Ива Екимова, която от някогашно момиче на късмета в Супершоу „Невада”, се превърна в един от най-успешните пиари у нас, се гордее и с постижението си като майка. Дара Екимова категорично се заявява като талантлив и амбициозен млад автор и изпълнител на нашата поп сцена. Все пак е дъщеря на незабравимия Дими от „Сленг”, който изпя „Мой, свят”, „Синьо” и още прекрасни песни. С Ива Екимова говорим за уроците на майчинството, които тя е получила от своята майка, и дали точно така ги е предала на дъщеря си Дара.
Ива, какво си научила от майка си?
Добротата, разбирането, смирението – всички тези неща, които са фундаментални за човешкия живот, ми предаде моята майка Станимира Черногорова. А аз избирам дали да ги следвам и надграждам... Майка ми е била учителка по пиано, звукорежисьор в „Балкантон”, а вече е пенсионер.
Имала ли си конфликти с майка си и как ги решавахте?
Е, сигурно е имало... Ама оттогава са минали 30 години и повече! (смее се) В най-ранните ми тийнейджърски години вероятно не съм била много поносима дъщеря. Имам и брат, който е по-малък от мен. Майка и татко работеха на смени и не са имали много, много време да се занимават с нас. Може би и аз, и брат ми сме имали кратък период, когато сме залитали по лоши компании, както и не сме спазвали вечерен час и сме се прибирали късно. Още повече, че тогава нямаше мобилни телефони и майка, и татко не са имали контакт с нас и не са знаели какво правим по цял ден. Истината е, че когато си подадох документите за Супершоу „Невада”, никой от родителите ми и близките ми не знаеше. Имаше един домашен телефон, който оставяш за контакт и чакаш. А като ми върнаха обаждане, че съм одобрена, беше шок и ужас! (смее се) След това пак без никой от родителите ми да знае, се записах в УНСС да уча. И двамата ми родители нямат висше образование, явно са ме оставили да правя каквото искам, но слава богу съм била добре възпитана и не съм правила глупости. Никога не съм опитвала наркотици, то тогава нямаше и такъв достъп до тях, както е сега. Така че не съм създавала някакви проблеми и сътресения в отношенията с родителите ми.
Когато роди Дара, какво се случи с теб? Защото казват, че още с раждането осъзнаваш, че си майка, което не е така, според мен!
Да, със сигурност не е вярно това! Да бъдеш родител, се учиш в крачка. Казват още и, че пренасяш модела от своето детство и отношенията си с родителите, което също не е така. Инстинктивно съм правила точно обратното на това, което съм получавала като дете. В самото начало сякаш много повече разчитах на баща й на Дара, защото все пак беше и гинеколог, а и много ми помагаше за първия ми сблъсък с майчинството. След това, когато Дими си отиде, не ми е оставало много време да мисля как расте детето, как го възпитавам, действах буквално по инстинкт. Стремяла съм се да опазя Дара от най-големите заплахи в живота. В началото тя беше в частно училище, като започна сама да се прибира, я прехвърлихме в държавно. И покрай заниманията й със спорт и музика, защото днешните дечица са много по заети от нас, като деца, нещата си вървяха нормално. Може би най-голямото сътресение за Дара беше като аз бях в „Биг Брадър”, тогава тя беше и в такава преходна възраст. Но общо-взето изкарахме спокойно тийнейджърските й години. А след това работата й като автор и изпълнител така я „засмука” и „погълна”, че тя и нямаше време за други неща. Дара от години основно работи и се е посветила на музиката – нейното създаване, писането на песни и присъствието на българската поп сцена. Истината е, че ме е избрало много свястно дете! (усмихва се)
Каква майка си, вероятно с минаването на годините, си правиш подобна равносметка?
Като гледам резултата, изглежда съм една доста приятна майка! (шегува се) Със сигурност понякога се връщам назад и си казвам, че съм могла да направя едно или друго нещо по-добре. Ако трябва да генерализирам и да се определя като родител - съм подкрепящ родител. Винаги съм насърчавала Дара да слуша интуицията си за всичко, защото по този начин, познавайки детето си, я насърчавам да се развива. Подкрепяла съм я във всички нейни избори. Няма да забравя нещо, което Мишо Заимов ми беше казал много, много отдавна, още преди да се родят неговите деца. И то е, че всичко, което можем да направим за децата, е само да ги обичаме! Нищо друго не можем да направим... Те си имат свой път, свое разбиране за нещата, особено днешните деца, които от малки са толкова фокусирани и наясно. Скоро попаднах в компания, където имаше 10-годишно момиченце и една от жените й каза: „Ти ще станеш прокурор, като пораснеш, аз ще ти помагам!” А детето й отговори: „Не, не, аз искам да стана начална учителка!” И ние всички се стъписахме от чутото. Толкова динамично се променя всичко днес, че това, което ние сме „експлоатирали” като родителство, а именно децата да са обгрижени, да се учат добре, после да влязат в университет, да си хванат професията в ръцете и да държат живота си изкъсо, вече виждаме, че не е валидно. Какво остава в близките десетина години, когато повечето от професиите, които съществуват, вече няма да ги има? Така че, ако обичаме, подкрепяме и се вслушваме в децата си, ще бъдем много по-успешни родители, отколкото, ако им налагаме нашите родителски амбиции. Още повече, че сега и поколенческата пропаст се увеличава, заради динамиката на дигиталните технологии и тяхното развитие.
Разкажи интересна случка, която си имала с Дара през годините?
Дара е кротко и възпитано дете... Спомням си смешен случай, още когато тя беше в детската градина. Прибирам се вечерта от работа и Дара, и Дими са сърдити – тя е в нейната стая, а той – в другата. Напрежението се усеща във въздуха и питам какво се е случило? Само да уточня, че тогава наша близка приятелка беше възпитател в детската градина, в която бяха и първите години на Дара. Тя беше в експериментална група, в която имаше деца на различна възраст – от 3 до 5 години. И да се върна към конкретния случай. Дими ми разказа, че когато отишъл да вземе Дара от детската градина, тя била наказана, защото шляпнала едно момченце и отказала да му се извини. Казах на Дими, че може да го харесва и затова го е ударила. А той се учуди как ще го харесва, като момченцето е по-голямо от нея! Говорих с Дара, разнищихме случая и й обяснихме, че ако харесва някого, не трябва да постъпва по този начин. Ей такива истории като беше много палаво дете, но сега вече май се е укротила.
Приемаш ли гаджето й?
Тя е жена на 20 години и може да прави избора си сама. Все едно на моите години майка ми да ми каже, че не приема мъжа ми! (смее се) Разбира се, като виждам, че получава добро отношение и уважение от приятеля си, няма какво да кажа. А щом тя е щастлива и аз съм щастлива!
Гордееш ли се с Дара?
Тя е най-успешният ми „проект” във всяко едно отношение, да не говоря за професионалното й развитие!
