Днес е Бъдни вечер. Всички православни християни ще отбележат празника в тесен семеен кръг и ще си пожелаят да бъдат здрави, а новата година да е успешна и плодородна.
Бъдни вечер 
е последният от дните на родилни мъки на Богородица, които започват на Игнажден (20 декември) и завършват на Коледа, когато честваме Рождество Христово.
Интересни са названията, които са останали от едно време, с които хората от цяла България наричат празника - така например в Софийско му казват Суха Коледа, в Плевенско - Крачун, и Наядка в Дупнишко.
Освен интересните названия, които е получил празникът, той е свързан и с много обичаи, традиции и обреди, които се спазват, за да бъде плодородна и успешна годината. Най-важните от тях са направата на бъдника, приготвянето на трапезата и коледните ястия, и коледуването.
Подготовката започва от ранни зори, а особено място в нея заема приготвянето на хлябовете, които най-често са три. С тази задача се заема празнично облечена домакиня. Основният хляб, посветен на коледния празник, трябва да е с кръгла форма и украса с формата на кръст или кръг.
Момите в семейството приготвят и украсяват специалните краваи, предназначени за коледарите, а през деня, докато се подготвя храната, малките коледарчета започват своите обиколки. Те най-често са момченца, които обикалят по домовете на близки и съседи с пожелания за плодородие и благополучие. На много места в България те биват посрещани с жито, което се изсипва върху главите им, а те почукват по падналите по земята зърна и пожелават да се роди много жито през годината. Награждавани са и с кравайчетата, които момите приготвят, и които те нанизват на тояжките си, и още – сушени плодове, орехи, дребни парички.
Баницата разточи и късмет грабни >>
Така както жените имат своите задължения за празника, така и мъжете се подготвят. Те имат задачата да стъкмят специално дърво, което ще гори през цялата нощ. То се нарича бъдник, коладник, дедник, прекладник и чикор. В по-дебелия му край се пробива дупка и в нея се слага тамян, вино и масло, затваря се с дървен клин и този край се увива с ленено платно. Цялото дърво се намазва с осветено в църквата масло и вече е готово за огъня на Бъдни вечер.
Кулминационният момент на празника е трапезата, където се събират всички – от малки до големи. Вярва се, че колкото по-богата е тя, толкова по-богат и здрав ще бъде домът през следващата година.
- Най-възрастният мъж в семейството начупва питата и раздава по една част на всички.
- След вечерята, част от хляба се поставя на високо, за да са високи и житата.
- В много райони на страната жените отделят по една хапка от всички ястия и занасят на гробищата за починалите.
- Ако бъдникът гори силно и с искри, то годината ще бъде силна и плодородна.
- От трапезата на Бъдни вечер се запазват недогорялата свещ, орехите и суровото жито за следващите празнични вечери.
- Момите пък тайно отделят първия залък, слагат го под възглавницата и когото сънуват през нощта, той ще бъде техният жених.
Когато вечерята свърши, всички чакат идването на големите коледари. Влизайки в дома, те пеят коледни песни с пожелание за здраве и благополучие на къщата и нейните членове. Стопаните пък ги даряват с армагани - брашно, месо, кравайчета и дребни пари.
