Първият път, когато се срещна с непознат и усетя, че не го харесвам, се чувствам щастлива. Хората, които дълбоко и страстно не харесвам и отхвърлям на първа среща, после стават най-близките ми приятели. Радарът ми е безпогрешен.

Обичайното за мен смущение и нежелание да се напрягам да говоря с непознати ме кара да обичам вторите срещи и да правя всичко възможно да избягвам първите. Сами разбирате, че това доста затруднява комуникацията ми с нови хора. Те просто не могат да си представят как ще преминем нататък без задължителната първа среща.

Затова съм се примирила. Седя пред чаша кафе или бира. Мълча. И не харесвам. С голямо желание и себеотрицание. Едно необяснимо нехаресване, когато виждаш, че отсрещната страна прави всичко възможно, за да се отпуснеш и забавляваш, разказва интересни истории, прави страхотни коментари – остроумни и на място, въобще изглежда идеален. Колкото повече продължава нашата първа среща, толкова по-ясно разбирам, че нямам причина за обичайното апатично нехаресване и започвам да изпитвам дивна неприязън. Повечето хора се отказват. До втора среща така и не се стига. Но някои са упорити. Виждаме се втори, трети, четвърти път и така години наред. Остават с мен. И не мога да си представя какъв би бил животът ми без тях – диспечерите и аварийните екипи на моите житейски катастрофи и победи.

Една вечер, когато се бяхме събрали всички на другарско бъбрене, започнахме да си припомняме кой с кого, кога и как се е запознал. Моите запознанства с тях – до едно – бяха започнали отчайващо. Толкова смях и подкачания, колкото се изсипаха върху ми тази вечер, не съм отнасяла никога.

Може би имам проблем с първите срещи, защото мозъкът ми действа по-бързо от мен. Преценява този отсреща и разбира колко размествания на емоции и навици ще ми коства приемането на един нов човек. Близките хора никак не са лесни, не. Те винаги искат. А ти винаги даваш. Може би темерутщината е функция на вродения ми мързел и притеснението, което изпитвам от всякакъв вид промени. А може би просто е нещо като тест, който правя несъзнателно. Ако един непознат ме издържи с всичките ми притеснения, прищевки, метал в гласа и неприветливо изражение на лицето, какво ли би могъл да понесе един приятел?

Вече не се притеснявам от поведението си на първи срещи. И се радвам, когато не харесам някого. Приятели, които да остават, се намират трудно.