Философия на лежането

Да си лежа като 1 лв. на тротоара. Да ме е изтъркулил някой, когато е прибирал рестото си от сутрешното лате от скъпо кафене. Щом си купува лате от там всяка сутрин, сигурно има висок месечен доход няма да му се отрази зле на потребителкста кошница изгубеното. Не че му броя левчетата... Мога да си лежа безгрижно, но не съм безсъвестна монета все пак. Не искам да съм обикновена загубенячка, а поне загубена от човек с възможности.

Не искам да съм 5 ст., искам да съм си баш левче. Левче струва един хляб - а какво по-ценно от насъщния? Левче слагат в новогодишната баница да ти носи късмет. Има много магазини, които са си сложили моя снимка на най-голямата витрина - наричат се магазинчета за едно левче. Левче струва билетчето за градски транспорт в София. Пускаш монетката в апарата, той ти изплюва напечатана хартийка, с която спокойно се возиш от точка А до точка Б. Спокойно, защото с тази хартийка за едно левче не само си плащаш за услугата на СКГТ, но това е и най-добрата застраховка срещу големите строги мъже и жени в тъмносини костюми, наречени контрольори.

Само не искам да съм дефектен 1 лв. При него свети Иван Рилски е завъртян на 180 градуса, а злите езици говорят, че този 1 лв. всъщност струва 50 ст. Подбива ми се цената!

Да си лежа на тротоара - на припек, в центъра на събитията, откъдето да виждам всичко, е за предпочитане пред това да лежа на дъното на кожен портфейл или в задния джоб на дънки. За предпочитане е пред това да ме търкалят и от длан на длан. Някои длани ухаят фино на крем или на току-що направен френски маникюр, но други са омазани с кайма, мастило или грес. Дори и покрита с утайката от модерното ежедневие, предпочитам така - хем да си лежа, хем да съм ценна.

Ти излежаваш ли се във всяка свободна минута? Чувстваш ли се самодостатъчен между юргана и възглавницата? Сещаш ли се да редуваш лява дясна кълка? Ценен ли си и ценен ли си? Или следваш принципа залудо работи залудо не стой?