десетилетия. При възрастните под 30 години увеличението е 20 пъти. Все повече хора са диагностицирани за първи път в зряла възраст.

ПРИЧИНИ ЗА УВЕЛИЧЕНИЕТО

 

Много изследователи смятат, че нарастването на броя диагностицирани не означава непременно, че повече хора развиват тези състояния. Вместо това, промените в диагностичните критерии и по-доброто разбиране и разпознаване на симптомите играят ключова роля.

Преди няколко десетилетия аутизмът се е диагностицирал по-строго, като се търсят груби дефицити в езиковото развитие и липса на отзивчивост.

Днес диагностичните критерии са по-широки и включват трайни дефицити в социалното общуване и взаимодействие, както и ограничено, повтарящо се поведение.

Стереотипите за аутизма като мъжко заболяване водят до недооценяване на момичетата и жените, които може да маскират своите симптоми, за да се впишат в обществото.

ГЕНЕТИКА И БИОЛОГИЯ

Снимка: iStock

Учените подозират, че ДНК е в основата на до 80% от случаите на аутизъм и СДВХ. Проучванията на аутизма вече разкриват генетични варианти, които засягат невроните и начина, по който те комуникират. Въпреки това, изследванията се развиват бавно, отчасти поради етичните и социалните въпроси, които повдигат.

 

Проучванията показват, че при СДВХ някои области на мозъка са по-малки, а други по-големи. При някой хора се наблюдава дисбаланс в предаването на информация между невроните на мозъка и има по-голяма свързаност между фронталните му области, които се занимават с вниманието и контрола, и по-дълбоките структури, свързани с ученето, движението, наградите и емоциите.

ПОДКРЕПА И РАЗБИРАНЕ

Невроразнообразието подчертава социалния модел на всеки от синдромите, според който много от тях не са причинени от „нещо нередно“ в мозъка, а отразяват предизвикателствата, които възникват, когато човек с невродивергентност се движи в невротипичен свят.

Следователно бариерите, с които се сблъскват, трябва да бъдат намалени и, ако е възможно, премахнати, като обществото стане по-приспособимо.

 

Правилната подкрепа в образованието и ежедневието е от съществено значение. Учителите трябва да разбират какво означава да бъдеш аутист или със СДВХ и да адаптират средата, за да отговаря на нуждите на децата. Това включва използването на визуални графици, таймери и ясни инструкции, както и създаването на положителни взаимоотношения.

Снимка: iStock

Разбирането и приемането на невроразнообразието може да помогне на хората с аутизъм и СДВХ да се чувстват фундаментално достойни и приети в обществото. Това не само подобрява техния живот, но и обогатява обществото като цяло с различни перспективи и таланти.

В крайна сметка, невроразнообразието е концепция, която променя начина, по който гледаме на аутизма и СДВХ.

Вместо да ги виждаме като проблеми, които трябва да бъдат решени, можем да ги приемем като част от богатството на човешкото разнообразие.

Това изисква промяна в нагласите и структурите на обществото, но е крачка към по-справедливо и приобщаващо бъдеще.