Българското Черноморие е място с дълбоки корени в историята и традициите ни, като същевременно остава модерно и атрактивно за посетителите от цял свят.
Крайбрежието ни е истинско съкровище за всички влюбени в лятото и морето. Там, където Стара планина величествено завършва своя път в морето – на нос Емине, се намира символичната граница между северното и южното Черноморие. По цялата дължина от 378 километра, морският бряг ни подарява 209 плажа, разпръснати като бисери по тази красива крайбрежна линия, с обща площ от 16 кв. км.
Всеки от тези плажове има своя собствен чар – някои са просторни и обгръщат хоризонта, докато други са уютно сгушени в живописни морски заливи.
Първият курорт по българското крайбрежие е „Св. св. Константин и Елена“, разположен само на 10 км от центъра на Варна. Това е място, което слага началото на българският черноморски туризъм.
НАЧАЛОТО НА БЪЛГАРСКИЯ МОРСКИ ТУРИЗЪМ
Историята на курортния комплекс „Св. св. Константин и Елена“ започва още през XIV-XVI век, когато е създаден едноименният манастир в чест на император Константин I Велики и императрица Елена.
Този манастир е станал притегателен център за посетители, търсещи спокойствие и изцеление в морските води и лечебните минерални извори. Няколко века по-късно, след Освобождението на България, метсността започва да се развива като туристическа дестинация, привличаща не само местни, но и чуждестранни гости.
През 1908 г. на мястото на стара манастирска сграда е построен първият почивен дом, наречен хотел „Прага“, кръстен на първите чужденци, които го посещават – чехи. Този период бележи началото на организирания морски туризъм в България.
ЗЛАТНИЯТ ВЕК НА „СВ. СВ. КОНСТАНТИН И ЕЛЕНА“
През годините, комплексът променя своето име и облик, като между 1957 и 1992 г. е известен като „Дружба“. През този период курортът се превръща в предпочитана дестинация за отдих, с два открити басейна с гореща минерална вода, които функционират целогодишно. Температурата на водата достига до 55 градуса, което прави мястото уникално и привлекателно за здравословен туризъм.
В тези години „Св. св. Константин и Елена“ се утвърждава като курорт от национално значение, третият по капацитет и четвърти по посещаемост в България. Комбинацията от море, термална вода, пясъчни плажове и вековен парк привлича туристи от цял свят.
ЛЕГЕНДИ И КУЛТУРНО НАСЛЕДСТВО
Курортът не е само място за почивка, но и културно-историческа дестинация. Името му е свързано с манастира „Св. св. Константин и Елена“, чието създаване се губи назад във времето и е обгърнато в легенди.
Според една от тях, по време на османското владичество, група монаси, прогонени от разрушените си обители, намират убежище в околностите на Варна и основават няколко манастира, включително „Св. св. Константин и Елена“. Този манастир става важно място за поклонение и отдих.
ПРЕВРЪЩАНЕТО НА КОМПЛЕКСА В СЪВРЕМЕНЕН КУРОРТ
След Освобождението на България през 1878 г., княз Александър I Батенберг посещава комплекса през 1880 г., което поставя основите на неговото развитие като курорт. Той предлага град Варна да се превърне в лятна столица на България, което води до създаването на двореца „Евксиноград“.
Развитието на зелените площи в комплекса е дело на чешкия паркостроител Антон Новак, който внася семена от черен бор от Франция и създава уникална горска среда. Днес курортът е известен със своите красиви паркове, стогодишни дървета и защитени видове, сред които и над 300-годишен полски бряст.