Ако напиша мемоари един ден, ще ги озаглавя „Дебютантката” или „Спринтът на един куц аматьор”. Ще им туря епиграф „Който се смее първи, се забавлява по-дълго” и ще дебютирам на полето на мемоаристиката за двеста-шейсет-и-рано-е-да-се-каже кой път. Това ще е след много дълъг период от време. Тогава, когато освен изяви в радиото, телевизията, поезията, прозата, публицистиката, пиарстването, редакторството, сервитьорството, рекламистиката, ще съм се снимала във филм, ще съм записала сингъл и ще съм прекарала част от живота си в семейство на папуаси някъде в Нова Гвинея. Забравих, че ще съм се излекувала от две-три непреодолими диагнози и ще ми е присъща само една - патологична пристрастеност към начинания с непредизвестен край.

Приел веднъж житейския статус „дегустатор на амплоа”, връщане няма. За завиждане е всеки, който се изявява на това поприще, повярвайте ми. Сменяш костюмите и ролите по-често от актьор в самодеен театър.

„Самодеец” - това е точното определение за такъв екземпляр

Аджамийче. Дилетант. Аматьор. Опровержение на закона на Питър за нивото на некомпетентност. Защото тук некомпетентността е емблема от самото начало на начинанието. Герб и знаме! Куражлийски скок в бездната на непознатото, което взривява адреналина. Развиваш зависимост от пеперудите в стомаха, размахали безпомощно криле в очакване на  резила, на заслуженото падение, на нечовешката излагация. Шумът от пърхането на обречените около часа на истината. Мигът, в който на всички ще им стане ясно каква девственост и липса на опитност се крият зад желязното хладнокръвие, с което встъпваш в длъжност и поемаш ангажимент. Влизаш в ритуала на обязаностите със спокойствието на жрец. Мяташ се на трапеца с финта на еквилибрист, който не се нуждае от обезопасителни колани.

Тестващите хора не се вълнуват колко е доходоносно това, което работят, колко е перспективна заеманата длъжност и къде ще се озоват утре. Те са в състояние да пропуснат датата за получаване на заплата. Заменят кон за кокошка, стига да им замирише на риск и екзотика. Тези ловци се страхуват единствено от възможността да се самоуличат в професионализъм. Да се превърнат в рутинирани, отегчени служители, работници, творци, които трупат трудов стаж, придвижвайки се по един и същ маршрут с години. Те са късметлиите, приседнали в очакване на покана за танц, примрели от желание да се отдадат на  иманентния транс от сливането с другостта. О, те не биват оставяни дълго да чакат!

Получават покани за танц, чиито стъпки са овладявали само мислено или на сън

Те умеят да се вслушват в музикалния синкоп на собственото си сърце, което се влюбва всеки път отново и като че ли завинаги. Когато синкопът затихне, те знаят, че е време. Време е да сменят стъпката. Сграбчват за рамото съдбата, която е сменила на свой ред фона, и се облягат свойски на непознатото, за да не изменят на природата си. Възможността да се сгромолясат на паркета поради неподходящия избор на обувки или поради недооценената текстура на дансинга е най-главното. Възможно е да изметнат вратна жила от любопитство какви осморки върти съседната двойка. Възможно е да се разтегнат в шпагат и дълго да останат на пода в опит да бъдат на две места едновременно. Винаги се вдигат и продължават обаче. Ако не успеят сами, то някой внезапен спасител ги разпознава по нещо в погледа. Любителите на рисково танго се разпознават светкавично. Дебютантите на съдбата тичат през времето и отварят вратите с неустрашимостта на Чехови героини, тръгнали да запознаят света със себе си. Как да ги разпознаете? Ами, избухват в смях винаги, преди другите да са разбрали как свършва вицът.