Всяко дете заслужава семейство! Шанън Пинкертън научава този житейски урок от родителите си, които управляват дом за деца със специални нужди.

Затова, когато през 2009 г. се появява възможността да осинови Джоуи, 10-годишно дете със Синдром на Даун, тя не се замисля и за миг. „Синът ми Коди ни помоли да го осиновим", разказва тя пред списание People. "Винаги съм имала сърце за тези деца."

Близо 15 години по-късно 52-годишната Шанън и 56-годишният ѝ съпруг Трой са осиновили не само Джоуи, който вече е на 23 г., но и още петима младежи със синдрома на Даун: Девлин, на 18 г., Джулиан, на 20 г., Камерън, на 23 г., Антъни, на 25 г., и Трейси, на 28 г. Някои от младежите имат и увреждания в развитието, като невербален аутизъм и нанизъм (изоставане в растежа, дължащо се на намалена продукция на хипофизния соматотропен хормон).

Шанън споделя, че на голямото й семейство никога не му е скучно, независимо дали яздят коне в дома им в Гленрок, Уайоминг, САЩ, или събират яйца от кокошките, които отглеждат в огромния си двор.

 

"Те са щастливи, че са тук, защото не водят скучен живот", казва Трой, който е миньор. "Те или къмпингуват, или ходят в Дисниленд, или яздят коне. Ако бяха в дом за хора със специални нужди, щяха да живеят ден за ден и нямаше да могат да правят това, което така наречените нормални хора могат да правят. Но те определено се забавляват.“


"Искам момчетата да натрупат житейски опит, което не са имали възможност да направят преди това", добавя Шанън, която споделя ежедневието и приключенията на момчетата в социалните мрежи.



"Ако ги опознаеш, просто ще се влюбиш в тях. Те не съдят никого за нищо. Толкова са добри."

Момчетата често прекарват вечерите и уикендите с четирите биологични деца на двойката, както и с тримата им внуци. Пътуват и за колежанските мачове по борба на най-малкия им син, 22-годишния Коди.

"Много е натоварено", споделя Трой. "Момчетата правят живота вълнуващ и носят много радост. Ние просто искаме да им помогнем и да им дадем място, което да нарекат свой дом."