Баба Янка Вълчева е на 79 години и кръводаряването е важна част от живота й до преди да получи тежка диагноза. 35 години след като е оперирана от рак на млечната жлеза, тя се радва на две деца и трима внуци. Живота си преди болестта посвещава на кръводаряването.
В Деня на доброволното кръводаряване ви разказваме тази вдъхновяваща история за силата на една жена.
Баба Янка дарява кръв в продължение на 10 години, докато не чува тежка диагноза - рак.
"Когато давах кръв, се чувствах по-добре както ментално, така и физически“, призва ни тя. В инициативата не е сама. За период от 20 години кръв дарява и мъжът й Васил. Той доброволно организира включването в акциите и на цялата животинската ферма, която ръководи.
Кръводаряването семейството приема като едновремемно доброволен, но и задължителен акт, с който могат да бъдат спасявани човешки животи.
„Никога не знаеш дали няма да ти се наложи и на теб да преливат кръв“, добави Янка. В замяна на кръвта, тя не получава нищо освен кафе, което никога не е обичала да пие, и шоколад, който също не обича да консумира.
„Горда съм обаче, че съм била сред кръводарителите“, казва тя.
Янка взима информация за кръводаряването от вестниците, книгите и радиото. Тя е на около 30 години, когато в региона на Русе организират кампании за даряване на кръв. Акциите се съобщават от кметството и различните институции започват да информират своите работодатели.
По това време Янка работела като преподавател в училище. Заедно с колежки решават да станат доброволци в кръводаряването.
Последната й взета кръв е месец преди да бъде диагностицирана с тежка диагноза.
„Ако знам, че кръвта ми днес, на толкова години, е още годна, ще отида и ще даря отново“, пояснява тя. Както са казали хората „хвърли доброто на боклука, а то ще ти се върне, когато е необходимо“.
Янка е на мнение, че „доброто винаги печели“. Така се случва и в живота й. Успява да пребори рака и се радва на две деца и трима внуци.
На 44 г. Янка претърпява две операции. Първата е за премахване на тумора, а с втората премахват яйчниците, като превантивна мярка в разпространението на заболяването. По време на операциите, жената се нуждае от кръв и никога няма да забрави, че „благодарение на кръводарители като мен, днес съм тук и мога да живея“, допълва тя.
След лечението на болестта баба Янка повече не може да бъде кръводарител.
Съпругът й обаче продължава да дарява кръв още 10 години. Двамата са „семейство кръводарители“ и възпитават и децата си по този начин. Днес младите също даряват кръв доброволно, взимайки пример от своите родители.
