В студиото е млада холивудска звезда, с завидни успехи и многостранни интереси, но… по фамилията ще го познаете – Ван Дам. Крис Ван Дам.

Крис, истинско удоволствие е че си тук!

Благодаря ти за поканата, Диана! За мен е чест да съм тук!

Не си за първи път в България?

Много са, бих казал 30 пъти.

30 пъти? Как сме те пропуснали?

Как аз съм те пропуснал?

Харесва ли ти тук? Какво ти би казал за българите?

Обичам страната ви, вие сте иновативни и имате дълбока история, която остава скрита за света. Българите сте изключително интелигентни, много умни, вие сте древен народ и носите антична история във вените си.

Имаш ли вече приятели тук?

Имам, включвам и теб. Този път станахме приятели с едни от колегите ми актьори, във сериала за който съм сега тук. Той е българин и станахме много близки. Но срещам чудесни хора пред и зад камерата на терен.

Има ли нещо, което винаги носиш със себе си, когато пътуваш?

Имам талисман - едно мече, което имам от както съм 5-годишен. Пет е и любимото ми число, което за мен има някаква символика. Но, да, Блу, е моят неотлъчен компаньон, когато пътувам. Той е син като дивана и винаги е с мен, дава ми някакво спокойствие и вярвам, че ми носи късмет.

Познаваме те благодарение на твоите родители, но как започна твоята кариера?

Бях свидетел на успеха на баща ми и едни ден той ми каза: "Хей, ела да изиграеш мен като млад, изиграй ме млад,  и пак и пак, ела да направиш тази ретроспекция". И така се стигна до "Универсален войник", където работих с изключителни професионалисти в началото на 90-те - велики режисьори като Ринго Лам, и така филмовият вирус ме разболя. Но аз обичам филмовия свят, заради него живея и е моето призвание. Но първият филм, който гледах с баща ми, беше Голямото синьо на Люк Бесон. Този филм ме формира и помня ясно колко простичко беше заснет и колко добре бе разказана историята, докосна сърцето ми. И тогава ми се прииска да разказвам истории като тази, взех фотоапарата и започнах да снимам играчките си и да подреждам снимките в мои си истории. Така се роди киното в мен.

Какво детство си имал?

Да си дете на някой, който е известен, е интересно. В моя случай баща ми работеше много здраво и през повечето време отсъстваше. Понякога не се виждахме година, дори две. После родителите ми се разведоха в началото на 90-те и се ожениха отново в края на 90-те. Докато бяха разделени, се роди моят полубрат, той е моят ко-режисьор и ко-сценарист във всички проекти, които правим в момента. Той е подарък за мен в тази ситуация. Но ходейки на училище, децата ме закачаха, защото съм син на еди-кой си, знаеш как е, деца! Когато видеха нещо в новините, на следващия ден идваха да се заяждат: "Видяхме баща ти. Направил е това и това…" И това беше всеки ден и се превърна в бреме - особено когато си тийнейджър, минаващ през пубертета. Започваш да се съмняваш в живота си, в себе си, в пътя си, в мотивите си. После започва да вярваш, че ти не си човека, който си мислил, че си, започваш да се съмняваш в себе си. И това всъщност се случва заради вниманието към един човек и сянката на името – Ван Дам. Особено през 90-те. Беше огромно и все още е епично. Аз се научих да го приемам, прегърнах го и се научих да работя с него.

Имаше ли момент, в който ти осъзна колко голяма звезда е баща ти? И твоята майка също…

Дори преди него. Тя е голяма звезда в света на фитнеса и бодибилдинга. Има и малки роли в киното, дори Ридли Скот я е интервюирал за "Пришълецът", не за героинята на Сигорни Уивър, за другата роля. Но тя не е искала да си обръсне косата. Но, да, осъзнах в много ранна възраст колко голяма звезда е баща ми, защото пътувах с него по целия свят, особено по време на развода, заради попечителството трябваше много да пътувам. Бях в различни страни, видях различни животни, различни светове, и това разшири хоризонта ми. Затова съм му много благодарен, защото нямаше да съм това, което съм тук (сочи главата си), ако не бяха тези пътувания.

Кога обаче се появи мечтата да станеш актьор?

Като дете исках да стана екшън звезда като баща ми. Исках да сме като Бранън Лий и Брус. Но, после осъзнах, трябва много повече за да повториш нещо, което вече съществува. И после баща ми каза нещо, което е научил от Ринго Лам: "Никога не можеш да повториш истината два пъти, можеш само веднъж". Разбрах, че не мога да бъда като баща си, той е първият от неговият вид и с какво ще съм специален аз, ако се опитвам да го повторя. Това ще лимитира смисъла на собствения ми живот. 

Помниш ли първият си снимачен ден в първия си филм?

Да, беше в "Универсален войник". Сложиха ме на един хълм и... "Крис ти трябва да тичаш надолу по хълма и кучето ще те гони". А ние имахме два ротвайлера по това време. Кучето беше много внимателно със всички, но мен много ме обичаше, следваше ме навсякъде на терена, отивах до кетъринга взимах някакви вредни закуски, давах му ги и тичахме наоколо. Ако търсиш кучето, намираш и Крис, винаги бяхме заедно. И сега, ние сме на хълма, и казват по мегафона: "Крис, тичай много бързо, но не падай". Спомням си, че тичах много бързо и кучето ме гонеше, а аз усещах енергията и чувах дишането на този звяр. Задминах камерата и директно се гушнах в баща ми. А той ми каза: "Добра работа, браво". Страхотен момент!

 

А как започна да тренираш бойни спортове? Баща ти е специалист по тях, но и майката ти е шампион по бодибилдинг, вероятно у вас винаги някой е тренирал.

Тренирам всеки ден, и защото дядо ми по бащина линия ми даде следния съвет: "Винаги трябва да си във форма, защото не знаеш кога ще ти потрябва" - може да се наложи да пренесеш един кашон от тук до там, но да не се отклонявам. Започнах с бойните спортове, когато бях на 5, 6. Шотокан. Баща ми така е започнал. Той ме научи на неговата базисна техника. После тренирах в различни академии, училища, състезавах се 10 години. Спрях, защото не исках да се бия. Бях добър, много добър, почти нямах загуби. Наследил съм ДНК-то на баща ми, но аз съм по-висок от него и с по-дълги крака. Така че, баща ми адаптира неговата техника към моето телосложение. И винаги тренирам по неговия начин, бойните спортове са страхотни, все едно тренираш за джедай.

Ползваш ли дубльор за каскадите във филмите?

Понякога. Но зависи за какво. Но аз обичам да правя каскадите си. Ако трябва да карам мотори и да го пусна в движение, знам как се прави. Не е трудно, ако си трениран за това. Но ако трябва да скоча от влак или от 4-етажна сграда, ще трябва дубльор. Защото е до възможности, не съм Том Круз, още не съм си загубил ума.

Имал ли си инциденти?

Понякога, счупени кости, излитал съм през предни стъкла при каскади с коли, минавал съм през прозорци. Стъклото е темперирано, но все пак е опасно.

Баща ти имал ли е дубльори в онези ранни години?

Да, но всичките сцени с бойни спортове и всички каскади със скокове от високо без осигурителни въжета - като Джеки Чан - са си негови. Но той е имал дубльори, когато се налага да висиш от хеликоптер и кадърът е отдалече. В "Универсален войник" всички актьори имаха дубльори. Най-важното е да запазиш човешкия живот, особено когато актьорите са застраховали краката си и то за много пари, иначе рискуваш филмът да спре.

Какъв е най-добрият съвет, който баща ти ти е дал филмовия бизнес?

Баща ми каза нещо, което използвам и до днес: "Бъди готов, че всичко може да потъне днес". И в моя случай аз през целия си живот съм бил под сянката на баща си и за да получа роля, почти винаги ми казват: "Наемаме те, но може ли баща ти да се появи за малко?" или "Можеш ли да направиш това като баща си?". Това е голяма тежест понякога, защото работя здраво, ежедневно като занаятчия, в продължение на години. Учиш се да бъдеш по-добър актьор, по-добър артист защото знаеш, че това е твоето призвание и тогава се появява: "А може ли баща ти...?". Понякога ти се иска да зарежеш всичко и съм го правил - не снимах 4,5 години. Просто живях, не правех нищо, не работех. Имах лукса да живея от парите, които съм заработил във филмите - това беше доста депресивен период от живота ми, защото не можех да приема тази истина.

Но, ти си приел наследството от твоят баща с името му Ван Дам, което не е неговото истинско име.

Името Ван Дам идва от негов близък приятел, който е от Дема в Белгия. Така че, Ван означава "от", а "Дема" градът. Нашата фамилия е Ван Варенбърг на англииски, но на фламандски означава "от планината с папратите", което звучи много красиво. Исках да използвам това име – Кристовър Планинскопапратов, звучеше ми много яко, като име на режисьор, като Спилбърг, чието име означава Чистопланински. Но тогава баща ми ни събра с брат ми и сестра ми и ни каза "трябва да използвате името, защото не съм градил това наследство, за да изчезне". И със съзряването и възрастта ние разбрахме колко безценно е името и как да го моделираме за нашите цели. И всъщност зависи от хората да разберат, че Кристофър Ван Дам може да рита и да се бие като баща си или по-добре, но това не е той. Той е абсолютно различен и нека се опитаме да разберем тази нова генерация. И затова Никълъс Кейдж, който наистина успя, Майкъл Дъглас, Чарли Шийн, те всички извървяха пътя по техен начин и е толкова вдъхновяващо. 

Кой е най-добрия боец в твоето семейство? Сестра ти също тренира бойни спортове, ти, баща ти, не зная за брат ти?

Той е боксьор. Има дълги ръце и е много талантлив. Зависи от техниката. Сестра ми е много гъвкава, като гимнастичка е. Аз се занимавам с течение на шотокан, а брат ми е боксьор в свободен стил. Всички имаме силните си страни, но най-силният удар има баща ми. Аз съм веднага след него. Но майка ми ни изпреварва всички. Тя е на 65 години, в страхотна форма, тренира всеки ден, грижи се за себе си. Грижи се и за 6,7 кучета – едното е инвалид, другото е в количка, третото е с 3 крака. Тази жена е толкова силна ментално, не съм срещал друг като нея в живота си. Така, че майка ми е на първо място.

Ти си латино-викинг – латинос от страна на майка ти и викинг от страна на баща ти. Крис, знаем за любовната история на твоите родители - разкажи ми твоята любовна история, защото с теб в България е и твоята красива съпруга Суада? Как се срещнахте?

Историята е страхотна. Мисля, че през 2007 г. баща ми е поканен от президента на Азербайджан да посети страната, и докато му показваха страната, баща ми се е срещнал с бащата на бъдещата ми жена. Луда история! Бащата на жена ми е директора на тайните служби на президента. Минават години, имах много приятелки, но нали знаеш как алгоритъмът на Инстаграм, когато си търсил нещо, ти излизат реклами, и ми излиза профил на момиче от Азербайджан, много красиво момиче. И си спомних, как баща ми когато се върна от там, ми каза "Крис, ти ще се ожениш за момиче от Азербайджан, Узбекистан, може би Турция, имам такова усещане". А той винаги е имал някакви странни усещания за бъдещето, да, има този талант. Та, заговарям аз красивото момиче в Инстаграм, тя ми казва "Моят баща е срещал твоя" и ми изпраща снимки, направо ме отвя. До момента, в който един ден баща ми прави лайф за "Честита Нова 2018 година" във Фейсбук, 98 хиляди души гледат включването и в момента, в който поглежда екрана, той казва нейното име. Как точно в този момент поглежда към екрана, сред 98 хиляди души и попада на нейното име? Това е съдба, ако вярваш в съдбата. "Честита нова година, Суада Ажизадас", казва баща ми. Това го знам от нея, защото тя ми показа записа. И след всички тези съвпадения трябваше да убедим нашите родители, че ние трябва да сме заедно, без никога да сме се виждали на живо.

И как се случи?

Отне ни почти година да координираме всичко. Първо трябваше да убедим родителите й, че аз съм Крис Ван Дан, а не някой който се представя за мен във Фейсбук. Майка и не вярваше, че съм аз.

Разбира се, тайните служби…

Накрая се наложи да говоря с баща и по телефона, той е военен офицер, наричали са го Ван Дам в тяхната шотокан академия, има черен колан и е четвърти дан, като моя баща. Толкова много прилики. Накрая се виждаме в Турция и се оженихме в посолството на Азербайджан в Истанбул. И това беше първият път, в който я видях. И вече сме женени две години.

Романтичен ли си?

Аз съм Овен, ние сме романтични.

Кое е най-романтичното нещо което си правил за Суада?

Аз си мисля, че е романтично, но може и да не съм прав. Скъпа, поправи ме! Не мога да понеса, когато страда физически. Тя не може да вижда надалече и когато дойде в Америка и купих очила. Пътувахме към вкъщи с колата и аз казах: "Скъпа, виж там в далечината". Тя погледна към планината и се разплака, защото тогава за първи път виждаше толкова надалече. Това за мен е романтично.

Много е романтично. Благодаря ти, грижи се за себе си и за Суада, която е много талантлива пианистка.

Тя наистина е страхотна на пианото.

Благодаря ти, беше прекрасно да се срещнем и да поговорим!

Беше истинско удоволствие!