Изследователи са идентифицирали за първи път генетични вариации, свързани конкретно с бисексуалността, като същевременно напомнят, че негенетичните фактори все още преобладават при определянето на сексуалната ориентация, предаде АФП.
Изследването, публикувано в сп. "Сайънс адвансис" (Science Advances), цели да даде нов отговор на биологичния въпрос защо естественият подбор не е отстранил постепенно генетичните елементи, благоприятстващи бисексуалността, което води до по-малко потомство.
Авторите му са установили, че генетичните елементи, свързани с бисексуалността, по-конкретно са свързани и с по-благоприятно отношение към поемането на риск и склонността към сдобиване с повече деца.
Настоящото проучване се явява продължение на мащабно изследване от 2019 г., което стига до заключението, че хомосексуалността, макар и да не се определя от един ген, може да се обясни както с множество области на генома, така и, както всяка сложна човешка черта, с неуловими негенетични фактори.
"Осъзнахме, че преди хората са обединявали всички хомосексуални поведения в една категория, но всъщност става въпрос за широк спектър", пишат изследователите.
Изследването се основава на британската база данни Ю Кей Байобанк (UK Biobank), която включва над 450 000 души от европейски произход.
Сравнявайки техните генетични данни с отговорите им на въпросници, авторите му са стигнали до заключението, че генетичните сигнатури, свързани с хомосексуалността и бисексуалността, всъщност са различни, пише БТА.
Изследователите са установили, че генетичните маркери, свързани с бисексуалността, са свързани при мъжете носители и с изразена склонност към риск, който изглежда благоприятства необезопасените сексуални отношения, тъй като същият генетичен маркер е свързан и с по-голям брой деца.
Резултатите от изследването предполагат, че тези генетични маркери (алели) вероятно представляват репродуктивно предимство, което би могло да обясни историческото им запазване и бъдещото им поддържане в рамките на естествения подбор.
"Това се обяснява с факта, че един и същ ген може да носи няколко различни характеристики. "Тук става въпрос за три черти: брой деца, поемане на риск и бисексуално поведение: всички те споделят (едни и същи) генетични елементи", казва съавторът на изследването Цзянцзи Чжан.
Обратно, генетичните маркери, свързани с хомосексуалността при мъже, които казват, че не са имали хомосексуална връзка, са свързани с по-малък брой деца, което предполага възможно постепенно изчезване на тези характеристики.
Данните от Ю Кей Байобанк обаче показват, че броят на хората, които се обявяват за бисексуални или хомосексуални, нараства от десетилетия, което несъмнено се дължи на по-голямата отвореност на съвременните общества към тези въпроси.
По този начин авторите изчисляват, че 40 процента от бисексуалността на индивида се определя от генетични фактори и 60 процента от заобикалящата среда.
"Искаме да подчертаем, че нашите резултати допринасят преди всичко за по-доброто разбиране на разнообразието и богатството на човешката сексуалност. Те по никакъв начин нямат за цел да внушават или подкрепят дискриминация, основана на сексуалността", пишат авторите на изследването.
