Пътешествията са страст за Веселина Филипова, която е майка на пораснали деца и дългогодишен журналист. Увлича се още по архитектура и дизайн, фотография и всичко, свързано с изкуството, както и по кулинарните традиции. Предстои да издаде новата си книга, над която работи сега - „50 ястия за двама (истории за любов и храна)” – едно много лично четиво, както признава пред Ladyzone.
Веселина Филипова ни води по пътеките и на местата в магична Странджа, оставили без дъх много пътешественици. Но всеки се впечатлява от различни неща, които запаметява, чувства и разказва по свой начин и така се сглобява пъзела на видяното от различни хора изкачили тази планина, че той става цял.
-
Велико Търново – котки в саксия, Царевец и 25 градуса през ноември -
Макар и с 8 години закъснение защитена зона „Камчия“ е факт -
Открихме къде се крие „тайната“ за пенсиите в България -
Лятната ваканция на звездите -
Забравете за Фейсбук и Инстаграм, докато сте на почивка. Ето защо -
Пет нови защитени територии в България – сред тях са „Бабу́” и „Река Белица” -
Животът им е във вашите ръце – как да предпазите домашните си любимци от летните жеги -
Яхта под наем в България – какви са цените? -
Суха, изтощена и заплетена - как да възстановим косата си след ваканция? -
ТОП 10 на най-търсените места за каравани този сезон
Весе, откога пътуваш?
4-5-годишна бях, като ме заведоха родителите ми в арабския свят. Първо живях в Алжир със семейството си, а след това в Либия, покрай майка ми, която е медицински работник. А, когато се омъжих, сватбеното ми пътешествие беше из тогавашния Съветски съюз. И оттам като ми се отвори един апетит към пътуванията, и тръгнахме със съпруга ми да обикаляме. Още не е затихнал този „глад”, Ковид пандемията го потисна, но веднага след нея отново отлетяхме. Мога да се похваля, че тази година бяхме в Йордания, защото да посетя Петра, ми беше мечта. Видях и пустинята, която е различна от Сахара , защото и там съм била. Ходихме на почивка и в Испания и разгледах градове, които отдавна исках да посетя – Валенсия, Тарагона, съхранил най-много римски останки от целия свят, както научих. В този град освен запазен театър, има и стадион, наречен „Цирк”, съхранени са и много древни сгради – въобще е място, което човек трябва да види и да се потопи в историята му. Стигнах и до едно високопланинско градче - Мареа, което е обградено с крепостна стена. Посетих и морското градче Пенискола, където е живял Папа Луна, наречен по-късно антипапа и т.н.
А в България къде все още не си успяла да отидеш?
Трябва да отида до село Гърлен, което е съвсем на близо. Там има паметник, който се родее само с паметници в Сардиния. Има и вкопан в земята кладенец, който също съм любопитна да видя. Много са още местата в България, които не съм посетила, но това е само въпрос на организация, а не на липса на любопитство и желание.
Кое пътешествие у нас те впечатли?
Далече е за нас, софиянци, но си заслужава човек да организира за няколко дни екскурзия из Странджа. Може да започне от Бургас, да мине и да разгледа остров Света Анастасия, който е много романтично кътче. На пристанището му акустира само корабчето с туристи. На острова са останали двата манастира – мъжки и женски, превърнати сега в музеи. Единият вече е виртуален, разказва и стихове на Христо Фотев и си струва да се посети! Любопитни са скалите там, като всяка е със свое име. Дори ресторантчето със смокинята, в което човек може да похапне и да се наслади на гледката, е толкова уютно.
По-надолу, само на няколко километра от Бургас, е местността Под или Пода, където има музей, който разказва за птиците, които се наблюдават само там и никъде не се срещат в други райони на страната. Това място сякаш е по-посещавано от чужденци и заслужава да бъде популяризирано повече.
След това, в посока Малко Търново, се стига до село Бръшлян, което е едно обикновено - необикновено село. И то, както много други села у нас, е със затихващи функции, населено е предимно от възрастни хора. Не всяка къща е обитаема, но е необикновено именно заради същите странджански къщи, които са със специфичната архитектура – камък отдолу, дърво отгоре. Има и килийно училище, църква... Малко Търново, което е най-малкото градче в България, сега е още по-обезлюдено, но в него има четири запазени музея, които трябва да се обиколят и разгледат. Особено, ако си с малки деца, Природо-научният музей, който е направен по холандска програма, е много забавен за тях. Например, звъниш на телефон и отсреща чуваш звук на птица, като трябва да разпознаеш на коя птица е той. Ако не успееш, ти се съобщава, че отговорът ти е грешен и обратно. Или пред теб има различни стъпки на животни и ти трябва да отгатнеш коя от кое животно е. Много занимателни неща има за децата, които са интересни и за големите.
Но това, което е най-впечатляващо, е Мишкова нива.
Тя е само на 3 километра от границата ни с Турция.
Любопитен факт е разказът за едно семейство американци, които стъпили на Мишкова нива, а мъжът направо изумял пред гледката. Аз също бях очарована, като се изкачих до тази местност. Там има останки, каменен градеж, който е във формата на кръг. Усещането, когато си се изкачил до Мишкова нива, е като че ли си пред Стоунхендж. Невероятно е как отвдън гори тилилейски излизаш на една поляна и този древен строеж те изумява. Вървейки по маршрута, виждаш море, остров, много история, забавления за малки и големи и много приключения.
Какво ти предстои това лято?
Подготвям най-новата си книга - „50 ястия за двама (истории за любов и храна)”. Идеята за нея е да почерпим опит от най-вещите - баби в домакинството, които предават своите семейни рецепти на дъщери, снахи и внучки и ги учат на кулинарни умения и любов. Това е една много лична и съкровена книга, в която разказвам за близки хора – за баба ми, за свекърва ми. Но в нея присъстват и победителки в конкурса, който създадох - „Ястия за двама”. Събрани са рецепти от различни краища на страната.
Моята баба е от село Войниково, в Добруджанския край, свекърва ми, която е фаворит в конкурса е от пловдивското село Караджалово, друга победителка е Мира Думанова – тя е от Силистра, третата – Росица Генчева, живее в Кърджали, Величка е на 91 години и е от София. Средната възраст на тези прекрасни жени е 90 години. Всички те споделят свои български рецепти, изпълними са, няма нищо засукано, префърцунено и неприложимо в тях. Всички ястия са изпитани в годините, опитвала съм ги, и са толкова вкусни, та чак да си оближеш пръстите!
През последните години Веселина Филипова пишe книги и така споделя видяното и съпреживяното, което й носи голяма радост и удовлетворение. Автор е на „Винени пътешествия в България”, редактор е на сборника „20 години международен Джаз фестивал Банско”, като и двете книги са издадени на български и на английски език, „Италия – земя с душа” също е излязла от нейното перо. Тя е един от редакторите на „1001 исторически места, които непременно трябва да посетите”, а пътуванията й у нас и по света са част от живота й още от съвсем ранна възраст.
