Жените имат наистина голяма и важна роля за Освобождението на България. Много от техните усилия обаче остават невидими или дълбоко скрити под пластовете на времето и спомените.

Една от най-важните роли на жените в тежките години на потисничество е да разпалват онези въглени, които са поддържали духа и интелигентността на хората по това време. Но именнто те доказват, че за българската храброст нямат значение нито годините, нито полът.  

Просвещенската дейност на жените оставя дълбок отпечатък и има своето последващо влияние във времето. 

Преди Освобождението в България има около 660 учителки. Българските жени обаче са активни участнички и в политическите процеси в България, техните усилия в областта на медицината са особено важни, оказват помощ, подкрепа и защита на най-големия идеал - свободата на България. 

АНАСТАСИЯ ДИМИТРОВА - ОСНОВАВА ПЪРВОТО СВЕТСКО УЧИЛИЩЕ 

Тя е първата българска светска учителка от епохата на Възраждането. Посвещава целия си живот на делото за културно издигане. 

Родена е в бедно семейство. Едва на 7 г. става помощница в митрополитския дом. Именно там я образоват и я подготвят за бъдещето й. По-късно в Калофер учи наравно с момчетата всякакви науки. 

Когато се връща в дома си в Плевен, открива първото девическо училище в килия към църквата. Това се случва през 1841 г. Училището набира популярност и бързо се изпълва с ученички от Плевен и други градове. Анастасия работи с всеотдайност, изпълнена с вяра в това, което прави. На преклонна възраст приема монашеството. Междувременно обаче нейни ученички продължават делото й.

МИТА ГЕГОВА - УЧИТЕЛКА ПО ДОМОВЕТЕ

Мита Гегова е ученичка на Анастасия. От нея усвоява много знания. Приема обаче и мисията да продължи да разпространява знанието сред други жени. 

Заедно с Анастасия обикалят по домовете и преподават в къщите на момичета. Така около 10 девойки успяват да се докоснат до буквите и книгите. 

Във Враца и по други места ученичките на Анастасия Димитрова сами откриват девически училища, като впоследствие някои от тях получават и по-голяма обществена подкрепа. Такива са Цвета (Кета) Кръстенякова, Парашкева Нейкова, Пелагия и др.

НЕЖНАТА СИЛА НА ВОЙНАТА

Точно така наричат жените, участвали по различни начини в Освобождението на България. 

Снимка: iStock

Войната променя много в живота на хората. Когато голяма част от мъжете оставят къщи и семейства, жените са тези, които трябва да продължат живота там - по същия начин, но и съвсем различно. Жените превръщат женските си души в мъжки. 

По онова време Априловската гимназия от училище се превръща в болница. Мястото се изпълва с ранени от различни народности. Много жени по това време започват да носят хляб и друга храна в лазарета за ранените войници. 

В най-жадното време пък са носели вода на опълченците. Изпращат и децата си под дъжда от куршуми - за да помогнат с каквото могат.

А после им остава надеждата, с която се взират от по-високите хълмове, че войната ще свърши и близките им ще се завърнат.  

Продължи да четеш